ВИСШИ ДУХОВНИ КАЧЕСТВА
(Позитивен вариант на 5-те причини за непросветленост на Кен Уилбър)

К. Уилбър систематизира причините за непросветлеността според някои основни традиции:

Концептуализация — мадхямики будизъм;
Объективизация — йогачара;
Искание — дзогчен;
Отделеност от Висшето — ведантизъм;
Отсътствие на любов — езотерично христианство.

Това са всъщност негативите на висшите духовни качества, които могат да се формулират така:

Безусловна Любов - предимно в по-дълбоките течения на християнството, суфизма и бхакти йога
Всеединство - предимно в монистичните течения на индуизма, сикхизма и някой западни мистици
Всеприемане - предимно в традици като дзен и дзогчен, както и при съвременни мистици, като Екхарт Толе
Върховна Свобода - предимно в някои будистки школи (като йогачара), индийските авадута, някои даоски школи, Кришнамурти и др.
Чиста интуиция - предимно в раджа йога на Патанджали, Ауробиндо, някои древноамерикански течения и др.


НАЙ-СЪКРОВЕНАТА ИСТИНА В ЧОВЕШКОТО БИТИЕ

(Из семинар на Екхарт Толе в Ришикеш, Индия)

Искам с вас да изследваме най-съкровената истина в човешкото битие. Може това да ви прозвучи интересно, но абстрактно и малко философски, но това не е лекция по философия, това не е лекция изобщо... въпреки, че ще говоря, гледайте на това като на медитация!
Ще говорим за неща, които не са част от всекидневието ви, т.е. ще изследваме тайната за това "Кои сте вие?", защото вие сте самото Битие. Ще изследваме истината, която е в самите нас. Да опознаем себе си в максимална степен - степен, при която, да познаваш себе си и да познаваш Бог означава едно и също нещо.
Този - така да го наречем - разговор има две нива. Това са думите, от една страна, и празното пространство между думите - от друга. Една тишина. Добре ще е докато ме слушате да усещате не само думите, но и това спокойствие и тишина около нас, едно присъствие на тишина, намираща се между думите и отвъд тях. Казано по-просто, да съзнавате и това измерение. Тогава ще получите нещо повече от информация, защото в това няма кой знае колко информация... Това дълбоко учение не се предава чрез думите, не е в думите, но то протича в измерението на тишината. Защото в момента, в който установите съществуването на това измерение, вие се озовавате във вътрешното си царство, което е по-високо стоящо от потока на ума и мислите. От ума, с който повечето хора се идентифицират.
Ей така, както си седим тук, нека да забележем, да чуем, да усетите в себе си тази дълбока тишина. Да чуете и усетите това пространство, но да чуете не нещо, а "самото нищо". Със слушането се усеща измерението, за което ви говоря. Това е царство на спокойствие и тишина, намиращо се по-високо от мисловния поток. Т.е. насочвайки вниманието си към това измерение, ще усетите тишината във вас. Чрез мисълта не можете да направите това, тъй като мисълта е "шум". Скоро ще започнете да навлизате в това измерение, седейки и слушайки и постепенно ще се учите. Ще се опитате да забележите тишината и спокойствието във вас и постепенно ще игнорирате безкрайния поток от мисли, с който повечето хора се идентифицират.
Така че, на въпроса "Кои сме ние?", не може да се търси отговор в бъдещето, но само в настоящето. Става въпрос за опознаването ни до най-дълбоко ниво. Ако запитаме някой дали познава себе си, той ще ни отговори "Знам името си..." и всичко останало, което е свързано с него - неща, свързани с една начална форма на идентифициране, която родителите ми са ми втълпили още когато са ме наричали по име. Най-напред малкото дете бива питано "Как се казваш?"; то си казва името, гордеейки се с него, а родителите казват: "Браво!". Ето така протича живота по-нататък и никой не осъзнава, че вече чрез този лепнат етикет, това първо идентифициране с мисъл една проста фраза - първото ограничение едно илюзорно ограничение за това кои наистина сме, отвъд менталните построения - първото ограничение, вкарващо ни в затвора на понятията.
Но разбира се, то е необходимо, не можем да кажем на детето че няма име. Просто не се идентифицирайте с името си! Затова казвам, че всеки човек трябва да премине през този етап, докато получи достатъчно опит, знание, думи, етикети, идеи и всякакви такива неща, от културата, в която расте и всички тези неща около името му... И така, докато след няколко години чуството му за личност проговори у него. Децата още като малки започват да сравняват нещата. Това засилва чуството им за его, че то има повече от другото дете, повече знае, или пък че баща му е по-силен от бащата на друго дете. И така постепенно то добавя повече към егото си и това е нормално. И докато този процес постепенно продължава, в един момент вече имате личност, изградена върху обусловеността на ума ви. Ум, който не спира да работи, един безкраен процес от мисловни потоци, които са силно свързани с обусловеността на ума ви. И това не зависи от културата на вашата родина, но има много общо със егото, с "моите отношения", с "моите проблеми", и това какво ще стане с "мен".
Личността ни си има биография - миналото - нещата, на които сте се случили и сте акумулирали, т.е. съдържанието на ума. Това е една лична история, с която хората живеят, спомнят си я и си я разказват на себе си в диалог или монолог мислено. Развиването на чуството за личност е базирано върху ума. Това отново се случва със всички. Личността е базирана на съдържанието и формата, т.е. психопрофила. И повечето хора се идентифицират с това. И като ги попитате кои са, то те ще ви разкажат една историйка, едно кратко съчинение за себе си, а пък може и да започнат дълго да ви разказват за себе си, защото, видите, ли имали много интересни неща за разказване... И ако имате достатъчно време да ги слушате, те с удоволсвие ще ви заразказват за нещата, които са преживели, за победите и провалите си и т.н. Ето така психоаналитиците правят от тези разказвачи добри пари, защото на тях им плащате, за да изслушат историята ви, ходейки при тях три пъти на седмица за период от няколко години, и разказвайки им вашата история за това или онова, разкривайки се в детайли пред тях. И ако някога евентуално приключите с посещенията си при психоаналитика, той ще ви каже, че е приключил с вас, което се случва твърде рядко. "Приключихме с процедурите и сега аз ще ви дам папката, ето вземете и я отнесете у вас, защто това сте вие. И ако някой ви попита дали познавате себе си, ще му отговорите - "Да ето аз съм съдържанието на тази папка. Съдържанието на ума ми е анализирано и ето го сега тук в тази папка или CD, и мога да ви кажа всичко за мен." И човека би си казал, че познава себе си...
Но те забравят за Аза, който е реално знаещият, защото цялото друго знание е формално. Ще знаете много за психологичното ви идентифициране с формата. Това не е погрешно, разбира се, защото всеки се идентифицира формално в този свят, за да изпълнява социални функции - всичките ви отношения с майка, баща, началник, култура, бит, нациоалността ви, която е част от тази обусловеност. Вие се идентифицирате чрез всички тези форми в ума ви. Проблемът обаче е, че познавате себе си не само от информацията за формите, защото всяка фома на идентификация се състои от различни роли, което ограничава и пречи на човек да се опознае истински. Така че, има ли начин да се опознаем повече от това?
Говорим за две нива - за психологическата форма и физическото тяло. Хората се идентифицират чрез физическото си тяло и чрез психологическата история за себе си. историята на личността, която съдържа също и поведенческите модели. Съдържанието на ума е психологическата форма на личността. Значи имаме две нива на идентификация. Тялото може да бъде това, чрез
което хората се идентифицират, но може и да стане също и част от психологическата форма за идентификация. Това в случай, че тялото ви е много красиво, силно и т.н. а това подсилва тази форма на идентифиация и вие се чуствате се по-силни или по красиви от останалите. Тогава чуството за егото расте. Но това не трае много, защото все пак тялото остарява, красотата изчезва, а така главната ви форма на идентификация избледнява и пострадва, тъй като красотата, с която сте се идентифицирали, изчезва. Така че идентификацията с форма, била тя физическа или психическа, си има определени характеристики, като една от тях е, че никога нямате чуството за пълнота. Е, може би за кратък период, но никога не чуствате истински мир, нито се приемате за напълно свободен и реализиран човек. Умът ще продължи да ви казва, че все още не ви достига нещо, ще чуствате непълнота. Много от хората не признават съзнателно пред себе си това и продължават да търсят начини, за да запълнят празнината с нещо и да се почустват пълноценни в тази си форма на идентификация...
Така у хората се заражда огромна нужда да добавят още към личността си, за да придобият пълноценност. Това провокира едно огромно търсене, с цел изпълняване на желанията и нуждите. Буда говори за желанието. И отново ще ви прозвучи абстрактно, може би защато думата "време" е твърде силна за вас. Желанието е искане, нуждаене. И затова започвате да търсите неща, които да добавите, да акумулирате съдържание в ума с цел идентификация, да запълните у себе си чуството си за празнота. Странно е, че бихме прегърнали всяка идея, която би ни утвърдила като личност, като по-общи за хората са материалните притежания. "Аз се идентифицирам с това, че имам повече от друг". Това подсилва усещането за надмощие. Идентифицирате се с колите си, къщите си и т.н. Подсъзнателно колата ви се превръща в един умствен обект, който използвате за да подсилите усещането за себе си. И за известно време това работи и се чуствате по пълноценен. Настъпвайки педала на газта на вашето BMW, самочувствието ви расте. Усещането ви за сила расте и игнорирате хорицата около вас. И за известно време това ви задоволява, но след време това чувство изчезва и вече не е същото. Казвате си: "Това е само една кола" и започвате да търсите нещо друго...
То може да бъде например партньрство, защото "това с колата не може да ми създаде дълготрайно удовоствие". Тогава започвате да търсите идеалния партньор и си казвате "Ето, може би така ще запълня завинаги празнината в мен." Ето че намирате такъв партньор и това наричате "влюбване". И си казвате "Ето той/тя ще ме направи щастлив/а". Правите опит да направите себе си щастлив/а. Може и да се ожените по някое време и тогава отново ще влезете в същия този пример с BMW-то и ще си кажете "Ето, ще получа пълното щастие". Еуфорията от влюбването ви носи усещане за пълнота и щастие: "Ах, ето че накрая и аз постигнах щастието!" ...Но ето, че преминавате през меден месец, започвате обикновените си всекидневни дела и разбирате, че "идеалният" ви парньор не е точно идеален - а вие сключихте брак, за да бъдете щастлив! Чуството на щастие отново изчезва. Чудите къде сте сбъркали, дали не сте улучили точния човек. През това време вие търсите още неща, които да ви направят щастливи, всякакви дреболии, различни преживявания, които смятате, че ще ви свършат работа. Ще потърсите щастие в лекарствени опиати, а и най-вече - в различни храни. Тялото си има ограничена нужда от храна, но психиката има огромна нужда! Чуствате, че може би вкусната храна ще ви задоволява винаги. Но например, един шоколад ще ви свърши работа за час-два... Наблюдавате хората, които ядат шоколад или чипс с еуфория. Не тялото има някаква нужда от тези пикантни храни, но умът, който, щом установи, че пакетът с чипс е свършил, започва да търси друго. Търсим различни малки и големи неща, за да получи удоволствие, за да получим пълнота и щастие, но не намираме вечни такива.
И хората започват да си мислят, че невъзможността да го постигнат се дължи на някакъв личен проблем. Гледайки филмите и списанията, те си мислят, че "онези там" са го постигнали, хората с богатство и слава. Изглеждат ви много щастливи, но това е заблуда от медиите. Все едно ви казват "Опитвайте по този начин - и със силата на волята ще успеете". Хората от списанията и филмите изпитват удовлетворение от многото си почитатели, защото, бидейки аплодирани, статусът им в обществото се повишава. Те имат нужда другите да ги величаят. Но и при тях това щастие от славата не е вечно. Ако сте срещнали някои от известните хора, били те актьори, певци, спортисти, започнали сте да си представяте как те са преуспяли и вече са трайно щастливи... Но ще усетите зад фасадата на славата им същото чуство на непълнота и при тях Те притежават толкова много, но пак имат чуство на неудоволетвореност. Усещат, че това което са придобили, някак си не ги прави напълно доволни. Осъзнаването на безполезността от натрупаното в този свят ви внушава, че сте маловажни. И много хора цял живот се борят за да правят неща, които да ги накарат да се чустват важни... Може и да си помислите, че може би все някои от богатите и известните са постигнали пълното щастие, защото те са придобили всичко и на практика повече не им трябва. Могат да си позволят всичко - и направо се чустват като богове, и все пак някои от тях също предусещат, че живеят в една илюзия. Илюзията се състои в това, че се надявате, че чрез трупане на мисловни форми и чрез създаване на различни ментални идентификации ще постигнате желаното блаженство. Все още, въпреки всичко, не са намерили пълното щастие, защото се опират на самите структури на менталните форми на ума, възлагайки единствено на тях надеждата си, на тези умствени форми...
При всеки се наблюдава една психологическата нужда от повече и повече. Повече от всяко нещо. Умът ни кара да си мислим, че се нуждаем от бъдеще време, тъй като в бъдещето уж има надежда за нашето щастие... Обаче, освен СЕГА - друго време не съществува! А те биват издърпвани от настоящият момент в една ментална проекция (бъдещето), на което се надяват да им донесе щастието, защото ще имат време да се постараят за него дотогава...
В това състояние живеят повечето хора. Един безкраен и отчаян стремеж към себереализиране, чрез добавяне на още идентификации в бъдеще време. Почти всеки го прави. Идва момент на разочарование, заради все по-големите нужди от повече и изпадане в състоянието да се робува на тези нужди. Нуждата от повече може да бъде удоволетворявана и от трупане на повече духовни преживявания. Така духовното търсене се превръща в нужда от разрастване на егото. Не казвам че духовното познание не е ценно, но то може да стане част от съдържанието на ума, чрез което да се идентифицираме. Духовното познание е нещо чудесно. В тази страна (Индия) има наистина много начини, чрез които да разберете "кой сте всъщност". И ако такава е наистина целта ви, то вие ще я постигнете. Но ако целта ви е само да научите повече от любопитство, то вие само ще придобиете теоретично знание. "Духовното его" може да оперира по начин, който е по-тънък и коварен от този на физическото его. Това е его, влизащо в нас от някаква задна врата, като по коварен начин повдига самочуствието ни и почваме да се големеем пред останалите "непросветени". "Аз изучих много неща." "Аз бях в манастир под наставленията на духовен Учител." Но ще усещате, че и това няма да ви е достатъчно. Ще идват мисли като: "Може и да не съм завършил обучението си, но все пак съм нещо повече от другите." Трябва да бъдете по-критични и наблюдателни, за да го забележите. Тази дълбоко вкоренена нужда от повече и повече засяга дори и духовните ви стремежи и ги опорочава, ако целите само издигане на егото. Наблюдавам огромна психологическа нужда от бъдещето. Хората се надяват да постигнат желаното някъде в бъдещето. Веднъж като разберете това чувство на недостиг, идващо от ума, ще знаете, че колкото и да добавяте към себе си, то няма да е достатъчно, пък било то и духовно познание. Но търсенето продължава, за да задоволи повишената нужда на егото ви - дотогава, докато разберете как действа то у вас - това изкуствено (фалшиво) ментално его, измествайки сегашния ви жизнен момент.
Това е една от големите причини за многото проблеми в света - лични и колективни. Защо историята на човечеството е така объркана и тъжна? 80 процента от цялата история на 20 век - как може хората да вършат подобни лудости?! Голямата нужда на егото всъщност ни кара за да продължим да търсим идентификации - и това води търсене и създаване на опонент, бил той ситуация, човек и т.н. За да се утвърдите и изявите вие търсите ситуация на спор. Идва нуждата от дебат, конфликти и проблеми. Разбира се, това желание никога не идва явно. Уж желаем радост и щастие, но после действаме тъкмо в обратната посока! Започваме несъзнателно да чустваме нужда от конфликти в семейната среда и работата. И после се изправят една срещу друга нация срещу нация и религия срещу религия - и рано или късно се стига до конфликти. В партньорските отношения се наблюдава същото. Съзнанието ви казва: "Аз не искам проблеми"; но ето че проблемите са се превърнали в нещо, с което сега се идентифицирате, търсейки следващи и следващия проблем. Това е заради нуждата ви да се мислите за нещо повече, затова ви трябва враг, чрез който да се докажете, като спорите с опонент и държите да сте прав и победител в спора, да изкарате че другият не е прав, водени от целта за надвиване на противника. Докато го правите, няма да се усещате, че мамите себе си, като за момент ще се почуствате по-добре. Това ще ви го казва егото, но тялото ще се почуства по-зле. Егото ще ви внушава "Е, показах му кой е прав!" - и за момента ще се почуствате победител. Ала след малко чуството ще отлети и ще се нуждаете от друг опонент, когото да оборите. Някои се пробват да спорят в областта на дуовните въпроси, като казват: "Ти не си наясно, та слушай аз да ти кажа..." Често се случва, ако някой се усъмни в гледната ви точка, която сама по себе си е една позиция в ума. Единия казва "ето как стоят нещата", а другият отговаря: "Не е така". Но вече сте се идентифицирали с мисълта си.
И какво се случва на практика? Все едно че сте се инкарнирали във вашата си мисловна форма, т.е. вие самия сте тя. И като ви каже някой "Нищо не разбираш", вие го приемате като атака върху вас лично, но това е илюзия, защото сте се идентифицирали с мисълта. Ето затова се достига до засилена емоционална защита и агресия, докато защитавате гледната си точка. Лесно може да се стигне и до употреба на насилие - и в това е причината за насилието: да изкараш другия сбъркал, а защо не и цяла една нация?! "Добре, нека докажем, че те бъркат, нека ги атакуваме и ще се окажем прави". Колкото повече опоненти имаме, толкова е по добре за егото, което ще се големее заради илюзията, че докато спори, то расте. Егото не търси мир, и ако така ви се представя, то е, защото не ще да се разкрие, че просто търси конфликти. Ако не беше така, то човешката история не би била така безумна. Лудост е вършена през всичките векове, но двадесетия век ги бие по безумие. Малоумието се сипе и от медиите. Всеки е програмиран да носи у себе си нуждата от конфликти и да действа така, че да засилва илюзията за "мен" Това сработва, но за кратко. Човек добавя към мнимата си личност разни неща чрез участване в спорове и битки с опоненти.
Виждам, че човечеството се намира в капана на колективното съзнание. Дали някога ще разберете кои сте всъщност, отвъд границите на илюзията? Не е проблема изобщо в идентифицирането с формата, а в това, че се възприемате напълно чрез формата. Идентификацията чрез форма е аспект на "Кой съм аз", социални функции и тем подобни, както вече споменах. Добре, но това ви носи само проблеми! Да сте майка е чудесно, но ако се идентифицирате само с тази си роля, вие няма да опознаете себе си отвъд границата на формата.
Как да се опознаем, неограничавани от формата? Това е духовен въпрос, който винаги е стоял пред търсещия истината. Въпросът може да се постави и така: "Само форма ли съм аз или нещо повече?" Може да се опитате да си отговорите чрез ума си. "Как да разбера дали съм нещо повече от това?" "Как да изляза от този безкраен поток на мисли, който заради ума и егото никога не спира?" Понеже егото диша само в този умствен поток, затова го поддържа постоянно. Това е едно изкуствено его, което постоянно спори, бори се, противопоставя се на настоящето; което никога не харесва настоящето, мрази го, надявайки се, че само бъдещето може да му донесе щастие и затова възлага надеждите си на него. "Ей, нямам търпение да дойде този ден, когато ще направя това и онова..." Бъдещето е една проекция на ума и вие се опитвате да се преместите от настоящето в бъдещето с цел реализация, постижение и т.н. Но вие не съзнавате, че сте попаднали в капана на ума си. Наблюдавал съм много духовни търсачи, които са се чуствали нещастни след десетки години търсене на истината: "Кога най-накрая ще открия истината?" А вие живели ли сте някога в Настоящето, единственото нещо, което никога не се отделя от вас и е винаги реално - и в което се случва ВСИЧКО? Животът протича в настоящето. Но егото ни заблуждава, като ни дава надежда само за бъдещето. Само ако можете напълно да се отдадете на СЕГА-то, да се потопите дълбоко в него, то вие бихте разбрали, че нищо повече не ще ви бъде нужно, за да сте щастливи. Само на нивото на формите няма да имате пълния покой. По никакъв друг начин не ще намерите себе си, пък било то чрез преживявания, богатства; дори "духовните преживявания" няма да са ви от полза! Веднъж разбрали, че няма да спечелите, като удовлетворявате нуждата на егото си, ще се откажете да го правите. Разобличете егото, което е върл враг на СЕГА, критикуващ настоящето постоянно, и проектиращо се накъде в бъдещето, тъй като в настоящето то бива автоматично ограничавано и не може да бъде това, което иска да бъде!
Почти всеки жител на голям град няма време за почивка. И ако спрете някого и го запитате защо, той ще ви отговори "Трябва да стигна там и там" - и желае бъдещето да дойде по-бързо... И така цял живот. И си задават въпроса: "Кога ли ще бъда/намеря себе си?" Аз питам: "Някога да сте почуствали настоящият момент, единственото нещо, което никога не ви е изоставало, всичко, което съществува през целия ви живот тук?" "О, не ми говори за сегашното ми положение, защото виждам само ограничения!" "Не съм доволен от живота, от дома, който имам... Искам по-добър живот, по-добра работа. Искам да мога да си правя каквото ми скимне и когато ми скимне, затова се мъча да не си спомням за положението, в което съм сега." Но аз ви питам: "Дали успяхте досега да постигнете желаното?" Казвате: "Е може би на 55 или 60 години, все ще успея някак си..." Явно е, че още не сте го постигнали. Казвате: "Ще го постигнем все някога, все пак ни остават още години живот"... Но ако отделите поне малко внимание на СЕГА, ще усетите присъствието му. И ако насочите вниманието си по-дълбоко в това, ще започнете да го оценявате, като нещо странно и невиждано. "Ами нещо не ми се струва много интересно, защо ли го правя?" Следващият път вие ще се приближите още по-близо. Ще възприемето СЕГА като ограничаващо ви в живота. И ще се опитате да го разкарате, но не можете. Ще задълбаете още малко и ще видите нещо, на което ще обърнете внимание - момента. И тогава ще разберете, че всичко което имате е "този" миг. Единственото нещо, което постоянно присъства в живота ви. Умът няма лесно да го схване: "Как така ще съществува само този момент?" Та животът ми е изпълнен с толкова много моменти!" Но това не е така. Формата, която приема всеки момент, се мени постоянно. Формата се появява в полето на СЕГА. И понеже хората регистрират само формата, те мислят, че има много различни СЕГА във всеки момент и ден. Момент след момент. Но винаги има само един и формата, в която този момент се появява се променя постоянно. И формата, в която се явява пред нас, е причината, поради която много хора не го харесват, не ги удоволетворява, не ги интересува. Дори тази форма може да им заплашва радостта от живота в този момент. Във всеки случай не ги задоволява. Те усещат настоящето като ограничаване, престой в затвор, докато желаят израстване...
Човек може да се опита смирено да приеме формата, в която му се представя СЕГА-то. С други думи, да прегърне СЕГА-то завинаги, без значение в каква форма идва то. Да каже "ДА" на положението си, защото СЕГА-то в крайна сметка е самият Живот. Животът е неотделим от текущия момент. Животът е винаги в настоящето. Вие казвате ДА на живота, когато кажете ДА на този момент. И независимо каква форма възприема текущият момент. "Как мога да споря с това? Ами то вече Е!" Да, така е, то Е. Разбира се, бих могъл да го променя чрез действия. Но ако съм заключен в стая и съм изгубил ключа и това се случва сега? Разбира се, мога да се развикам от прозореца за помощ, но ето че няма никой. Може и да дойде някога някой, но точно "сега" - това е положението. Вие може или да започнете да недоволствате отвътре, или да си кажете: "Каквото е - такова. Просто такава форма е възприело СЕГА.-то". И вие забелязвате как се ядосвате, докато недоволствате в ситуацията. Защото това, което Е, то вече Е. Така че, получава се промяна на съзнанието в момента, в който кажете "ДА" на на настоящия момент. Защото цялата структура на умственото его живее от съпротивата и опозицията срещу настоящето, като го прави враг на себе си. Егото черпи енергия от съпротивата си срещу СЕГА.
Красотата на метода се състои в това, че можем да излезем от хилядите години на колективно обусловения ум - не чрез нуждаене от повече време, а чрез отказване от него. И това послание все още не може да се чуе от всички. Още много хора в света, преди още да го чуят, вече имат нужда от повече време. Но тъй като вие сте дошли на семинара, то аз допускам, че вие приемате посланието, което е да обърнете внимание на СЕГА-то, да го осмислите и разберете. За да откриете себе си, вие не се нуждаете от бъдеще време. Кажете "ДА" на текущата форма, в която ви се разкрива настоящият момент. Какво става тогава? "Добре, СЕГА, ето аз те приемам!" Обикновено става така, че не го приемате, а се съпротивлявате, защото го възприемате като ограничаващо и незадоволяващо. И чрез съпротивляване срещу тази форма или ситуация, човек, събитие, каквото и да е, което може да се яви само в СЕГА. Но чрез съпротива вие подсилвате формата с която се идентифицирате. Наблюдава се една контракция на физическо ниво, която подсилва илюзията за личността ви. Егото обича да се бори по този начин. Спрете да се съпротивлявате, приемете този момент и му кажете "ДА!".
Като казвам "СЕГА", имам предвид едно усещане за пространство, в което се случва СЕГА. Има едно пространство на тишина, обгръщащо текущата форма на СЕГА, била тя човек, ситуация, погрешна постъпка, за която ума ще каже: "Не постъпи правилно, а трябваше другояче, това сега не трябваше да се случва". Но това е то. То Е. Кажете си: "Ами щом нещата са такива, добре де, нека да са!" И изведнъж се изпълвате с такова спокойствие... Има едно пространство около формата, която е приело СЕГА. Не е нещо, което се долавя лесно чрез думи и мисли, защото то е извън формите. Чрез този акт на смиряване и приемане, ние навлизаме в едно състояние на съзнанието на смирение. Смирението пред Бога - това е малко абстрактно, защото никой не знае каква е божията воля и как да служи на Бога. Говоря ви за отдаване изцяло на СЕГА, независимо каква форма ни предлага вселената в този момент. Всичко във вселената е тотално свързано, така че, текущата форма на СЕГА не би могла да бъде друга. Вселената е донесла тази форма в този момент и какво от това, че онова малко "човече" в главата тръгва да оспорва това, за да расте егото му чрез това оспорване?!
Ето това е причината за човешките страдания. Ето това пречи да се опознаем, отвъд границите на формите. Изведнъж ще усетите дълбочината на това тихо пространство, когато се предадете на СЕГА-то изцяло. Искрено да кажете ДА - това е служба и отдаване на Бога. И по това време егото, черпещо сили от съпротивляването си и отхвърлянето на СЕГА, започва да се отказва и утихва. Дълбините на това пространство са обитавани от мир, който не зависи никак от текущата форма. Защото много често, както казах, формата се явява пред вас и вие я приемате като ограничение за вас: "Не харесвам сегашното си положение", казвате. Така че, каквото правят хората през целия си живот, това е едно прескачане от едно ограничение друго. И винаги тръгват да правят промени. Но както вече разбрахте, каквато и промяна да направите, вие само ще се предвижите към новото си ограничение. Да, ще си подобрите статуса на живота, обаче след това други ограничения ще се зададат.
Вчера ви дадох примера с уволнената акриса, която се принудила да работи като сервитьорка. Тя имала избора да избира дали да се противи или да се смири. В състояние на смирение, тя практически е почела СЕГА-то и не се оплакала от положението си. Тя приела предизвикателството на съдбата, въпреки, че клиентите на ресторанта може да не пропуснат да я засегнат. Тя истински се смирила, не си внушавала нещо с цел да се заблуждава, за да се успокои. Разбира се, че тя не е сервитьрка, та това е само временна роля. Никоя работа не е нещо постоянно, но е само временна роля, затова не се идентифицирайте с професията си. Не трябва да се възприемате чрез професията си, която е илюзия, а да приемете нещата каквито са. Да почетем и да кажем ДА на СЕГА. Така сервитьорката се заредила с енергия, и клиентите забелязали, че тя си върши добре работата, че тя има силата да се изправи срещу това предизвикателство на живота. Примерът продължава със следната случка. Сервирайки на много хора, тя веднъж срещнала режисьора Стивън Спилбърг, който и предлага да му се обади за работа. След три години, работейки като известна актриса, получила инсулт и се парализирала. И как мислите, дали тя ще изпитва някакво ограничение, в инвалидната количка? ...Била напълно ограничена в движенията си. Какво можело да се направи при това положение? Тя си спомнила, че преди време й се е случило ограничение в живота й, но тя го преживяла, като се смирила и го приела. Можете да промените ситуацията си, но следва и да знаете, че не можете да бъдете щастливи в света на формите, поради простата причина, че формата означава ограничение. Така че, прегърнете СЕГА, в каквато и форма да идва при вас. Предайте му се изцяло. И изведнъж около мнимото ограничение ще изплува спокойствието. Това, което наистина се разкрива пред вас е, че всички мисловни и физически форми са обусловени от ума, който работи с мисловни форми. Много форми изплуват в съзнанието ви. Но се появява едно присъствие на огромното царство на необусловеното съзнание, още преди да се стигне до форма. То е във всеки човек - това измерение е в нас и бих казал, че се намира точно отвъд границата на обичайното ни съзнание, където всички емоционални и мисловни форми избледняват. Това пространство не може да се опознае чрез ума, както се случва с обектите, разглеждани от съзнанието.
Хората търсят Бога и вярват, че ще дойде време, когато ще го намерят като обект в съзнанието си, като познание, връзка със субект. Мислите си, че можете да го видите и опознаете както едно дърво например, но не е така, тъй като в пространството на безформеността няма обекти. Това пространство е източникът на всички ментални обекти, които изплуват в съзнанието. Т.е. не можете да опознаете себе си в буквалния смисъл, но можете да бъдете себе си. Това измерение, за което ви говоря можете да го възприемете като едно царство на тишината и спокойствието отвъд шума на мислите, идващи от ума. С думи то не може да се опише. Ще го усетите, като едно присъствие, отвъд мислите. Мисъл може и да ви дойде, но по скоро това е преживяване на съзнание без мисъл. Това е най-дълбокият смисъл на СЕГА, СЕГА никога не ви изоставя и никога не се изменя, защото то Е. То Е необусловено. Едно поле от съзнание, в което се случват всички събития. И красотата му се състои в това, че вие ще го опозаете, още преди да е приело някаква форма. Но не го възприемате по начина, по който възприемате нещата, от гледна точка на връзката наблюдател-наблюдавано.
Когато се предадете на текущата форма, тогава ще разберете, че там няма форми. Предаването ви на формата, ще предизвика появата на това пространство, което е отвъд формата и отвъд ограниченията. Хората никога не приемат ограничението на формата, те искат час по скоро да разкарат незадоволяващата ги форма. А точно самото подчиняване на текущата форма ще ви отведе в това пространство на спокойствието, където ще разберете кои сте всъщност. Но това не е научаване на нещо за нещо, а директно опознаване на Аза. Дори бих отишъл и по-далеч, като ви кажа следното: Вие сте това СЕГА. Дълбоко се отъждествявате с него. То никога не ви изоставя, защото вие не можете да изоставите себе си, а то е необусловеното измерение на вашата същност. И достатъчно е да знаете това, за да позволите на формата да бъде - и се получава чудесно! Защото формата, в която СЕГА се появява пред вас, няма да ви бъде необходима, за да извлечете от нея чуството за егото си. Формите са също красиви, но щом се случи за първи път да опознаете себе си отвъд формите, вие ще сте способни съвършено да почитате всякакви форми. Така че, да предадете себе си на мнимото ограничение - ето това е съкровената и пълна истина на всички религии - смиреното състояние на съзнанието.
Има една религия, чието име се състои от думата "смирение" - исляма. Но тази черта е все пак характерна за всички религии. Тази истина се съдържа в образа на разпнатият Христос. Гледате Христос на кръста. Кръстът е тоталният символ за максимално ограничение. Повече от това не може да бъде, тъй като това е средство за измъчване. Може да се каже, че когато хората приемат света изключително като форми, то това си е един вид наказание. Усещат го тежко, но когато разберат посланието за смирение и го приемат, им олеква. Смирението, което има Христос, когато се мъчи на кръста, изглежда абсоютно непостижимо за хората днес. "Нека бъде не моята воля, но Твоята!" И тогава става така, че "моята" и "Твоята" се сливат в самият акт на подчинение и смирение, защото няма повече "моята" като опонираща на "Твоята". Когато се слеят двете, тогава се получава пълното подчинение на Божията воля. И в този момент кръстът се превръща в символ на божественото. Самото ограничение се превръща в символ на божественото! Така че, не става чрез съпротивляване или избягване, а чрез дълбокия акт на смирение, в който Бог се осъзнава от нас. И чудно е това нещо, защото то няма нужда от време. Можете да се смирите само именно в този момент! Може и да ви отнеме време, за да свикнете на този начин на живот; ще се научите, макар и да правите стъпки назад към предишното си състояние, на което е колективното съзнание. Изисква се енергия, за да се отучите от него и да навлезете в състояние на постоянно смирение. Но моментът на смирението е винаги в СЕГА-то. Подхождайки с упоритост към тази духовна практика, ще усетите, че красотата й се състои в това, че не отнема време. Това означава, че не се нуждаете от бъдеще, за да намерите себе си, нито пък имате нужда да правите нещо друго, за да намерите себе си. И ще можете да си експериментирате с царството на събитията, но ще сте наясно, че ще можете да контролирате своето его. В това е същината на духовната себереализация и всички учения, които говорят за нея.