СТАДИИ В РАЗВИТИЕТО НА ОСЪЗНАВАНЕТО
Този въпрос без съмнение е труден и едва ли има еднозначен отговор. Възможностите за подразделяне на еволюцията на съзнанието се различават съобразно с възприетите критерии. Все пак е важно да имаме поне приблизителна "карта на местността", за да се ориентираме по–адекватно сред многообразието от нива и индивидуални характеристики, манифестирани от различните хора. Обзорът може да се започне от най-общите древни източни насоки, а съвременен пример за успешна работа в това направление е Кен Уилбър, който обобщава есенцията от стотици духовни учения, философии, психологии и естественонаучни направления от древността до днес.
Важно е уточнението, че според част от традициите, фундаменталната Реалност е неизменна, но въпреки това в относителен смисъл е валидно еволюирането на Нейните проявления.
I. Качествени макрорамки. От древна Индия води началото си учението за "гуните" – качествени степени на духовното развитие, чиято проява може да се разпознае, независимо от външната принадлежност на съответния индивид към една или друга мирогледна традиция. (Последните десетилетия и западни психолози, като напр. д-р М. С. Пек, разработват подобни класификации, което показва, че тяхното значение за съвременния свят расте). За първа степен се приема "тамас"- състояние на инертност и егоизъм в материалните отношения и сляпо следване на авторитети в областта на идеите. Втората е "раджас" - трескава активност, насочена навън (алтруистична или разрушителна); бързи промени във възгледите и раздвояване между духовната съвест и прагматичните съображения. Третата е "сатва" - съзнание за единството, хармонизиращо противоречията; проява на ясно, спокойно и доброжелателно душевно състояние. Последното състояние, разбира се, е желателно да преобладава, макар че според висшите критерии на индуизма и будизма просветлението е отвъд всичките тези три степени. За обичайните цели на интегралното хармонизиране на средноразвития индивид, има разработени редица ускоряващи еволюцията методи. Те водят отначало до намаляването на „тамас" за сметка на „раджас" (подходящ външен надзор; лекуване на застойните явления на телесно и умствено ниво чрез стимулиращи храни, добавки, билки и етерични масла, подходяща двигателна активност и умствена работа). По-нататък се дава приоритет на превръщането на „раджас" в „сатва", при което за разлика от първия стадий човек може да действа както с други хора, така и без импулс отвън – чрез хармонизиращи психологически и духовни прийоми и дихателни техники; чисто хранене с растителни и млечни храни, с ограничение на пикантните и солени блюда; фино регулиращи енергийната система хомеопатични и вибротерапевтични методи и др. П.Дънов: Природата глупавите забавлява. Умните учи. На мъдрите разкрива своите тайни.
II. Последователност при разгръщане на съзнанието. К.Уилбър стига до следната най-обща схема:
1. Първичен усет – в зачатъчен вид характерен не само за цялата "жива", но според много учени от древността до днес – и на т.нар. "нежива материя".
2. Дразнимост – характерна за всички клетъчни структури.
3. Усещане – характерно за всички организми с (макар и най–примитивна) нервна система.
4. Възприятие – развива се, започвайки от организмите с формиран гръбначен мозък.
5. Импулс – проявява се с развитието на мозъчен ствол (при влечугите).
6. Емоция – характерна за по–висшите животни и човека, свързана с функциите на лимбичната мозъчна система.
7. Символно знание – характерно за хората, като обикновено се развива към 3-годишна възраст.
8. Понятийно мислене – появява се средно към 5–та година и заедно с предното е свързано със започващото развитие на "по–новите" структури на мозъчната кора.
9. Конкретно операционно мислене – появява се нормално към 7–та година, когато детето вече може да приема ролята на другия човек.
10. Формално операционно мислене – светоцентричен мироглед или зряло его, развива се към 13–14 годишна възраст, като при част от съвременниците остава недоразвито.
11. Екзистенциално осъзнаване – характерно за неголям процент съвременници, при които има интеграция на цялостното индивидуално същество ("кентавър") и способност за многообхватна интелигентност (която е базова способност на ума и затова не винаги е свързана с голямо натрупване на външни знания).
12. Психично трансперсонално – естествен мистицизъм, надскачащ егото в опита си за единство с околната природа; характерен за относително малък, но увеличаващ се брой хора и примери за който има във всички култури; много от проявите му на свръхсъзнателност и парафеномени е трудно да се обяснят единствено с мозъчната активност или с "колективното безсъзнателно".
13. Проницателно трансперсонално – божествен мистицизъм, недостъпен като трайно постижение за мнозинството духовно стремящи се, но изглежда осъществяван от някои велики мъдреци и пророци.
14. Каузално трансперсонално – безформен мистицизъм, пълна трансценднтност, обикновена "нирвана"; постигналите я истински в исторически план са вероятно твърде малко, но и ние нямаме сигурни критерии за отграничаването им.
15. Недуалистично – най–високото достижимо (за нас – предполагаемо) ниво на единство със същността на Вселената, при което се надхвърля дори и разликата между "нирвана" (просветление") и "самсара" (заблуда).
На практика, по отношение на човека се разглеждат 10 нива, като преди тях се отбелязва и ниво 0 - първична матрица", съответства на вътреутробното развитие. От първите 6 до 15 съответно са "човешките" ниво от 1 до 10, с които и се работи обикновено при интегралното обучение и практика (Тези нива имат съответствия и на психопатологично, и на културално равнище – вж. книгите на споменатия автор "Кратка история на всичко" от изд. "Лик", 2000 г. и "Интегрална психология" от изд. "Дилок", 2005). Основните нива, с които на практика работят общодостъпните форми на психология и духовност (а значи ще занимават постоянно и нас), са тези до 6-то вкл.; счита се обаче, че при определени условия и хора от по-ниски нива могат да имат смътни проблясъци ("първо сатори") за по-висшите реалности. Това води към заключението, че те съществуват перманентно при всички човеци, а само се "пробуждат" или само "проискряват", в съответствие с необозрими за нас космични закономерности...
Тук ще дадем малко по-подробна картина на нивата от 3 до 6, тъй като почти всички възрастни хора днес се намират главно на едно от тях:
Ниво 3. Обикновено се изгражда между 3 и 7 годишна възраст, но при някои хора остава доминиращо и по-късно. Развива се отделното умствено „аз“; първичните му форми са импулсивни. Това е добре за децата от предучилищна възраст, но при задържането му по-нататък тези хора влизат в конфликти с обществото, защото са егоцентрични, т.е. не само не искат, но и не могат да се съобразяват с другите. Специализираната психотерапия може понякога да помогне.
Ниво 4. Това е стадият на конкретните мисловни операции и груповото или етноцентрично съзнание. Човек се научава да спазва определени правила, което му помага да се вгради в определено общество – на национална и/или религиозна основа - и се учи на взаимопомощ в неговите рамки. Извън тях в най-добрия случай проявява безразличие, но често пъти – и враждебност, включително срещу други духовни течения и спрямо целия научно-технически прогрес. Задачата на обществото и терапевтите е да се стимулират повече позитивните тенденции на това ниво, тъй като отрицателните му са свързани с фанатизъм и - ако се появи по-агресивен техен „фюрер“ - с оправдавани чрез „тяхната истина“ престъпления.
Ниво 5. Тук се развива светоцентричното съзнание: мисленето търси освобождаване по отношение на търсенията си във външния свят; това често води до материалистични уклони. Има обаче тенденция да се отхвърля всичко ценно от предходното развитие и да се живее в относителна демократичност - при която се признават чуждите права, но се търсят всякакви начини за получаване на лично преимущество в надпреварата за материални блага и емоционално наслаждаване. По-голямата част от човечеството днес се намира между 4-то и 5-то равнище.
Ниво 6. Тук съзнанието може да обхване ума и тялото в едно общо, т.нар. кентаврично съзнание. Развива се отначало плуралистичното мислене, което признава на всеки правото на собствена истина, а после – интегралното схващане, което дава разбиране за естествена йерархия или холархията и взаимовръзките в нея. Сърцето се „отваря“ за истински хуманизъм и човек се стреми към нещо повече от материално облагодетелстване. Без да са „светци“ в идеалния смисъл на думата, тези хора имат мотивацията и способностите да помагат в по-широк план – докато предните нива симпатизират главно „по хоризонталата“ и считат, че всички, които мислят различно от тях, грешат. От друга страна, удържането на по-голямата перспектива е трудно и някои се претоварват или изпадат в объркване от толкова много възможни гледища. За тях е подходяща хуманистичната психотерапия, напр. по К.Роджърс.
Ето и съответстваща еволюционна схема на съзнанието според П.Дънов:
