УВОД

Когато едно тяло трепти, във въздуха около него възникват т.нар. звукови вълни. Те се възприемат от слуховия орган и предизвикват усещане за звук. Звуковете се делят на два вида: тонове и шумове. Когато тялото извършва за дадено време определен, постоянен брой трептения равномерно, се получава звук. Обратно, при неопределен и непостоянен брой трептения се получава шум. Тоновете се различават по височина, трайност, сила и тембър. Височината на тона зависи от абсолютния брой трептения или още - "фреквенция". С увеличаване броя на трептенията или още "Херци" - по името на физика Хайнрих Херц, се увеличава и височината на тона. Броят на трептенията, които човешкото ухо може да възприеме като тонове, е между 16 и 60 000 херца. Трябва да се отбележи обаче, че тоновете над 4000 херца са музикално почти неупотребими. Абсолютната и постоянна височина на тоновете се измерва с уред, наречен камертон. Трайността на тона зависи от продължителността на времето, през което звуковите вълни предизвикват възприятие за тон. Силата на тона зависи от ширината на амплитудата, която се получава при трептенето. Колкото по-широка е амплитудата, толкова по-силен е тонът. Тембърът или цветът на тона, е онова качество, по което се отличават отделните инструменти и гласове. В природата не съществуват прости тонове. Всеки тон звучи в съчетание с още много други, по-високи от него, наречени обертонове, паралелни, аликвотни или хармонични тонове. Те са резултат на това, че трептящият източник трепти не само с цялата си маса, но и с нейните частици. Така при трептенето на цялата маса, се получава основният тон, този тон, който звучи най-силно и се възприема като единствен. От трептенето на половината маса, се получава друг, по-висок тон, от трептенето на третината - трети, още по-висок и т.н. Броят на обертоновете е теоретически неограничен.

Музикална система - това е група от установени тонове, които се намират в определени съотношения по височина. Звукоредът пък представлява сбор от всички тонове на музикалната система, подредени по височина. Ако се използваме клавиатурата на пианото, ще установим, че всеки осми тон е сходен и сякаш се покрива с онзи, който е взет за пръв. По този начин звукоредът се разделя на няколко основни групи, съставени от съответно сходни тонове, които периодически се явяват в различна височина. Звукоредът представлява сбор от всички тонове на музикалната система. Цял тон и полутон. Полутонът е най-малкото разстояние между два тона. Цял тон е разстояние, равно на два полутона. Видове цели тонове и полутонове - диатонични - цели тонове или полутонове, заключени между две съседни степени, хроматични - цели тонове или полутонове, заключени между две от петте разновидности на една и съща степен. Цели тонове и полутонове могат да се получават и между две несъседни степени.