ПОЗНАВАТЕЛНИ ИНСТРУМЕНТИ

Евристика. Това е умение да бъдат откривани нови факти и връзките между тях (включително предлагането на хипотези), водещо до разкриването на нови научни истини. Евристиките представляват нестрого определени правила за търсене на направления, в които с най-голяма сигурност се намират точните решения. Евристичните си умения човек формира през целия си живот но основите за самостоятелна работа той получава по време на образованието си и по време на натрупване на житейския си опит. Особена роля за развитието на тези умения имат специалните евристични техники, напр. игра на думи, каламбури, случайни фрази, аналогии, наслагване (суперпозиция), преобръщане (инверсия, психодрами, безцелно скитане в място с много предмети, задачни ситуации, напр. обход на шахматната дъска с фигурата на коня и т.н. Пример за задълбочен евристичен метод е идентификацията с обекта на изледване - например откритието на Архимед във ваната - той се е "идентифицирал" с короната, която също като него е била потопена във ваната. Друг доказал ефективността си метод е прилагането на една теория в сфера, не за която е била създадена; също понякога се допуска умишлена грешка във вече известни модели, променят се техните измерения и т.н. Понякога търсенето се опростява чрез пренасяне на зависимостите от една трудно управлявана ситуация на друга, по-лесно управлявана. Може да се състави алгоритъм на изобретението, който включва преодоляването на определени психологически бариери, развиване на въображението, идеален проект на машина, вектор на търсенето, уточняване на условията на задачата, аналитичен стадий, оперативен стадий, синтетичен стадий, решаване на конкретен изобретателски казус , теория на решаването на изобретателски задачи.

КРИТИЧЕН ПОДХОД ПРИ ЧЕТЕНЕ НА НАУЧЕН ТЕКСТ (CRITICAL READING)

Какво е “критично четене”? Това е активно и критично мислене, с помощта на което се откриват и осъзнават техниките на убеждаване, манипулацията на езика и основните намерения на автора. Този подход се основава на предположението, че научният текст е съвкупност от свързани идеи и информация, подредени така, че читателската аудитория да възприеме даден извод, ясно откроен или имплицитно присъстващ в текста. Това предполага целенасочено и неотклонно внимание към определени характеристики на даден текст: начинът, по който е изграден; нюансите при използването на езика; стратегиите за представяне на аргумент и убеждаване и използването на реторични средства. С практиката на прилагането му този подход осигурява на читателя необходимите умения за демистифициране на академични писания и начини за получаване на достъп до академичния дискурс с принадлежащите му методология, език и стил. Стратегия за “критично четене”. Има много начини да се подходи към подобно “критично четене”. Основно за всяка стратегия, обаче, е т. нар. “четене с молив” или отбелязването на страницата: подчертаването на ключови думи, фрази или изречения; отбелязване на коментари или въпроси в полетата; отграничаване на важни части от текста; изграждане на идеи с помощта на стрелки; номериране на свързани последователни идеи и отбелязване на всичко, което намирате за интересно, важно или подлежащо на съмнение. Отбелязването (анотирането) може да става на “пластове” като при второто и третото четене се прибавят нови бележки.

1. Предварителен преглед на текста. Това е да се научи нещо за текста преди да е реално прочетен. Дава възможност на читателите да добият идея за текста и структурата му преди да са го прочели. Стратегията е да се види какво може да се научи от заглавията и подзаглавията в текста и въвеждащите бележки, като текстът се прехвърля, за да се направи преглед на съдържанието и организацията му и да се определи най–общо стила на автора.
2. Контекстуализиране. Поставяне на текста в неговия исторически, биографичен и културен контекст. Когато четете даден текст, вие го възприемате през призмата на собствения си опит и знания, получени от живота ви в конкретно време и място (културна и географска среда). Текстовете, които четете обаче, може да са писани в много различно от вашите време и/или място. За да можете да четете критично, трябва да контекстуализирате текста и да признаете различията между вашите съвременни ценности и възприятия и тези, които са представени в текста.
3. Идентифициране и разбиране на основната идея на автора. Много важно е, когато четете да се задавате въпроси, които ще ви дадат не само основата за разбиране на текста, но също и рамката, в която можете да оценявате даден текст. Определянето на основните идеи и аргументи в даден текст е важно и ако трябва да обобщите текста или да го коментирате. При “критично четене” могат да се използват следните въпроси: – Какви смятате, че са основните идеи или тези на автора? – Какви основни въпроси или аспекти на основните въпроси са включени? – Кои въпроси са пренебрегнати или кои аспекти на въпроса не са засегнати? – Кои са основните аргументи представени в текста? – Какви конкретни доказателства, примери или илюстрации използва автора, за да подкрепи или докаже аргумента си?
4. Оценка на аргумента (тезата). Това означава да се тестува логиката на текста, както и достоверността му и емоционалното му въздействие. Повечето автори правят твърдения, които искат да бъдат възприемани от читателите като истинни. “Критичното четене” предполага, че не приемате всичко за “чиста монета”, а гледате на всяко твърдение като на аргумент, който трябва да бъде преценен. Един аргумент се състои от два компонента: твърдение и подкрепа за твърдението. Твърдението е някаква идея, мнение, становище или преценка, които авторът иска читателите да приемат. Подкрепата за твърдението включва основания (споделени вярвания, предположения и ценности) и доказателства (факти, примери, статистика, позоваване на авторитети), които дават основание на читателя да приеме твърдението. Когато оценявате даден аргумент, разглеждате процеса на обосноваване, както и достоверността му (това не е едно и също). Най-основното за един аргумент е подкрепата да съответства на твърдението и изложението да бъде вътрешно последователно (да няма противоречащи си елементи в подкрепата на твърдението). Други основни критерии при оценката на аргумента са структурата на текста и стила на автора: избраният жанр, подредбата на текста, дължината на параграфите и на изреченията, избор на думи, използване на жаргон, подчертаване на текст и други. При оценката и анализа на даден аргумент трябва да се имат предвид някои специфични грешки. Това са т. нар. “логически проблеми” или “логически непоследователности”: - Прибързани обобщения: Това е грешката да правят направо заключенията без да са предоставени достатъчно основания за такъв “скок”. Авторът прави някои наблюдения, след което прави едно много общо твърдение все едно, че е доказан факт. - Разграничаване на факт от мнение: Някои автори използват тактиката да скриват мнението си сред представените факти. Като резултат имаме мнение, което лесно и неправилно се приема за факт. - Пристрастна или непълна подкрепа за аргумент: Това е грешката да се представят само избрани въпроси, аргументи и доказателства, за да се достигне до предварително търсеното заключение. Не е проблем да се изказват аргументи в полза на определена позиция. Трябва обаче да се посочи, вземе под внимание и опонира на противоположната гледна точка. - “Кръгов аргумент”: Един аргумент е кръгов, когато съвпада и преповтаря заключението. - Неправилна аналогия: Това е погрешно предположение, което се появява, когато се използват нерелевантни факти или обстоятелства, за да се достигне до заключение, изведено по аналогия. Аналогиите могат да бъдат използвани, за да се подкрепят аргументи, тъй като те аналогиите могат да представляват основателни сравнения. Но ако една аналогия е прекалено нагласена, тя няма да издържи на теста на релевантността. Несигурен аргумент (“хлъзгав наклон”): Ако се каже, че даден нещо неизбежно ще доведе до друго нещо, то това трябва да се подкрепи с доказателства. Ако ли не, аргументът е несигурен. Non sequitir: Идва от латински и обозначава нерелевантни и непоследователни елементи в текста. Ad populum (или още “демагогстване”): Аргументите и подкрепата им се основават и се позовават на широкоразпространени предразсъдъци. Предполага се, че твърдението може да бъде защитено без доказателства, ако се подчертава вярване или отношение, което е споделено от аудиторията.
5. Хипотеза и проследяване на предизвикателствата към вашите вярвания и ценности. Това означава да оцените приложимостта на аргумента към съвременния ви свят и да изследвате реакциите си към него.
6. Сравнение и противопоставяне на свързани текстове. Това е да се изследват сходствата и разликите между текстове с цел по–доброто им разбиране. Много често става въпрос за едни и същи въпроси или проблеми, но подходът на различните автори е различен.
Източник: English for Academic Purposes, LTC/CEU: 1999