М.И.Р. КРИТЕРИИ ЗА "ВЯРНОСТ" И "ПОЛЕЗНОСТ" (В.И.П.)

Считаме, че критериите за принципна полезност и правилни решения в индивидуалния и социален живот е редно да бъдат основани не върху някаква изолирана и претендираща за абсолютност теория, а върху есенцията от общочовешкия опит и по-конкретно:

1. ЕМПИРИКА – исторически критерий. През вековете са изкристализирали редица изводи за правилните и неправилните пътища в живота, които могат да се преразглеждат и уточняват, съобразно настоящите обстоятелства.

2. НАУКА – външен критерий. Резултати от експерименти и проучвания, в съответствие с устойчиви природни закономерности.

3. ДУХОВНОСТ – вътрешен критерий. Дали дълбочинният собствен усет на човека за автентичност, щастие и свобода се възприема като осъществен в по-голяма степен.

4. ПРЕЗЕНТАЦИЯ (начин за поднасяне на нещата) – формален критерий. Вземат се предвид конкретните индивидуални и социални обстоятелства, способностите за възприемане, начините на изразяване, контекста, факторите, определящи доверието и т.н.

5. РЕАЛИЗАЦИЯ (спектър на приложимост) - прагматичен критерий. Дори и изглеждащите точни и полезни според горните критерии терории и изводи могат да срещат решаващи пречки по пътя към тяхното осъществяване (изобщо или при почти всички хора), което намалява тяхната стойност.

Разбира се, дори и внимателното следване на тези критерии не ни застрахова от грешки. Считаме, че е по-точно да говорим за "по-добра" или "по-точна" според нас преценка, отколкото да използваме превъзходната степен ("най-"), претенциите на която, освен че са недоказуеми, почти неизбежно водят до високомерие и фанатизъм.