ИЗРАЗЪТ КАТО СРЕДСТВО ЗА КОМУНИКАЦИЯ. ВИДОВЕ ИЗРАЗ

Информация —  знания за предмети, факти идеи и др., които имат определен смисъл в определен контекст.


DIKW: ДАННИ, ИНФОРМАЦИЯ, ЗНАНИЯ, МЪДРОСТ (англ. data, information, knowledge, wisdom) 

Основни идеи относно информационната йерархия могат да се намерят още при древни мислители, а до известна степен те присъстват и в поемата на Т. Елиът «The Rock» (30-те години на 20 в.); допълнително въпросът е бил разгърнат от Ръсел Яков. Тук всяко ниво добавя определени свойства към предишното равнище, което може да се използва при управлението на понятийата работа:
- Данните се намират в основата;
- Информацията добавя контекст;
- Знанието добавя «как» (механизма на използването, иформацията се ориентира в инструкции)
- Мъдрость добавя «кога» (условията за оптималното ползване)
Дейвид Къмпбел (Dave Campbell) от Майкрософт дава подобна класификация:
Сигнал (Signal)
Данные (Data)
Информация (Information)
Знание (Knowledge)
Понимание (Insight)
Заедно със степента на прероботането й расте и ценнистта на информацията.

В структурата на наблюдаваните резултати от обучението (SOLO) таксономия е друг модел, който описва нива с нарастваща сложност в разбиране на субектите на учениците (предложен от Джон Бигс и Кевин Колис):
- Предструктурно - към задачата не е подходено по подходящ начин; студентът всъщност не е разбрал смисъла.
- Университетски - отговорът на ученика се фокусира само върху един подходящ аспект.
- Мултиструктурен - отговорът на ученика се фокусира върху няколко релевантни аспекта, но те се третират независимо и адитивно. - - Оценката на това ниво е преди всичко количествена.
- Релационно - различните аспекти са интегрирани в едно цяло. Това е, което обикновено се постига чрез адекватно разбиране на някаква тема.
- Разширено резюме - Предишното интегрирано цяло може да се концептуализира на по-високо ниво на абстракция и да се обобщи за нова тема или област.

ПОНЯТИЕ ЗА СИСТЕМИ И СИСТЕМЕН ПОДХОД

Системата се разглежда като начин на организация на знания за реално функциониращи образувания, включващи:

- обекти за изследване - машини, материали, суровини, хора и свойства и отношения
- субект на изследване - изследовател, анализатор потребител на системата.

Това може да бъде отделен човек, машина, колектив от хора. - задачи на изследователя, определящи отношението на изследователя към обекта изразяващи се в цели, критерии и показатели, на основание на които ще бъде оценявано функционирането на системата. Системният подход е съвкупност от принципи и методи за изследване на сложните обекти като системи, т.е. като целенасочена съвкупност от множество взаимно свързани елементи. Той изхожда от законите, управляващи поведението на цялото, като поведение на отделните негови части. Важни особености на системния подход:

1. Системата се разглежда като комплекс от взаимносвързани и развиващи се части и подсистеми.
2. Всяка система се разглежда със своя йерархия, т.е. че тя е част от друга по-голяма и от по-висш ранг система, а самата тя се състои от други, по-малки и от по низш ранг подсистеми.
3. Явленията и процесите произтичащи в системите се разглеждат на база на принципите - отабстрактното към конкретното, от общото към частното, т.е. всяка система се разглежда като абстрактен аналог на реалния обект.
4. Изходен момент в разглеждане поведението на системите е целта на функционирането й. От своя страна целта се разлага на подцели.
5. При разглеждане на явленията и проблемите на функциониране на системата се използваисторическия подход т.е. търсят се причините за възникването на дадената ситуация в миналото и се оценяват възможните последствия за бъдещите управленски решения.

Системният подход способства за изработване на по-резултатен метод на мислене, който да направи обозрима сложността на изучавания обект. Разглеждан като методология за изследване на сложни обекти, системният подход, включва следните основни етапи:

1. Информационен. На този етап се извършва събиране, обработка и анализ на информация за изследваната система. На базата на събраната информация се определят проблемите и целите на функциониране на системата. Успоредно с това се изследват възможностите за формализация на функционирането на системата, върху основата на най-съществените параметри на същата.
2. Изграждане на модел на системата. На този етап се извършва формализиране на решаваните задачи на системата. Най-често този модел представлява сбор от алгоритми описващи поведението на системата. Моделът на системата може да бъде: механически, физически, математически. Най-важното е на този етап, да се постигне адекватност на модела на моделираната система. Адекватността на модела се изразява в пълнотата, в която моделът отразява процеса на функциониране на изследваната система. За моделиране на системата могат да се използват различни методи на математиката, статистиката и др.
3. Обработка на получените резултати. 4. Вземане на решения. Чрез решенията се преминава от модела на системата към реалната система за въздействие върху нея. Основни свойства на системите: - Организацията по своето съдържание е комплекс от обекти /обекти, отношения, връзки/ и цели формиращи поведението на системата. Обектите са краен брой и смяната на целите задачите и критериите за оценка функционирането на системата сменят и кръга на разглежданите обекти.
- Делимост - от една страна обектът е цялостен, но същият се състои от елементи.
- Изолираност - възможност отделни обекти или комплекси от обекти да се изолират и изследват самостоятелно.
- Относителност на изолирането - относителността на изолирането се определя от факта, че всеки изолиран елемент има вход и изход и по този начин е свързан с други елементи от системата.
- Идентифицируемост - всяка част от системата може да бъде идентифицирана по определени характеристики.
- Разнообразие - всеки елемент има собствено поведение и състояние различно от поведението и състоянието на другите елементи и на системата като цяло.
- Наблюдаемост - всички входове и изходи правят елементите наблюдаеми.
- Неопределеност - невъзможност да се фиксират от наблюдателя всички свойства и отношения.
- Отразителна способност - езикът на наблюдателя е в достатъчна степен идентичен с естествения език на отразяване на свойствата и отношенията имащи отношения към задачите на системата.
- Нетъждественост на отразяването - произтичаща от различието на знаковата система на наблюдателя и знаковата система на реалната система и необходимостта от прекодиране на реалната знакова система към знаковата система на наблюдателя.

Освен със свойствата си всяка система се отличава със свое съдържание, обем, околна среда, елементи, функции, връзки, отношения и състояния. Съдържанието е съвкупност от свойства, признаци и функции на обектите включени в системата и на системата като такава. Обикновенно това са най-съществените свойства, имащи отношение към целта на функциониране на системата. Обемът - това е множество от обекти на всеки от които принадлежат свойствата признаците и функциите. Възможно е обаче някои от функциите да не принадлежат на отделните обекти, а само на системата като цяло. Околна среда - съвкупност от всички обекти и свойства на обектите влияещи върху системата /вътрешна среда и всички обекти и свойства вън от системата, които се повлияват от нея. Елемент на системата - крайна граница на анализ на системата. Всяка система се състои от краен брой елементи. При това всеки елемент на системата се характеризира с определено множество от характеризиращите го величини.
Пример: Елемент - персонал. Характеризиращи го величини - брой, специалност, квалификация, име, презиме и фамилия, адрес. Елемент - материал. Характеризиращи го величини: Вид на материала, наименование, каталожен номер, единична цена, количество. Всички характеризиращи го величини имат отношение към целите на функциониране на системата. По този начин на елемента се налага някакво целево поведение и организация. Функция - законът за преобразуване на входните въздействия в изходни. S x y У1 = f(xi) Съвкупността на функциите на системата се дели на подфункции, които съответстват на подсистемите съставляващи системата като цяло. За изпълнението на отделна функция е необходима отделна структура. Броят на елементите определя големината на системата. А разнообразието на свойствата /характеристиките/ на обектите и качествено различните връзки между тях обуславят сложността на системата. Системите /най-вече класа динамични системи/ се характеризират със съвкупност от състояния, в които се намират в определени периоди от време. Тези състояния биват: Равновесно състояние - при което никой от параметрите не се изменя. Преходно състояние - когато системата преминава от някакво начално положение към друго. Преходното състояние може да се получи под въздействие на външни фактори - рязка промяна на метеорологичните условия, рязко изменение на пазара и др. Периодичен режим - когато през определени периоди от време системата заема едни и същи състояния. Устойчивост (инвариантност) - състояние, което се характеризира с известно постоянство на част елементите и техните свойства въпреки множеството промени. Време за пренос - времето за реагиране управляващата подсистема на даден сигнал до момента на поява на сигнала на входа на управляваната подсистема. Реакционно време - периодът от време от постъпване на входа на системата до появата на реакция на изхода на системата.

Класификация на системите:
1. Според взаимодействието с околната среда: - отворени; - абсолютно затворени; - относително затворени. При отворените системи взаимодействието "среда-система" се осъществява по всички възможни пътища. Абсолютно затворени системи на практика не съществуват.
2. Според начина на възникването си - естествени и изкуствени.
3. Според степента на абстракцията - абстрактни и реални. и др.

Понятие за системен анализ. Системният анализ е методология за изследване на трудно наблюдаеми и трудно разбираеми системи, особено проблеми в управлението, свързани с дейността на много хора с големи материални и други разходи. Системният анализ различава проблемите по степента на тяхното структуриране: - добре структурирани; - слабо структурирани; - неструктурирани. За решаване на слабоструктурирани проблеми се използва системния анализ. Учени специалисти в тази област са Станфорд Оптнер , Стенли Янг, Ю. Черняк, Дж.О, Шонеси и др. Методологията на системния анализ не е единна и точно установена като етапи, методи и средства на изследване. Но по-голямата част от авторите са единодушни по основните тапи на системните изследвания включващи:
1. Разкриване и формулиране на проблема.
2. Събиране на информация за моделиране на системата.
3. Изследване н методите и средствата по решаване на проблема.
4. Генериране на варианти за решаване на проблема.
5. Избор на вариант.
6. Да се формулира и доведе до идпълнителя.
7. Да се контролира и анализира изпълнението.
Някои автори определят този подход като ситуационен. Ситуацията е конкретно състояние на организацията, което е в конфликт с формулираните цели. При ситуационния подход се управляват само отделни ситуации отклоняващи се от целта на функциониране на организацията. Ситуацията е винаги фиксирана, наблюдаема, анализируема и оценима. Ситуацията носи със себе си информация даваща възможност субекта на управлението да диагностира проблема и да го реши.

Методи на системния анализ:
- Метод на сценария. Средство за първично подреждане на проблемите на организацията. Чрез него се събира и подрежда и анализира многоаспектна информация за състоянието на организацията. -Метод на експертните оценки. -Метод разработен от американския учен О. Хелмер под наименованието метод Делфи. По същество представлява усъвършенствуван анкетен метод. -Диагностични методи. -Методи за масово обследване на организацията.Главен метод сред тях е метода "дърво на целите". Този метод представлява средство за обвързване на целите със средствата за реализирането им. -Матрични методи. Използуват се матрици за представяне на решения. Най-често те се наричат таблици на решенията. - Мрежови методи. Представлавт графични методи за оптимизация на управленски дейности по време и ресурси. Най-известните от тях са методите PERT. - Метод на морфологичния анализ. - Статистически анализ. - Факторен анализ. - Динамично моделиране и др. - Оптимизационни методи * Линейно програмиране. * Нелинейно, блочно, динамично и др. * Теория на масовото обслужване. * Теория на игрите и др.