Отначало думите отразяват истината. После словата остават, но значението им е забравено. Накрая думите казват обратното на истината. (Трипитака)

ОБЩИ НАСОКИ

1. Определено е необходимо много повече от обичайното внимание от страна и на предаващия, и на приемащия посланието - чрез думи или по невербалните начини. Само така могат да бъдат намалени недоразуменията и излишните спорове, а и колкото посланията са по-ясни, толкова по-кратки ще е достатъчно да бъдат.

2. Конструктивността на едно послание зависи от неговата принципна практическа стойност за материалния и духовния живот, но и от полезните конкретизации. Категоричните едностранчиви твърдения могат да вдъхновят някои, но да подведат много други. По-полезни са сравненията между възможности, предимства, недостатъци и др.

3. Често пъти по-голямата достоверност и полезност (според В.И.П.) се сблъскват с неприемане в обществото. Ако се касае за подразбиращи се масови приоритети, причината е недостатъчната готовност да се живее съобразно с тях.

4. В други случаи неразбирането е възможно да се дължи на недостатъчна информираност (респ. интелектуално развитие) на масите, която с образоването се попълва и много такива истини стават очевидни за всички. (Всяка истина минава през 3 стадия. Първият :"Каква глупост!" Вторият: "Тук има нещо!" И третият :"Та кой не го знае това?!")

5. При духовните истини нещата обикновено стоят другояче. Там се разчита, че високото ниво на първооснователя ще бъде поддържано от неговите последователи, което обичайно не става. След неговото заминаване повечето от тях не могат да разчитат нито на него, нито на обществото, което не може да схване тези прозрения чрез обичайно образоване. Необходимо е високо ниво на сътрудничество между съвременните духовни авторитети.