ВЪЗДЕЙСТВИЯ - МЕТОДИ И РИСКОВЕ

От практическа гледна точка е необходимо разделянето на здравните, социалните, екологичните и т.н. проблеми на три групи:

1. Подлежащи на достатъчно регулиране чрез леки способи - почти без рискове и неблагоприятни ефекти във важни области. Те е необходимо да се популяризират широко и използват максимално. Да се има предвид, че важните грешки в живота обикновено са елементарни и сравнително леко предотвратими. Затова напомнянето не бива да се възприема като банално, а като особено необходимо!

2. Заслужаващи си да се рискува със силнодействащи методи. Тук, разбира се, роля за решението е редно да имат и потърпевшите лица (болен, близки, педагози, родители, работни колективи и т.н.), но е важно предварително да им се разяснят «двете страни на монетата»).

3. Гранична област, където е трудно да се прецени дали рискът от драстичните средства или от техните странични явления е по-голям. Тук информираното съгласие на лицата, върху които (или чрез които) се упражнява въздействието, също е от основно значение, преди да се вземе решение в която и да е посока.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЕСЕЙСКИТЕ ПРИНЦИПИ, ПРИЛОЖЕНИ ПРЕЗ СЪВРЕМИЕТО
(От книгата "Великият Експеримент", с.254 и в увода на Есейското евангелие на Мира)

Това религия ли е? Да, но в оригиналния смисъл на латинската дума religio - „свързвам". За нас Религията е наука и практика на методите за усвояване на всички източници на енергия, хармония и знание във Вселената.
Имаме ли догми? Да, само една: никога и за нищо да нямаме догми.
Вярваме ли в някакви абсолютни истини? Ако ние мислим, че притежаваме някаква единствена и изключителна истина, и че всеки друг греши, това би било интелектуално самоубийство. То би издигнало непроницаема стена около нас, а тя би ни откъснала от постоянно изменящата се и обновяваща се вселена, осуетявайки завинаги собствената ни еволюция. Тези, които изповядват закостенели принципи, без значение колко е велика тяхната философия, са затворили вратата си за истината и знанието, и те никога не ще вкусят плодовете на отвореното, търсещо съзнание. Едностранчивостта е най-голямата грешка в живота.
Коя от официалните религии признаваме? Ако можехме да съберем на кръгла маса Исус, Мойсей, Буда, Заратустра и всички велики основатели на световни религии, те биха имали съгласие по всички основни въпроси. Но ако поканим на тази кръгла маса по един от техните последователи, те не биха постигнали съгласие по нито един въпрос, съществен или несъществен. Същността на всяка религия е вечна и всемирна. Но яловият ум търси сигурността на догмите и сам се затваря в капана на безсмислени ритуали и церемонии. Следователно, ние ще се придържаме към изначалната чистота и простота на всички Велики Учения и ще отбягваме коментарите и коментарите на коментарите, натрупани през вековете. Закостенелите теологически догми и канони постепенно са задушили изначалните живи, универсални схващания за света.
Каква е същността на нашата вяра? Ние вярваме, че Човеците са Братя, че Природата ни е Майка, и че Бог ни е Баща.
Как може такава вяра да бъде организирана? Не може. Ние сме убедени, че организацията убива идеята, и че най-доброто управление е това, което най-малко управлява. Ние в еднаква степен отхвърляме всички форми на диктатура и анархия.
Тогава, какъв е нашият план за действие? Нека оставим настрана всичко, което ни разделя, всички оттенъци на мисълта ни: политически, социални, религиозни и философски. Да обединим всички духовни сили на живота срещу силите на смъртта.
Как можем да постигнем това? Взаимното опознаване води до взаимно разбирателство. Взаимното разбирателство води до взаимно сътрудничество. Сътрудничеството води до мир, който е единственият път за оцеляване на човечеството на тази планета.
Вярваме ли в постигане на щастието? Щастието не се постига лесно. То трудно се открива вътре в самите нас и е невъзможно да се намери другаде.
Тогава как можем да постигнем щастие? Има два вида удоволствия в живота. Има фалшиви удоволствия, за които трябва да заплатим много висока цена: да пожертваме физическото си здраве и душевния си мир. Без здраве и душевен мир не е възможно да се наслаждаваме на никакви удоволствия. А истинските удоволствия са наши вечни спътници: всички прекрасни гледки, звуци и ухания на Природата: планините, горите, океаните, магията на изгрева и залеза, всички очароващи удоволствия за ума: хубавите книги, хубавата музика, прекрасните произведения на изкуството и още по-неуловимите, но също толкова трайни удоволствия от приятелството и любовта. Програмата за съзидателен живот на мъдрия човек е постепенно да подмени фалшивите удоволствия с нашите вечни спътници - хармонията и благородните удоволствия на живота.
Как можем да избегнем фалшивите удоволствия? Като не допускаме самоексплоатацията, която извършваме всеки път, когато жертваме истинските стойности в живота (нашето здраве, душевен мир, свободно време) за неща, които са вредни (като алкохол, пушене, наркотични вещества, животински храни, захарни изделия и рафинирани продукти и т.н.) или излишни (като манията за притежание на луксозни предмети, имоти, скъпи дрехи и други разхищения).
Как можем да подобрим обществото? Като подобрим себе си. Като не допускаме самоексплоатация и водим семпъл, естествен, здравословен и одухотворен живот. Тогава и колективната експлоатация в широк мащаб постепенно ще изчезне, тъй като цялото зависи от атомите, от които е изградено. Няма по-голяма сила от силата на една идея, чието време е дошло.
Нашият Есейски път актуален ли е през двадесети век? При постоянно растящата инфлация и рецесия, кризата на световната икономика и апокалиптичния призрак на евентуален термоядрен геноцид, ние искрено усещаме, че Есейският Ренесанс носи изключително ценни и навременни дарове за тази епоха, в която е толкова трудно човек да се ориентира. Британският историк Тойнби е заявил, че Есеите са уникалните практични идеалисти в историята. Днес, повече от всякога, ние имаме нужда от един просветлен практичен идеализъм.
Вярваме ли в свободата? Абсолютно, стига свободата на едни да не ограничава свободата на други.
Какви са нашите цели и принципи?
1. Ние считаме, че всяко човешко същество може да усъвършенства себе си чрез разумно използване на най-добрите налични методи за изцеление и развитие.
2. Ние смятаме, че качествата на индивидите определят качеството на обществото и ефективността на обществените институции.
3. Ние считаме, че всеки човек има дълг към себе си, към обществото и към бъдещето на човечеството, и той е да се самоусъвършенства, като основна задача в Живота си.
4. Ние смятаме, че всяко постижение е право пропорционално на положените усилия от страна на всеки индивид и работата за самоусъвършенстване неизменно носи щастие.
5. Ние считаме, че най-доброто напътствие в усилията за самоусъвършенстване е изучаването на Природните закони и тяхното спазване.
6. Ние смятаме, че човешката мисъл и воля имат огромна сила и те трябва да бъдат използвани съзнателно в служба на доброто, а това означава в служба на тези сили, които водят Природата към все по-висши форми на проявление.
7. Ние твърдо вярваме, че прогресът е неминуем и победа­та на красотата над грозотата, на Истината над заблудата, на Доброто над егоизма и омразата е неизбежна.
8. Ние считаме, че проявената Любов, братството и сът­рудничеството са единствените ефективни методи за обществен прогрес и нищо истинско, красиво и добро не може да бъде постигнато с омраза, отмъщение, партийно разделение или потисничество.
9. Ние вярваме, че всяко искрено усилие да се върши добро получава всемирна подкрепа, дори когато изглежда че то е в опозиция, и възможностите за изграждане на едно по-добро бъдеще са толкова многобройни, колкото са човешките характери.
10. Ние смятаме, че като укрепваме доброто, постепенно се освобождаваме от злото.