ТРАНСПОРТНИ И СЪОБЩИТЕЛНИ ВРЪЗКИ

Транспортът (от латински: trans, „през“, и portare, „нося“) е придвижването на хора и стоки от едно място на друго. За тази цел се използва пренос по релсови, водни и обикновени пътища, по въздуха, по тръбопроводи и други. Т. е един от основните отрасли на икономиката и за функционирането му са необходими специализирана транспортна инфраструктура, превозни средства и организация на цялостната дейност.
Транспортът и телекомуникациите могат да бъдат взаимозаменяеми и взаимодопълняеми. Макар и замяната на транспорта с достатъчно развита комуникация е теоретически възможно (вместо лично посещение може да се изпрати телеграма, да се позвъни по телефона, да се изпрати факс или електронно съобщение), но беше открито, че тези способи на комуникация в реалността пораждат повече взаимодействия включително и лични. Ръстът в транспортната сфера е невъзможен без комуникация, която е жизнено необходима за развитието на транспортните системи — от ж.п. линиите в случаите на двустранно движение по един коловоз до управлението на полетите, при което е необходимо знание за точното местоположение на въздушният съд в небето. Открито е че развитието в едната област води до ръст в другата.

Видове транспорт. Т. се осъществява по няколко основни начина, всеки от които използва специфични превозни средства, инфраструктура и организация. Транспортирането на даден пътник или стока може да включва съчетание от няколко от тези основни начини - интермодален транспорт. Всеки от видовете транспорт има свои предимства и недостатъци, като изборът между тях се определя от стойността, капацитета и бързината.
а. Пренос от хора и животни. Най-ранната форма на транспорт е пренасянето от човек чрез ходене, бягане или плуване. Развитието на техниката е довело до силно ограничаване на тази форма на транспорт. Днес тя се използва главно в слабо развити или трудно достъпни области, където няма условия за използването на други начини за превоз. Макар че хората могат да ходят без специална инфраструктура, наличието на пътища улеснява придвижването им. Домашните работни животни, като коне, магарета и говеда, също могат да се използват за пренос на хора и стоки. Те превъзхождат значително хората по бързина, издръжливост и капацитет.
б. Пътен транспорт. Възниква с появата на първите колесни превозни средства, които изискват за нормалното си придвижване специално подготвени трасета - пътища. Те са подравнени участъци от терена, а днес често и със специална пътна настилка, която улеснява преминаването на превозните средства. В рамките на селищата пътищата се наричат улици. В наши дни основните превозни средства, които използват пътищата, са автомобилите, включително автобусите, предназначени за превоз на голям брой хора, и камионите, предназначени за превоз на товари. Най-голям е броят на леките автомобили, предназначени за транспортиране на малък брой хора или малки товари. Те предоставят голяма функционална гъвкавост за сметка на по-неикономичната си работа. Пътищата се използват и от други превозни средства, като мотоциклети и велосипеди.
в. Воден транспорт. Осъществява се с помощта на плавателни съдове, като шлепове, лодки или кораби, придвижващи се в естествен или изкуствен воден басейн, като море, океан, езеро, канал или река. В миналото голямо значение за водния транспорт има използването на вятъра, но повечето съвременни плавателни съдове, използвани за транспортни цели, се задвижват с двигатели, използващи за гориво слаборафиниран нефт - котелно гориво. Макар и сравнително бавен, водният транспорт е много ефективен при превозването на големи количества трайни стоки. При междуконтиненталните превози той е много по-евтин от основната алтернатива, въздушния транспорт. В същото време достъпът до водния транспорт е ограничен от географските условия - наличието на достатъчно голям воден басейн, в който да могат да се придвижват плавателните съдове.
г. Железопътен транспорт. Използва специални пътища, най-често с две успоредни стоманени релси. По-ограничено приложение имат монорелсовите пътища и магнитни системи, като маглев. Превозните средства, движещи се по релсовите пътища, се наричат влакове. Те обикновено се задвижват от локомотив, в наши дни най-често с електрическа или дизелова тяга. Изграждането и поддържането на железопътните линии е по-скъпо от това на пътищата, но триенето между релсите и колелата на влаковете е много по-слабо, отколкото между пътната настилка и гумите на автомобилите, което прави железопътния транспорт по-малко енергоемък от автомобилния. Някои съвременни железопътни линии са предназначени за придвижване на пътници с висока скорост, като влаковете могат да достигат скорости до 350 km/h. Такива линии изскват специална конструкция и поддръжка на релсовите пътища. В градски условия се използват подземни железници (метро), както и трамваи, относително къси влакове без обособен локомотив.
д. Въздушен транспорт. Използва като превозни средства летателни апарати, най-често самолети, които се придвижват във въздуха. Те обикновено се нуждаят от специални наземни съоръжения, летища, в които се осъществява товарене и разтоварване, поддръжка и зареждане с гориво. Въздушният транспорт е най-бързият начин за превозване на хора и стоки, като пътническите самолети могат да достигат скорост до 875 km/h. В същото време той е сравнително скъп и енергоемък, а относително малкият капацитет на летателните апарати ограничава използването му за превоз на стоки.
е. Други видове: въжен, тръбен.

Понятието транспорт включва в себе си няколко аспекта; грубо могат да се разбият на инфраструктура, транспортни средства и управление. Инфраструктурата включва използваните транспортни мрежи и пътища, въздушни коридори, канали, тръбопроводи, мостове, тунели, водни пътища и т. н.), а също транспортни възли или терминали, където се извършва товаро-разтоварни дейности или прехвърляне на пътници от едни на друг вид транспорт (например, летища, гари, автобусни спирки и пристанища).
Транспортните средства обикновено са автомобилите, велосипедите, автобусите, влаковете, самолетите. Под управление се разбира контролът над системата, например сигналите на светофара, железопътните стрелки, управлението на полетите и т. н., а също така правилата (освен всичко останало и правилата за финансиране на системата: платени пътища, данъци и акцизи върху горивото и т. н.).

Видове транспорт, според товара: пътнически, товарен, военен извънгабаритен.
Видове транспорт, според обхвата: градски, извънградски, междуградски, областен, окръжен, международен.

Телекомуникация. Гръцкият префикс tele- (τηλε-) означава 'отдалечен', а латинското communicare е 'да споделяш'. Т. е обмен на съобщения на значими разстояния с цел комуникация. В по-ранните години телекомуникациите включвали употребата на визуални сигнали като дим, оптични телеграфи, сигнални флагове, оптически хелиографи или аудио (звукови) съобщения чрез кодирано биене на барабани, хорни или силни изсвирвания например. Т. е понятие, с което наричаме огромна съвкупност от технологии използвани за предаване на информация на разстояние. Голяма част от тези технологии остават скрити за обикновените потребители и често работата на телекомуникационния системен инженер остава непонятна за обикновените хора. Често пренебрегвана остава логическата организация на предаване на информацията чрез телекомуникационните системи. В същност, логиката по която работят глобалните телекомуникационни мрежи е най-сложното творение създадено до момента от човешкия мозък. Най-известните и познати от хората телекомуникационни технологии включват: обикновените и мобилни телефони (GSM), наетите цифрови линии за корпоративен интернет, сателитните телефони, преносът на глас чрез интернет протокол (VoIP). Това са съвсем малка част от огромния брой системи, с който телекомуникационните инженери боравят в ежедневната си работа. Телекомуникациите включват и други масово ползвани технологии, например: за излъчване на наземни ефирни телевизионни и радио предавания (FM), за изграждане на цифрови и аналогови радио и телевизионни мрежи (персонални радио станции и радиорелейни линии), съвременна студийна аудио и видео техника, кабелна и сателитна телевизия и интернет, сателитна навигация (GPS), пейджинг системи, системи за охрана, пожароизвестяване и видео наблюдение, контрол на достъпа, както и много други техни разновидности.
В модерната ера на електричество и електроника телекомуникациите обикновено включват електрически средства като телеграф, телефон, далекопис (телетайп), също радиорелейни линии, оптиковлакнова комуникация и техните асоциирани електронни елементи, и/или употребата на Интернет.
Телекомуникациите са основата на съвременните информационни услуги, в това число обикновени телефони, мобилни услуги, позиционни системи, компютърни мрежи, Интернет.
Преносната среда при Т. може да е наземна (оптичен кабел, меден кабел, коаксиален кабел); безжична (радио, ефирна телевизия, безжични мрежи). Телекомуникационната услуга осигурява: пренос на глас (радио, телефония); пренос на образ (телевизия, видеоконференция); данни (достъп до споделени ресурси); комбинирана. Основните елементи за осъществяване на телекомуникация са: предавател, преносна среда и телекомуникационна мрежа. В условията на телекомуникация, предавателят и приемникът са едно устройство, но работещо в два или повече честотни канала (честота на приемане и честота на предаване). Необходимо уточнение е, че в зависимост от посоката на предаване, преносната среда може да е различна.

Според броя на приемниците се прави поделяне:
- едно към едно (един предавател — един приемник (англ. point-to-point))
- телефонен разговор
- едно към много (един предавател — точно определен брой приемници (англ. point-to-multipoint))
- конферентен разговор
- разпръскване (един предавател — всички приемници (англ. broadcast))
- незащитено радиопредаване

Когато става дума за споделяне на общ комуникационен ресурс, се използва понятието трънкинг - процес на избиране на един свободен комуникационен път от много възможни. Резултатът е увеличаване на капацитета на двупосочната (дуплексна) система, която организира потребителите по подходящ начин.

Основни доставчици на телекомуникационни услуги са:
Фиксирани оператори (телефонен пост, селекция и преселекция)
Мобилни оператори
Интернет доставчици
Кабелни телевизии