Дойде ден, в който рискът да остане свита в пъпка стана по-болезнен от риска да разцъфти. (Анaис Нин)

АКМЕОЛОГИЯТА - НАУКА ЗА ВЪРХОВИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ

Акмеологията (от др.-гр. ακμή, akme — връх, др.-греч. λόγος, logos — учение) е раздел от психологията на развитието и заедно с това интердисциплинарна наука, изследваща закономерностите и механизмите, които осигуряват възможности за достигане на висши степени на индивидуалното развитие. Принципно интересът към тази тема е вековен и е бил проявяван както в светски, така и в духовен контекст. През последните 2 века с части от А. са се занимавали ред психолози от различни страни, но самият термин е бил предложен от Н. Рыбников през 20-те години на 20 в. Други руски учени са разработвали впоследствие темата - Б. Ананьев, А. Деркач, А. Зимичев, А. Бодалев, Н. Кузьмина, В. Тарасова, А. Лященко, А. Васюк, В.Бранский и др.
В зависимост от насочеността си, А. се подразделя на училищна, медицинска, управленческа, творческа и др. Най-новата форма е синергетичната акмеология - синтез на социалната синергетика и акмеологията. Човекът в теорията за самоорганизацията се разглежда като структура, съществуваща за сметка на постоянния обмен с околната среда на вещество, енергия и информация. Целта е достигане на максимално устойчиво состояние. Самоподготовката се състои от самообразование и самовъзпитание. Формира се творчески потенциал. Често за неговото развитие са необходими знания и умения, които не са предвидени в официалната система на образование, но са необходими лично и конкретно за осъществяването му. От своя страна, самовъзпитанието формира нравствени качества, които не се гарантират от социалната среда. Така става възможно да се постигнат разнообразни цели на равнище далече над средно очакваното. Това е вече процесът на самореализация. Тя също е двукомпонентна и включва самоизразяване и самоутвърждаване. На първия етап човек е творец на значими за него ценности, независимо от неразбирането или дори противодействието на околната социална среда. В идеалния случай се достига до признание, при ксоето максимумът на самоизразяването (професионалното акме) се слива с максимум на самоутвърждението (социалное акме). В реалността това сравнително рядко се постига, поне приживе.

СПОСОБНОСТИ

Наричат се още "дарби" и отразяват потенциала за високи постижения от определен вид, като обикновено се имат предвид социално полезните им резултати. Внимателно проучени, способностите се различават от високата продуктивност поради обща голяма жизненост, значителен конкретен опит или силна воля за "пробиване" в съответната сфера. Споменатите качества могат да симулират действителни дарби или да ги подсилят, обаче последните са до голяма степен са вродени, т.е. на базата на заложби - и затова по правило се появяват рано в живота; естествено - при наличие на съответните външни условия, закъсняването на които може да отложи пробуждането им. Много характерна особеност на изразената надареност е високата продуктивност едновременно в количествено и качествено измерение. Тя става възможно, поради високото ниво на обобщеност и бързата адекватна конкретизация, които функционират при талантите - и особено при гениите - едновременно. Тези качества се проявяват спонтанно, обучението им е само допълнителен фактор. Те дават поне принципна възможност на тези хора да се изявяват успешно и в редица други области, освен избраната от тях за приоритетна. И разбира се, "способност" тук е едно много широко понятие, което става по-разбираемо в светлината на модерната теория за множествените интелигентности на Х.Гарднър.