ПРАКТИЧЕСКИ СПОСОБИ ЗА ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ

МИСЛИ ЗА ИСТИНСКОТО ОТГЛЕЖДАНЕ И ВЪЗПИТАНИЕ (Гаяне Минасян, със съкращения)

Още от момента, в който се роди, миниатюрното беззащитно бебе е Човек. Никога не постъпвай с едно дете по начин, по който не би постъпил с възрастен човек. И най-малкото новородено бебе притежава усет за достойнство. Проблемите възникват, когато той е накърнен у родителя. Детето разбира много добре от деня, в който се роди. Въпросът е дали говориш на неговия език.
Детето не ми е длъжно с нищо – то не е избрало нито живота, нито братята и естрите си, нито родителите си. Аз съм му длъжна с всичко – аз съм избрала да го родя, избрала съм баща му и съм родила братята и сестрите му. Детето не е длъжно да ме разбира или обича (т.е. да се грижи за мен и моите нужди!) – аз съм избрала да демонстрирам това към него. Детето не е длъжно да ми даде приятелството и уважението си – ако ги искам, трябва да го спечеля. Аз не искам от детето си да бъде умно, добро, силно или каквото и да е. Eдинственото, което искам, го искам от себе си: то да бъде обгрижено физически, емоционално и духовно... Когато между двама има свада, виновен е винаги по-знаещият и по-силният – т.е. ако се карат дете и родител – вторият... Когато не знаеш какво да кажеш или направиш с детето, по-добре мълчи или кажи (вкл. пред него) “не знам”... Научи се от детето преди да си започнал да го учиш.
Причината родителите да не разбират децата си, е че са забравили, че са били деца. Моето дете ще стигне по-далеч, ще може и знае повече и ще обича по-добре от мен. Това е радостта и смисъла на родителството. Моето дете притежава в себе си всичко, което му е необходимо, за да порасне и достигне потенциала си. Потенциалът на моето дете е голям, неочакван и нов.
Моето дете е от следващо поколение. Аз съм от предишно. Моето дете е шансът ми да се докосна до бъдещето, затова трябва да слушам внимателно! Моето дете разпознава много добре кога го манипулират, унижават или нараняват по друг начин. Тогава то казва думичката “не” (поне докато не научи, че възрастните не разбират от дума). А ако не може още да говори – реве.
Моето дете има бистър, ясен и неподправен усет за живота. Собствените интуиция и разум на моето дете ще са най-добрият му партньор в живота. Не мога да науча детето си на нещо, което аз не знам. Не мога да науча детето си на нещо, което аз не правя. Не мога да изисквам от детето си – мога само да му дам. Това е цялата и най-голяма родителска привилегия...
Аз не съм началник, възпитател или собственик на моето дете. Аз съм негов служител. Думата дисциплина произлиза от латинския корен discere, който означава “уча”. Ученето и насилието са взаимно изключващи се. Всяка злоупотреба с временното родителско превъзходство – физическо, интелектуално и др. – е насилие. Прилагането на насилие е демонстрация на озлобено, ожесточено безсилие. Всяко насилие уронва детското чувство за стойност и човешко достойнство. Накърняването на чувството за човешко достойнство накърнява личната способност за проява на всички други видове човечност. Чувството за достойнство указва интуитивните вътрешни граници на личността. Систематичното накърняване на достойнството, набедено като “възпитание”, води до загуба на части от себе си, сравнима с последователна ампутация на части от човешката личност. Страхът от наказание не възпитава достойни хора. Достоен може да бъде само този, у когото не присъства страх.
Моето дете е най-добрият провокатор на моя растеж. Моите слабости могат да се превърнат в силните страни в живота на моето дете, ако му позволя да ги победи в мен. Моето дете ми показва най-прекия път към автентичната ми личност. Успехите на моите деца са техни собствени; проблемите им може и да са моя грешка. Целта на родителството е да доведе детето дотам, където вече няма нито дете, нито нужда от родител...
Детето ми има нужда от: сигурност (дом, закрила, безопасност) за да започне да расте, и несигурност ( риск, болка и усилие) за да порасне. Моята роля е да му осигуря първото и да не препречвам второто... Ако преча на детето ми да се държи детински, когато е дете, то няма да може да се държи като възрастен, когато порасне. Докато детето расте, трябва да съм готова на почти всякакви промени. Единственото, което трябва да запазя неизменно, е взаимното ни доверие. Най-добрият подарък, който един родител може да даде на едно дете, е да му вярва от деня, в който то се роди.
Свободата възпитава отговорност. Доверието възпитава честност. Уважението възпитава самочувствие. Любовта култивира сила. Не мога да науча децата си на съвършенство, защото тази материя ми е чужда.

СУГЕСТОПЕДИЯ: ИЗПОЛЗВАЙ МОЗЪКА И СЛЕДВАЙ СЪРЦЕТО СИ!

Това е система за обучение, която съчетава в себе си познания от медицината, психологията и педагогиката. Сугестопедията е система за ефективно усвояване на знания, която стимулира едновременно интелектуалната дейност, емоциите и физическото състояние на човека по позитивен и спонтанен начин. Без стрес, напрежение или умора. Чрез умствена релаксация и ненапрегната концентрация и с помощта на изкуството. В сугестопедията се обръща сериозно внимание на стимулирането и развитието на потенциалните възможности за усвояване на информация, т. нар. резерви на човешката личност, които крие всеки човек. Тяхното разкриване спомага за многократно по-бързото и ефективно учене (от 3 до 5 пъти по-бързо, отколкото при традиционната педагогика), както и за високата трайност на придобитите знания. За да се достигне до тези вътрешни резерви и да се използва потенциала им, за целите на ученето се създава изключително предразполагаща учебна среда: използват се много игри и интерактивни похвати на обучение, класическа музика и други шедьоври на класическото изкуство, стимулиране на „периферното“ възприятие за запаметяване на информацията и др. Разработена е през средата на 20 в. от българския психолог проф. д-р Георги Лозанов.

7-те основни принципа (закона) на сугестопедията

1. Любов. Не сантиментална привързаност, а любов към човешкото същество. Грижовна подкрепа на учителя, предложена внимателно на учащите се. Грижа, която те с желание приемат, защото не им е натрапена. Така те се чувстват сигурни. При условия на положителни емоции, творческата интелектуална дейност и глобализирания учебен процес се отличават с липса на умора. Принципът на радост и концентрирано спокойствие се прилага чрез система от игри и смях, чрез нагледните материали, които са не толкова илюстративни, колкото стимулиращи по характер, както и чрез цялостната организация на учебния процес.
2. Свобода. Свободата дава възможност на учителя да упражни своята лична преценка и да взима решения, за да може да приспособи сугестопедичната система към личните особености на всяка група. Свободата позволява на учещите се да изберат дали да вземат участие в някои дейности, като например песни, игри и т.н., които може да не допадат на тяхното разположение. Във всеки момент, те са абсолютно свободни да излязат от стаята, стига да не пречат на работата на групата. Свободата дава възможност на учещия се да се вслуша във вътрешния си глас и да избере своя собствен път към резервите на психиката в различните моменти на процеса на обучение. Свободата не се диктува от учителя, тя е спонтанна нагласа у учещия се.
3. Убеденост на преподавателя, че нещо необикновено се случва. Нагласата на учителя, че се случва нещо необикновено и вярата му в изключителните способности на учащите резонират в тях и водят до отключване на резервния им потенциал. Състоянието на увереност, че нещо необикновено се случва, води до състояние на вдъхновение у учителя. Очакванията на учителя се отнасят както към неговите/нейните собствени способности да активира резервите на учащите, така и към способностите на курсистите да учат на резервно ниво. Тези очаквания се усещат от курсистите чрез периферните перцепции и подсъзнателните сигнали, които се излъчват от гласа, изражението на лицето и цялото несловесно поведение на учителя. Поради автентичността на тези сигнали и невъзможността те да бъдат изиграни от учителя, учащите ги възприемат без колебание. Това автоматично води до разкриване на резервите.
4. Многократно увеличен учебен материал. Материалът при работа чрез Сугестопедия, е задължително неколкократно увеличен спрямо този, използван в традиционните методики. При това методиката има психотерапевтичен, психопрофилактичен, психохигиенен и възпитателен ефект.
5. Принципът: Цяло – Част, Част – Цяло; Частта чрез Цялото. Когато се преподава, не бива да има разделение между елемента и цялото. Елементите не бива да се преподават и изучават изолирано. Например, езикът е едно цяло. Той не е нито само граматика, нито само лексика. Както нашият мозък възприема заобикалящия свят в неговата цялост, а не като съвкупност от отделни субекти, така той възприема и езика като хармоничен жив организъм. Ето защо неговите елементи се изучават винаги в контекста на цялото, в смислова взаимовръзка помежду си, а не като отделни граматически или лексикални единици. Всяко цяло е част от по-голямо цяло. Буквата е част от думата, думата – част от изречението, изречението – част от текста и всички заедно съставят смисъла, който човешкото същество възприема цялостно (интегрално).
6. Златната пропорция. Златната пропорция разкрива закона за хармония във Вселената, на който всеки сугестопедичен процес трябва да се подчини. Хармонията създава хармония и преодолява психичния хаос, често провокиран от традиционната педагогика. Хармонията е основен фактор в преподаването и усвояването на такъв голям учебен материал за кратък период от време. Връзките между частите и цялото са в златна пропорция в сугестопедичния процес на общуване. Способността за учене се подобрява, когато учебния процес умело открива правилния баланс между ритми, интонации, емоционални стимули и т.н.
7. Приложение на Класическото изкуство и естетиката. Те се използват в сугестопедията като особено ефективни медиатори на неманипулативната комуникативна сугестия. Причината се крие в тяхната способност да излъчват безброй неспецифични стимули, които подхранват изобилието от периферни перцепции, незабележими за съзнанието. Сугестопедичното изкуство създава условия за състояния на оптимална психорелаксация и хармония, които помагат да се създаде състояние на спонтанно повишена възприемчивост и да се стимулира способността да се разкрият психичните резерви в приятна атмосфера. Това изкуство помага да се достигне до състояние на вдъхновение и да се отклони вниманието от „болното място“, където има страх, свързан с ученето. Класическото изкуство се въвежда чрез специално подбрани произведения на класическата музика, песни и арии, литературни произведения, репродукции на шедьоври на изобразителното изкуство и т.н.

Резултати от сугестопедичния процес на обучение:
- Разкриване на интелектуалните, творчески, паметови резерви на човешката личност;
- Обучението винаги е съпроводено с ефект на почивка;
- Винаги се наблюдава повишаване на емоционалния тонус на личността;
- Освобождаване от страха към ученето и стимулиране на постоянната жажда за знания;
-  Винаги има благоприятен образователен ефект, смекчава агресивните тенденции в характера на учащите и им помага да се приспособят към обществото;
- Обучението е придружено със значителен психопрофилактичен и психотерапевтичен ефект;
- На физиологично ниво, имунната система на тялото се засилва по време и след процеса на възприемане на многократно увеличения материал.