ЗНАНИЯ И УМЕНИЯ - ШИРОТА И ДЪЛБОЧИНА

И двата параметъра са важни за едно цялостно изграждане на индивида. Необходимо е научно, но и ориентирано към живота, многостранно образование и обучение, съгласувано с принципите: 1. „От много – по малко“ (най-важното от съответните предмети – не само за обща култура, но и за развитие на творчески междудисциплинарни асоциации, по-глобално разбиране на нещата и в крайна сметка – за по-адекватно собствено ориентиране в живота); и 2. „От малко – по много“ (свързаното с индивидуално и социално особено важните житейски начинания, тясна специализация (в дълбочина) – също и на теория, но като се прави всичко възможно и за доброто практическо усвояване на съответния материал, а за авторите и преподавателите – и на съответните педагогически и популяризаторски умения).

БАЛАНСЪТ ГРУПОВА/ ИНДИВИДУАЛНА ДЕЙНОСТ

Той е последица от предходните  условия и необходимост за сътворяването като смисъла на творческия процес. Много добро упражнение е да се изпишат в групата (класа) плюсовете  (минусите) на работата както в група, така и индивидуално. Започва се винаги с позитивите, напр.:                                                 

КАКВО НИ ПРЕЧИ ДА ОБУЧАВАМЕ И ДА СЕ ОБУЧАВАМЕ

По Н.Курдюмов (пр. Й. Йоргов), със съкращения

На учениците и учителите пречи едно и също, това, което пречи и на лошия танцьор - некомпетентността!
За това, да се научите сериозно да се учите, съществува специален учебен курс. За месец и половина сериозно, почти ураганно учене вие ще узнаете всичко за основите на обучението, за неговите проблеми и препятствия, но, главното е, че вие ще получите способността да се справяте с тях. Тук ще посоча много обикновен, детски вариант на най-основните данни от този курс, при това свободно преразказани и допълнени с моите емоции... Да даде Бог, да се заинтересовате и поне нещо да опитате!
Обучението се състои от три основи: РАЗБИРАНЕ НА ДУМИТЕ, УЧЕБНАТА "МАСА" и ПОСТЕПЕННО ПРЕДВИЖВАНЕ. Препятствията в обучението са само три: ОТСЪСТВИЕТО НА УЧЕБНА МАСА, НАРУШАВАНЕ НА ПОСТЕПЕННОСТТА И НЕПОЗНАТИТЕ ДУМИ. От самото начало училището се занимава с култивирането и бурното размножаване на тези препятствия, така че те срастват с ума и се сплитат във възли. Децата, с редки изключения, така дълбоко затъват в тях, че дори не подозират за съществуването на повърхността, където може да изплуваш, да поемеш въздух и да се огледаш. Ще издам секрета: учителите не са по-добре. Нали и те са се учили в същите училища. Затова седят заедно с децата на самото дъно, отдавна забравили за способностите, които могат да се създават, изплувайки на повърхността.
Препятствията в обучението са явления и етически, и социални, и психо-физиологически. Всичките три препятствия са конкретна забрана да се живее, да си способен, да управляваш средата. Това е болка и разстройство. Те пряко въздействат на ума и тялото, и се изразяват в конкретни физиологически и психологически явления.

    1. ПЪРВОТО ПРЕПЯТСТВИЕ В ОБУЧЕНИЕТО: ОТСЪСТВИЕТО НА МАСА. МАСА - това е нещо материално. Изображения, предмети, звуци, материални процеси - всичко, което може да се наблюдава и възприема. Всички вие помните, как неудържимо ви надвиваше съня по време на лекции. И каква мъка е четенето на сухи учебници. И как ви се иска да скъсате тетрадката и да изхвърлите през прозореца учебника, в когато някой мудно, дълго и обстойно се опитва да ви обясни нещо. Причината е много проста: НЕВЪЗМОЖНО Е ДА СЕ ИЗУЧАВА ТРАКТОР, АКО ГО НЯМАТЕ ПОД РЪКА. Трябва да го виждате, да проследите как работят всички детайли, да го почувствате опипом, да го обхванете, да го управлявате. Тук теорията е само обяснение на това, как по-добре да го направите. Умствената работа - също е работа с маса, само че масата тук е умствена. Нея най-лесно можете да я създадете с помощта на реалната, физическа маса. Разлика между тях, по същество, няма никаква. Ето пример:
    Нас ни учат да смятаме, премествайки пръчици или ябълки. И много правилно правят! Ние виждаме материално, как става събирането и изваждането. Тази маса става умствена маса. Смятайки на ум, ние отначало свиваме пръсти. Постепенно, в резултат на тренировки, тази маса се усложнява, намалява, свива се, преминава на заден план - създава се умствен калкулатор. В края на краищата той започва да работи автоматически, в "скрит" режим. Но вгледайте се в него - там все едно работи някаква маса: картинки, образи, схеми. По същия начин ние усвояваме решаването на другите логически задачи, управляването на всички жизнени ситуации - отначало ние създаваме умствена маса, след това я превръщаме в скрит, компактен инструмент - стандартна програма за поведение. Ако четем или слушаме, и не успяваме да си представим отчетливо това, за което става въпрос, т.е. да създадем умствена маса - край на обучението: ние се откъсваме от реалността на предмета...
Недостатъчната маса предизвиква конкретни реакции: чувство на потиснатост, скука, сънливост, световъртеж или раздразнение. Това може да се съпровожда с различни болезнени усещания в тялото. Погледнете на вашите деца, когато им обяснявате нещо дълго. Познато ли ви е? Добрите преподаватели знаят: до премаляване обяснява този, който не може да "покаже на пръсти". Т.е. сам не разбира това, за което говори. В началното училище има изобилие от картинки, модели, маса, и обучението е много близко до нормалното. Но колкото ученика е по-голям, толкова по-малко е масата и все повече големите празни "закачени" текстове. Това е странно до подивяване: нали масата е необходима в обучението независимо от възрастта! И потиснатостта става толкова по-силна, колкото са по-големи те - иначе растящата им дееспособност просто ще взриви нашата училищна система. Децата растат, а ние се опитваме да запазим тяхната управляемост и послушание на нивото на началното училище. И теоретизацията на ученето е само една от нашите неосъзнати реакции. Общоизвестно е: към края на училището интелектуалните способности на учениците намаляват. Можете ли да го обясните това по някакъв друг начин?..
КАК ДА СЪЗДАДЕМ МАСА? Има много способи. Може да бъде дадена в готов вид. Ето го трактора - пробвай го, разглоби го, изучи го. Може да бъде показан филм, картинки, да се покаже на пръсти, да се изиграе сценически. Това добре помага да се разбере текст или разказ. Добрите учители и така правят: показват, рисуват, създават опорни схеми. Точната маса заменя куп думи: "по-добре веднъж да видиш"! Но много пъти е по-добре, ако ученикът създаде масата САМ. Тогава той не просто ще разбере наученото, но ще може и да го прилага и да го обясни на други. Може да бъде създадена маса в две измерения - РИСУВАЙКИ Я. Може и в три: като бъде изваяна от пластелин. А може да бъде показана с помощта на набор от прости предмети. Не е важно какви - всякакви. Особено е удобно така да бъде показан някакъв процес. Всичко това се нарича демонстрация, демо. Закон: ако не можете да създадете маса в две или три измерения, вие не сте разбрали това, което сте изучавали. Или това, което преподавате! Следствие: за да разберете много добре нещо, трябва да го нарисувате, изваете, да го покажете с помощта на предмети, а след това на пръсти. "Да го покажеш на пръсти" не е метафора. Това е много, много добро ниво на разбиране.
Тренировъчно упражнение. Продавам ви идеята без пари. Съберете се - например, математик, биолог и литератор. Вземете ваши основни понятия, средна сложност. Например: производно, отбор, епитет. И създавайте маса на тези понятия с всички способи - до пълно изнемогване. И ги показвайте един на друг. Ако, например, литератора изпита озарение и види, какво е това произведение - значи се е получило. Дори не си представяте, колко открития и колко възторг може да изпитате, опитвайки се да разберете това, на което учите отдавна!
2. ВТОРО ПРЕПЯТСТВИЕ В ОБУЧЕНИЕТО: НАРУШАВАНЕ НА ПОСТЕПЕННОСТТА. Давам маса: вие строите кула. Отначало правите и закрепвате всички опори на първия етаж. След това върху тях поставяте втория етаж. В него също закрепвате добре всички опори и конструкции. По същия начин - третия етаж и т.н. Изведнъж поредния етаж се срутва. В бързината не сте стегали няколко болта на предишния етаж. Но това е половин беда. Изведнъж се накланя цялата кула - оказва се, на първия етаж сте пропуснали една опора...
Постепенността - това е поредица от действия, където всеко следващо става благодарение на предишното. Това е основата на всеки реален процес. Например, за да си хапнете шоколад е необходимо: 1) да намерите пари; 2) да отидете до магазина; 3) да влезете в него; 4) да купите шоколад; и 5) - да го изядете? Не, 5) - първо трябва да го разопаковате. Да го изядете е вече 6). Не е трудно да забележите, че недовършването или пропуска на произволен пункт, напълно изключва крайния резултат. Не вярвате ли - пробвайте!
Усвояването на произволен предмет, тема или навик има своята последователност. Верига от стъпки. Тази последователност е еднозначна, конкретна и точна. Курсът е именно такава последователност. Не може да пропуснеш или да размениш местата на отделните стъпки. Защото само пълното освояване на една стъпка (навик или идея) дава възможност за освояване на следващата. При произволно нарушаване на последователността, крайната способност не се постига.
Какво имаме тук? Подобна картина. Ако в началното училище постепенността е построена достатъчно коректно, то по-нататък следите й се губят в мъглата. Но дори и в началното стъпките на ученето не се освояват докрай. Всички ние сме различни. Стъпките също са различни. Общото е едно: всички стъпки водят до крайния резултат. Упражнението, което аз минавам за 2 часа, някой може да мине за месец, но той също ще го завърши със същата победа! Времето няма значение - важен е крайния резултат.
Вие захващате нова тема или упражнение и чувствате: не върви, не можете, не се получава! При това, както и в случая с масата, възникват своите отчетливи реакции: объркване, нерешителност, чувството, че главата ви се върти, усещането за безпомощност. Ако такива симптоми са се появили на фона на нормалното учене, лекарството е едно - да се въстанови постепенността. Тябва да се върнете назад, до предишната стъпка - там, където ученикът все още не е имал трудности, където всичко му е било ясно. Именно тук, някъде близо до края, нещо действително не му е ясно. Тук той нещо е пропуснал, не е доработил. Щом пропускът бъде открит и усвоен - задръжката ще изчезне.
Възможно е, пропуснатата стъпка да е далеч назад. Тогава ученика отдавна скача повърхностно, учи се механически, без да вникне в предмета. Повечето деца са преболедували от това още в началното или в основното и не намирайки изход, са махнали с ръка и напълно са се самоотстранили от предмета. Те просто седят в часовете, понякога казват някакви фрази и нещо преписват, както го изискват училищните правила на играта. Да се въстанови такова нарушение - означава, фактически да се прегледа назад целия курс и да се запушат всички дупки. Едва ли е възможно това напълно, но със своите деца аз направих нещо подобно - с много добър ефект...
3. ТРЕТО, ГЛАВНО ПРЕПЯТСТВИЕ: НЕРАЗБИРАЕМИТЕ ДУМИ. Думите са пълният ужас на нашия ум. За тях са казани много мъдрости, но това много малко ни помага.
Насочваща 1: при разговор или в текст всяка дума има едно конкретно значение. Това, което има в предвид автора. Това е очевидно и разбираемо.
Насочваща 2: почти всяка дума има в езика по няколко значения. Отворете тълковния речник и се убедете. Много малко думи имат само едно значение. Значението на думите се определя от контекста. "На планетата има живот" е едно, "Живота ми е кучешки" - съвсем друго, а "Неговия живот е в опасност" - е съвсем трето...
При това, колкото е по-проста и в обща употреба думата, толкова повече значения може да има. Такива думи, като "реален", "живот", "любов", "начало", "време" и др. са в основата на езика и имат по две десетки значения. Не казвам нищо за предлозите, междуметията, местоименията и съюзите - техните определения заемат по цяла страница в речниците.
Насочваща 3: всички хора владеят различно определенията на думите. Ние живеем на различни места и се възпитаваме в различна среда. В резултат на това възприемането на езика при всеки човек е индивидуално. Не просто някой не знае някои думи. При всеки има свои фиксирани убеждения за думите!
Насочваща 4: съберете предходните три насочващи. Сега имате големи шансове да разберете, защо никак не можете да се разберете, ако се разгори спор. Неотдавна дискутирах с приятел-астролог за живота - и бях отново поразен, колко различно разбираме много известни думи!
Ето и затова, братя, съществуват тълковните речници. Това са единствените книги, даващи възможност да се овладява езика така, че да разбираш другите и те да те разбират. Възможно е, на битово ниво, това да няма значение. Но нали ние сме учители или как?
А какво означава РАЗБРАНАТА ДУМА? Това явление, колеги, практически не ни е познато. 1) Това е дума, която без запъване, веднага, без всякакви "ами… това е…" давате точно и подходящо определение; 2) и знаете всички други нейни определения; 3) знаете нейната етимология, сленг и идиоми, но главното е, 4) че вие можете без задръжки и в нужния контекст да употребите няколко пъти в примери, които измисляте сами.
Без да ви мързи, опитайте да измислите пет фрази с любима дума. Започнете с думата "мама". Запасете се с търпение - могат да се получат обидни затруднения! Ако не ви се удава бързо и точно да съставите фраза, вие не разбирате думата. Ние, които се занимаваме с поясняването на думите, не се съмняваме в това! Изясняването на думите е главното занимание на курсовете. Особено отначало. Наблюдателя моли да се измислят фрази до тогава, докато не започнат да се изсипват от вас една след друга, без затруднения. Това е забележително чувство: ето го, забелязал си, хванал си, разбрал си!
Съществуват точни методи за "излавяне" на неразбираемите думи. Те показват удивителни неща. Учителите и професорите от ВУЗ-овете не знаят куп думи, в своите собствени текстове, по които водят часовете си. Учените и философите не знаят маса думи, с които оперират. Обикновените хора пропускат по няколко думи на всяка страница обикновен художествен текст. Ние катастрофално не владеем своя език - а ни заставят да учим синтаксис и морфология!
Ето го истинския смисъл на мита за Вавилонската кула. За да не се разбираме един друг, не са ни нужни различни езици. Ние и на един език не можем да се разберем, защото е наивно да смятаме собственото си разбиране на думите за нормално и всеобщо!
И ето ние чуваме или прочитаме фраза. И една от думите - такава, като че ли позната - пропускаме я: не сме я разбрали или сме я разбрали неправилно. Веднага възниква дефицит на умствена маса: не сме почувствали фразата. Тук е и нарушаването на постепенността, а ние четем по-нататък! Но това е вече илюзия: след пропуснатата дума текста вече не се възприема.
Достъпността, разбираемостта и читаемостта на текстовете зависи от това, доколко е близък езика на автора до привичния за болшинството читатели. Ако тълкуваш думите така, както всички, ще те разберат. Ако въвеждаш ново тълкуване - подробно го обясни на разбираем език (именно това се старая да правя в своите книги). Много често виждам книги, написани на изглеждащ умен, специфически език. След две страници се чувстваш пълен идиот! Такъв език е най-добрият способ да отрежеш общуването с читателите. Аз наричам такива книги "комуникационни килери". Гарантирам: училищните учебници са килери за преобладаващото мнозинство от децата. А само учебниците ли... Ето това е нивото на нашия учителски снобизъм: ние "сеем разум" и не се принизяваме до това, да се поинтересуваме: как са ни разбрали?
Закон: всяка пропусната дума води до неразбирането на още няколко. Неразбирането се умножава и разклонява - както и самото словообразуване. Попадайки в училището, човечето попада в света на неразбираемите думи. Един учител на 30 човека, 40 минути за всяка тема, определения, които нищо не изясняват, а още по силно объркват - всичко е против разбирането. От първи клас в ума на ученика расте паразитен умствен механизъм - пищното дърво на неразбраните думи...
Като резултат се появява НЕСПОСОБНОСТТА. Неспособността да вършиш, да действаш, да прилагаш, да разбираш. Неразбираемите думи са причина за тъпотията, апатията, неспособността за изкуства, за техническа и умствена работа. Неспособност за изразяване на мисли и за разбиране. Те просто превръщат ума в счупен компютър.
МЕЖДУ ДРУГОТО: ПРАВИЛА ЗА СЪСТАВЯНЕТО НА РАЗБИРАЕМИ ТЕКСТОВЕ. Текстът, който няма да предизвика затруднения при възприемането, изглежда така:
А. Езикът му е ясен, прост и разбираем за детето. Тонът е весел, с хумор.
Б. Текста е максимално кратък и напълнен - т.е. талантлив.
В. Всяка идея е илюстрирана с разбираем пример.
Г. Всяка мисъл е илюстрирана с рисунка (гл. правилата за рисунката)
Д. Неразбираеми, допускащи двойно тълкуване думи отсъстват, ако има са пояснени в текста или под черта.
Е. Текста е систематизиран - разбит е на глави, точки и подточки.
Ж. Важните мисли и факти са подчертани с променен шрифт.

Поясняващата рисунка ще сработи и поясни, ако:
А. Нейната графика е проста и отчетлива.
Б. Изобразената ситуация е достатъчно проста и нагледна.
В. При необходимост, детайлите са пояснени с надписи.
Г. Тонът е весел, динамичен - може в стила на комиксите.

Да се напусне училището принуждават именно неразбираемите, пропуснатите думи. Знаците и символите също са "неразбираеми думи". Особено много са те в математиката, физиката и химията. Съкращенията, абревиатурите, символите на езика и дори препинателните знаци - всичко това може да стане "неразбираема дума". И ние постоянно наблюдаваме проявите на неразбираемите думи. Те са две, особено интересна е втората.
ПЪРВА ПРОЯВА - когато човека е пропуснал една-две думи в разбираем текст. Той просто тъпее. Изведнъж се оказва, че не разбира, за какво става въпрос, мислите му вече са далеко или е пусто в главата. Причината за това е, че непознатата дума оставя зад себе си в паметта празна полоса. След нея е само илюзията за разбиране... Да се поправи това не е трудно: трябва да се върнете там, където всичко е било добре разбираемо, и внимателно, дума по дума, да се прочете текста. Някъде тук, в края на разбираемия абзац, се намира и пропуснатата дума. Ако дори след нейното изясняване, учещият запира както по-рано, означава, че има още една неразбираема дума, която е пропусната при повторното четене.
Правило: ако има неразбираема дума, курсът се прочита отново от това място, където то се среща за първи път в текста!
ВТОРА ПРОЯВА - когато отдавна са пропуснати много думи. Това е просто шедьовър за приспособяване към средата... но това са преобладаващото мнозинство от нашите отличници. Нашите "отлични ученици" и "блестящи студенти"! Те отдавна са се убедили, че изясняването на думите е невъзможно. Може би още в началното училище са преживявали, опитвали са се да се измъкнат. Но са видели: това не е нужно на никого! Шестици пишат и хвалят не за разбирането. Още повече не за прилагане на наученото. От теб искат само правилни отговори на въпросите и решаване на примерите. Господи - за това не е нужно никакво разбиране! Необходимо е а) механически да запомниш и б) да схванеш формата за решаване. А ако не си схванал, може и да препишеш.
Ето пред нас е ученик, блестящо "знаещ теорията". Той винаги отговаря без да се запъва. Правилните отговори гъделичкат нашето тщеславие и създават илюзията за добър резултат. И всичко върви просто забележително… до тогава, докато този ученик не го помолят да ПРИЛОЖИ наученото. Той се бои от практически и смислови въпроси. Той дори не разбира - какво искат от него!? А знаете ли защо? Защото реално него го няма тук. Той отдавна се е отстранил от учението. А вместо себе си е поставил манекен. Ролевия умствен контур точно съответства на нашите, колеги, изисквания!

ДЕЦАТА И ИГРАЧКИТЕ

Играчката служи за забавление на детето и същевременно е средство, с което се помага за психическото му развитие.  В първия месец от раждането идеалната залъгалка е ръката на майката, смята TiaBG.com.  След това на детето могат да се предлагат различни ярки играчки, такива, които издават различни звуци например. Едномесечното бебе разглежда играчките, поради което те се поставят на висящи стойки, не по-ниско от 50-70 см над легълцето му. За хлапето от два и половина до четири месеца играчките вече трябва да се окачват по-ниско, така че то да може да се "натъква" на тях, правейки движения, както и целенасочено да ги достига и хваща с ръце.  Заради безопасността му не трябва да се окачват едновременно много играчки, надути балони или играчки за елха.  От петия месец, когато детето вече може продължително да лежи по корем, играчките следва да се поставят на разстояние, за да протяга ръце. Детето се развива в процеса на активна дейност, така че може да разположите играчките на различни места в креватчето му, за да го провокирате да се движи, да се преобръща, да пълзи.  В рамките на един период на бодърстване на детето играчките трябва да се подменят, да се добавят нови, така че да се поддържа активността и интереса му и да се избегне умората.  След шестия месец характерът на бодърстване се променя значително, като интереса към играчките се повишава. Хлапето, което постоянно се упражнява в различни действия с играчки, овладява определени елементарни движения, които са свързани с особеностите на самата играчка. Така например още седем-осеммесечно то може само да се научи да хвърля и търкаля топка.  Желателно е от осмия-деветия месец,  когато детето е будно, заниманията му да са организирани в оградено пространство на пода или в специална кошарка, където да има по-големи предмети и точки за опора.  Като се вземе под внимание бързото развитие на детето в първата година от живота му играчките и условията за активност трябва своевременно да се променят, създавайки основа за по-нататъшното му развитие. Когато е будно, с него трябва да се разговаря, като се стараете да получавате от него отговор на бебешкия му език, съветва TiaBG.com.  Необходимо е да се стремите да го накарате да подражава изговора на срички, а по-късно и на думи.  Ако не искате детето на двет до 12 месеца да разхвърля или чупи играчки, а да си играе с тях, за самостоятелни занимания може да му давате само тези предмети, които вече знае как да използва. За да поддържате интереса му към играчките и действията с тях, трябва периодично да ги подреждате, да ги събирате и да ги слагате на местата им, като привличате вниманието на детето към този процес. Към навършването на една годинка  то вече трябва да е усвоило редица действия с играчките и да се занимава непродължително време без помощта на възрастен. Оставено само на себе си, детето на тази възраст, освен с играчките, се развлича като се придвижва (по какъвто и да е начин), разглежда какво има наоколо, наблюдава действията на възрастните, бърбори, възпроизвежда игри, в които с него са участвали възрастните, като същевременно гръмко изразява радост. В същото време то не е способно да се развлича дълго време само и бързо се изморява.  Майката трябва да наблюдава действията на детето и своевременно да премине към друга дейност - да си поиграе с него, да му попее, да му поговори. Хлапето трябва да има място за съхраняване на играчките - например кутия, в която то постепенно да привиква да прибира вещите си.  Всички умения, придобити от него през първата година, получават по-нататъшно развитие през втората и третата година от живота му.