Социална конвенция-общо

ОБЩО ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ОБЩЕСТВОТО

УПРАВЛЕНИЕ - ТЕОРИИ X и Y

Теория X
В тази теория, която много мениджъри практикуват, мениджмънта предполага, че на работниците е присъща мързеливостта и ще избегнат работата си, ако могат. Тази теория се базира на идеята, че хорта по природа са мързеливи и трябва да бъдат допълнително стимулирани и санкционирани, за да изпълняват задълженията си. На тях им е вътрешно присъщо да не харесват работата. Поради това работниците се нуждаят от близка супервизия и добра система за контрол.

Теория Y
В тази теория мениджърството предполага, че работниците може би са амбициозни и самомотивиращи се и упражняват самоконтрол. Теорията се основава на идеята, че хората по природа са отговорни и трябва да им се има доверие. Поради тази идея и Макгрегър смята, че мениджърите не трябва да пресират служителите, а напротив – да им дадат възможност за креативна изява. Вярва се, че работниците се наслаждават на техните душевни и физически задължения. Според Папа, да работят за тях е толкова естествено, колкото да играят. Те притежават способността за творческо решаване на проблемите, но талантите им са недоизползвани в повечето организации. Ако им се дадат правилните условия, според мениджърите на тази теория работниците ще се научат да приемат отговорността.


СОЦИОЛОГИЯТА КАТО ПРОБЛЕМАТИКА НА КОНФИКТА СПОРЕД МАКС ВЕБЕР

Социалният конфликт заема доминиращо положение при обяснение на социалните процеси и изменения:

1. Всяко общество се изменя във всяка своя точка, социалните изменения са вездесъщи.
2. Всяко общество във всяка своя точка е пронизано от разногласия и конфликти, социалният конфликт е вездесъщ.
3. Всеки елемент в обществото внася своя принос в неговата дезинтеграция и изменение.
4. Всяко общество е основано на това, че едни негови членове принуждават към подчинение други.

Най-очевидно образът на проблематиката на конфликта се проявява в социологията на политиката, особено във връзка с анализа на трите идеално-типични форми на господство – подчинение или форма за осъществяването на власт: традиционно, харизматично и рационално. При анализа на властовите отношения за Вебер основно значение имат не толкова акциите на насилие, колкото самите механизми на съгласие с държащите властта. По неговото мнение страха за живота и имуществото не е единственото основание за приемане на властта. В различните политически системи се проявяват различни съчетания от материални и идейни интереси, подтикващи хората към съгласие с властта или обратното, към протести срещу нея. В хода на историческото развитие на цивилизацията се изработват все по-сложни форми на взаимоотношения на индивидите и властта, на обществените структури и политическите институции.
Подробно всичко това е описано в учението на Вебер за типовете легитимно господство, т.е. това господство, което се признава от управляемите индивиди. В съответствие със своята методология, Вебер дава анализ на легитимните типове господство, започвайки с разглеждане на възможните типични типове отстъпчивост. Вебер отделя три разновидности господство и им противопоставя съответно три типа господство-подчинение:

А). Традиционен. Първият тип легитимно господство Вебер обозначава като традиционен. Този тип е обусловен с нравите, навиците на определен вид поведение. В това отношение традиционното господство е основано на вярата не само в законността, но даже в свещени, съществуващи от древността ред и власт. Чист тип на такова господство според Вебер е патриархалната държава. Това общество, което е предшествало съвременното му буржоазно общество. Типа на традиционното господство по своята структура е сходен със структурата на семейството. Именно това обстоятелство прави този тип легитимност много устойчив. Управлението се състои от лично зависими от господаря домашни чиновници, роднини, лични приятели или васали. В различие от другите типове господство, именно личната преданост служи като основание за назначаването на длъжност и придвижването по йерархичната стълбица.

Б). Харизматичен. Терминът харизма играе важна роля във веберовата политическа социология. Харизма, в съответствие с етимологическото значение на тази дума, е необикновена способност, някакво качество на индивида, отделящо го от останалите. Това качество е не толкова придобито, колкото дарено на човека от природата, бога, съдбата. Към харизматичните качества Вебер отнася магическите способности, пророческия дар, водеща сила на духа и словото. Харизма, според Вебер, притежават герои, пълководци, магове, ясновидци и пророци, водещи политици, основателите на световните религии и др. (напр. Буда, Мохамед, Христос, Солон, Цезар, Сципион Африкански и т.н.). Харизматичният тип легитимно господство представлява пряка противоположност на традиционното. Ако традиционният тип се крепи на привързаността към обичайното, веднъж и завинаги определено, то харизматичния, обратно, се опира на необичайното, нещо непризнавано или невиждано дотогава. Основна база на харизматичното господство е афективния тип социално действие. Вебер разглежда харизмата като велика революционна сила в традиционните общества, способна да внесе изменения в лишената от динамизъм структура на тези общества. Следва обаче да отбележим, че при всички разлики и даже противоположности между традиционния и харизматичния тип господство, те имат и нещо общо, а именно: и двата се градят на лични отношения между господаря и подчинените. В това отношение тези два типа противостоят на формално-рационалното господство, което е безлично. Източник на личната преданост към харизматичния господар е не традицията или признанието на негово формално право, а преди всичко емоционално украсената вяра в неговата харизма и предаността към тази харизма. Затова, подчертава Вебер, харизматичния вожд е длъжен да се грижи за съхранението на своята харизма и постоянно да доказва нейното наличие. Управлението при този тип господство се формира на основа на личната преданост към вожда. Ясно е, че рационалното понятие компетентност, както и съсловно-традиционното понятие привилегия, тук отсъстват. Както от традиционния тип, така и от формално-рационалния, харизматичния се отличава с това, че тук няма установени – рационално или по традиция – правила и решения – по всички въпроси се взема решение ирационално, на основа на „откровение“, интуиция или личен пример. Ясно е, че харизматичния тип легитимност, за разлика от формално-рационалния е авторитарен. По същество, авторитета на харизматичния лидер се базира на неговата сила – не само на грубата физическа, а и на силата на неговата вътрешна дарба.

В). Рационален. Третият тип господство Вебер назовава и "легален". Към този тип по негово мнение се отнасят съвременните му държави Англия, Франция, САЩ. В тези страни се подчиняват не на личности, а на точно установени закони, на които са подчинени и управляемите и управляващите. Апаратът за управление се състои от специално образовани чиновници, които се избират не по конкретния човека, а по строго формализиран регламент и рационални правила. Правовото начало е принципа, залегнал в основата на легалното господство. Именно този принцип се оказал, според Вебер, една от необходимите предпоставки за развитие на съвременния капитализъм, като формално-рационална система. Най-чист вид на легалното господство Вебер считал бюрокрацията. Наистина той прави уговорката, че никоя държава не може да бъде напълно бюрократична, доколкото на върха им стоят или династично наследствени монарси, или избрани от народа президенти, или лидери избрани от парламентарна аристокрация. Но всекидневната, непрекъсната работа на управлението се води от специалистите чиновници, т.е. от машината за управление. Този тип господство най-пълно съответства на формално-рационалната структура на икономиката. Управлението на бюрократите – ето господство, посредством знания и в това се заключва неговия специфичен рационален характер. Формулирайки идеално-типичните черти на бюрокрацията: законопослушност, безпристрастно отношение към тези с който работи в учреждението, рационализъм и т.н., Вебер разбирал, че тези качества на чиновника могат да се формулират като общи принципи и изисквания, но те не са реалните свойства на лицата, заемащи съответните длъжности. Конфликта между нормативните предписания и реалната психология е бил за него част от социалната реалност, а степента и формата на този конфликт предмет на емпирични изследвания. За съвременното западно общество според Вебер най-адекватна е рационалната система с права, съгласие с властите, основано на закона, наличие на конституционни основи на правопорядъка и развитие на гражданското самосъзнание, което не изключва дълбок политически конфликт между класи и статусни групи, съставящи даденото общество.
Легалното господство според Вебер има по-слаба легитимираща сила от традиционното и харизматичното. Този тип господство се осъществява формално-рационално, където „бюрократичната машина“ е длъжна да служи изключително в интерес на работата. Важно е да отбележим, че отношенията на господство в „рационалната“ държава се разглеждат от Вебер по аналогия с отношенията в сферата на частното предприемачество. Целерационалните действия в своя модел имат качество на икономически действия. Икономиката е тази „клетчица“ в която съществува и легалния тип господство. Тя освобождава пазара от съсловните ограничения, от срастването с нрави и обичаи, превръщайки всички качествени характеристики в количествени, това разчиства пътя за развитие на рационалното капиталистическо стопанство. Рационалността във Веберовата трактовка е формална, функционална реалност, т.е. свободна от всякакви ценностни моменти. Това е и легалното господство. Но именно затова, че формалната рационалност не носи в себе си своя цел и винаги се определя чрез нещо друго, легалното господство няма достатъчно силна легитимност и трябва да бъде подкрепено от нещо друго – традиция или харизма. На политически език това ще звучи така: парламентарна демокрация, призната от класическия либерализъм за единствен правомерно законодателен (легитимиращ) орган, нямайки достатъчно легитимираща сила в очите на масите. И затова тя трябва да бъде допълнена или от наследствен монарх (чиито права са ограничени от парламента), или от политически лидер избран по пътя на плебисцита. Както се вижда в първия случай легитимността на легалното господство се усилва с помощта на обръщане към традицията, а във втория – с помощта на обръщане към харизмата.

Наръчник

© Copyright 2024 М.И.Р. Всички права запазени.