ПРАВО - ПИСАНИТЕ ЗАКОНИ: ПОНЯТИЕ; ПРАВНА ЗАЩИТА; ВАЖНИТЕ ПАРАГРАФИ

Съдията:
- Длъжен сте да си поставите една цел - да станете друг човек!
Обвиняемият:
- Опитах се, господин съдия, но веднага ме осъдиха за фалшифициране на лични документи...

ПОНЯТИЕ ЗА ПРАВО

Правото е наука за уреждането на взаимоотношенията между отделните членове на обществото. П. съществува неизменно и единствено там, където присъстват хората, техният колектив и е предназначено да служи за защита на техните интереси. То е също така и средството, чрез което се създава държавността и чрез което държавата легитимира своите действия по отношение на своите поданици. Връзката между държава и право е неизменна, затова можем да кажем, че правото, като съвкупност от правила за поведение, е резултат от действията на Законодателя в лицето на Държавата, а не на отделния индивид. Поради това е необходимо да се прави разграничение между понятията “право” от една страна и “морал” и “справедливост” от друга. Въпреки че всеки човек има свое собствено разбиране за право, то по-правилно ще бъде, ако извадим това понятие от личностния контекст и го отнесем към колектива. С други думи, правото е онази система от правила, която в най-пълна степен обединява разбиранията на отделните хора и отговаря най-добре на техните нужди. Това също така е и причината, поради която понякога сме свидетели на частично пренебрегване на личните права на отделния индивид в името на общото благо. Може да се направи извод, че правото следва несъвършенствата на социалния колектив, но същевременно с това е призвано да ги коригира и направи отношенията между хората максимално изчистени и ясни. Във връзка с това, всяко престъпление е деяние с общественоопасен и противоправен характер, но не всички общественоопасни и противоправни деяния са престъпления, ако те например са малозначителни.

Правото е средство, с което държавата си служи и с което тя придобива легитимен характер пред обществеността. Инструментът за извършване на държавническа дейност е властта. Именно и това е основната разлика при делението на отделните клонове на правото, които ще разгледаме по-нататък – методът на уреждане на отношенията. В случая говорим за т.нар.властнически метод, според който Държавата може да изисква определено поведение и определени действия от гражданите-субекти на правото, изразяващи се в подчинение. Неизпълнението на това поведение се санкционира чрез принуда. По този начин се постига контрол и организация на дейността в социума, а оттук следователно и редът, който прави възможно неговото нормално съществуване. Властническият метод подразбира неравнопоставеност между упражняващия власт орган и гражданите, като причината за това е, че органът упражнява властта от името на всички граждани, които във взаимоотношенията помежду си, са равни пред закона, но не и по отношение на властта. В този смисъл, Държавата се явява регулатор на обществените отношения, като използва своето върховенство, за да осигури спокойствие и баланс, както и правилно разпределение на благата между хората. Но въпреки, че основната задача по опазване на мира, реда и сигурността е на самата държава, основно задължение на гражданите е да съдействат и подпомагат на нейните органи при изпълнение на техните задачи. Разчита се на проявена гражданска инициативност. В наши дни законите се разглеждат като съвкупност от правни норми, а нормите – като съвкупност от правила за поведение.

Следователно, дефиницията за "закон" и "правна норма" е следната: Обичайно повтарящо се действие, което държавата е скрепила със законов акт и за чието изпълнение следи и защитава чрез налагането на санкция! Правната норма се отнася към съществуващ факт от реалността. В правната наука тези факти от реалността носят наименованието Юридически факти. Съвкупността от Юридически факти пък наричаме Фактически състав. Съвкупността от Юридически факти наричаме закон. Юридическите факти от своя страна се подразделят на два основни вида: юридически събития (явления, протичащи независимо от волята и без участието на човека) и юридически действия (волята на човека е определяща). Пример за юридическо събитие ще бъде падането на гръмотевица или течението на една река. Юридическите действия пък ще бъдат: сключването на сделка, проникването в чужд имот, изработката на предмет, както и всякакви други действия, свързани с едно правоотношение. Тук е моментът да кажем, че правоотношение в правото е онова отношение, връзка, което възниква по повод на регулирана от правните норми дейност и на което две или повече лица - насрещни страни постигат съгласие, тоест насрещно припокриване на волята и постигане на насрещноприемливи условия за всяка една от тях. Изпълнението на споразумението от постигнатото съгласие в правото носи името “престация”. Престациите биват също два вида - за даване (Dare) и за постъпка-правене (Facere).

Структурата на правната норма се състои от три части – хипотеза, диспозиция и санкция. Хипотезата е описание на условията и обстановката, при които дадено събитие от действителността се случва. Един член от закона може да съдържа няколко хипотези, обикновено най-честите, които се срещат и възникват в живота. Диспозицията описва необходимото за страните поведение, което Законодателят изисква от тях. Според характера на диспозицията, съществуват два вида правни норми – положителни (да се даде или да се направи, предписващи необходимостта от действие) и отрицателни (насочващи към въздържане от действие). Отрицателните правни норми са често срещани в Наказателното право - поради особеностите на урежданата от него материя.

ПРАВНА ЗАЩИТА

Правната система се състои от регулирани в закона отношения и институции, които имат съответните права и задължения по тези отношения. Най-честите въпроси в правото са свързани с това какъв е режимът на определени отношения – на какво имаме право, с какво сме задължени, при какви обстоятелства. На такива въпроси отговаря така нареченият материален закон. Следващата група въпроси е свързана с механизма на осъществяването – как да бъде изпълнено едно право или задължение, от кого и пред кого, по какъв начин да се потърси защита при нередност. Тази група въпроси се разглежда в процесуалния закон. И за разлика от материалните въпроси, които са необозрими като обем и често законът само ги набелязва най-общо, процесуалните въпроси винаги са стриктно и без изключение посочени. Основната ни работа при сблъсък с правен проблем е свързана с това да се запознаем със законовите разпоредби и да се ориентираме към кого, по какъв начин и в какъв срок следва да се обърнем.
Законите и правните институции по презумпция са създадени, за да бранят правата на всички хора, да спират нарушителите и да съхраняват реда като върховно обществено благо. По принцип всички законови текстове трябва да са написани на обикновен, достъпен за всички език и всеки човек има право да се запознае с тях, за да може да се съобрази. Също така, правните институции са длъжни да подпомагат добросъвестните граждани и да ги насочват към решаване на техните проблеми. Това не означава разбира се, че съдът например е задължен да ви дава лични консултации; като съд, той е длъжен да стои настрана от личните ви проблеми и единствено да се интересува от истината. Но съдът е длъжен да ви упътва въз основата на кой законов текст предприема едно или друго действие, или отказва да го извърши. Отказът от такова упътване е съществено нарушение на неговите задържения и вие можете да му потърсите отговорност. Такова позоваване на законовия текст можете да изискате и от всеки друг орган – полицай, общинска власт, данъчна администрация. Всички те са длъжни да ви цитират откъде черпят пълномощията си и да ви предоставят възможност както да се запознаете с нормативната уредба, така и да се посъветвате с адвокат, ако желаете. Същото задължение имате и вие самите, ако искате да поискате определено правно действие – да посочите откъде в закона черпите своите права. Това не означава да се враждуване; дори да се вижда пряко нарушение. По-добрата стратегия е да им покажете внимателно, че познавате закона и според вас той изисква определените действия. Вежливата покана към правните органи да изпълнят вменените им от закона действия създава в тях респект към вашата информираност и благодарност, че разговарятe с тях по човешки начин.
Независимо от задължителната за закона достъпност до обикновения човек, правният документ все пак си остава един технически текст и като такъв притежава своите особености. По някога разбираеми за повечето хора думи в закона означават нещо по-различно, а някои неграмотни съставители превръщат текста в нещо наистина безобразно оплетено до степен, че цели правни институции спорят какво всъщност означава това. И все пак, като технически, законовият текст притежава определени свойства, чието познаване ще ви помогне да се ориентирате:
- Първо, дали четеният от вас закон е валиден? Дали текстът не е изменен по-късно? И дали текстът, с който работите, е точният като в Закона? Може да е смешно, но в практиката сме свидетели на много случаи, в които незнаещи граждани биват измамени с подправени ксерокопия, следователи дават на разпитваните стари бланки с неактуални законови разпоредби и така нататък… Когато някой ви посочи закона, опитайте се да направите собствена и независима справка. Дори и да сте арестувани, имате право да извикате адвокат, с когото да се посъветвате. - По-нататък, законовият текст се отнася до определен кръг от въпроси. Обикновено законът започва с нещо от типа “Този закон урежда…” и там се изброяват отношенията, които се регулират в него. Трудността в юридическата работа идва от това, че често това изброяване не е много точно, а някои специфични случаи (може би включително и вашият!) са уредени в някой друг, специален закон. Трябва добре да проучите дали точно този закон, който гледате, урежда вашия случай.
- След това, законът притежава адресати – това са лицата, към които е отнесена разпоредбата му. Дори и да регулира вашия тип отношения, напълно възможно е законът да се отнася до друг вид лица. Например, ако сте обикновен гражданин и искате да си извадите разрешително за оръжие, повече от сигурно е, че до вас няма да се отнасят правилата за носене на оръжие, които важат по отношение на военните и на полицията! Затова се информирайте дали вие именно попадате сред субектите, към които този закон е отнесен и дали органът, пред когото сте се изправили, е компетентен да разгледа вашия случай.
- В по-новия начин за писане на закони има една удобна глава, където се посочват понятията, които ще бъдат използвани в закона. Запознайте се с онези понятия, които се отнасят до вашия случай – понякога пламват излишни недоразумения, в които има просто разминаване в терминологиите. В правораздавателните случаи има само една терминология и тя е тази на закона – така че, опитайте се да работите с думите в смисъла, в който законът ги е употребил. Ако трябва, просто изчетете внимателно целия закон и следете как той си е служил с понятията. От вас ще се очаква да говорите по същия начин, а всяко разминаване ще се приеме от ответната страна като незнание, неразбиране, колебание. По-новият тип закони ще ви улеснят и с това, че са разделени прегледно на глави и под-глави по отделните видове въпроси, които уреждат и бързо можете да се ориентирате къде са вашите текстове.
Възможно е по един и същи въпрос да се появят две и повече нормативни уредби. При сблъсъка на техните различаващи се решения трябва да се имат предвид няколко неща, които са в състояние да объркат дори и практикуващите юристи, но всъщност са доста прости:
- Законът може да е остарял, да е отменен. Това става с друг закон, който урежда същите въпроси по нов начин. Ето защо трябва да имате предвид това, че новата уредба измества по-старата и трябва да работите по нея. Но ако в предишното състояние на нещата вашето състояние е било по-благоприятно спрямо държавата например, то ще се запази за заварения случай в продължение на определен срок – трябва да го пише в новия закон.
- Има специални закони, например за служителите на военизирани структури. Специалният закон в дадена материя урежда специализирани отношения и обикновено посочва на какво основание създава особения режим. И така, ако вие попадате под особеното основание на специалния закон, за вас специалният закон измества общия. За всички останали важи общият ред.
- Всички нормативни текстове имат съответен ранг, сила, йерархия. Същото важи и за органите на властта. Не може например един кмет да нарушава заповедите на областния управител. Не може също така законът да нарушава конституцията, нито под-законовите нормативни актове – правилници, наредби и прочея, да нарушават закона. Ето защо например, ако решението на един държавен орган нарушава закона, можете да се позовете на това и да изискате обяснение.
Обжалването е способ за защита срещу неправомерни решения и действия на държавните органи. Това е един вид протест, с който се обръщате към по-висшестоящия орган и той е длъжен да разгледа вашия случай и да потърси решение. Администрацията може да се обжалва направо в самото учреждение, пред неговия началник. Това е бърз и лесен способ и ако попаднете на разбран човек, дава резултат. Проблем произтича от това, че обикновено началниците познават своите подчинени и по някога имат такива отношения с тях, които ги карат да са настроени по-скоро против вас. Заради това има и по-тежък начин за обжалване – пред съда, но за целта трябва да се заведе дело с всичките произтичащи от това разноски, протакания и нерви. И все пак да не забравяме, че една от главните причини за произвол в администрацията произтича от чувството, че гражданите са страхливи, неосведомени и няма да обжалват.
- Когато обжалвате, трябва да напишете жалба и да я дадете на този, чието решение или действие обжалвате. Той е длъжен да предаде жалбата на своя началник и да ви каже в какъв срок да дойдете за отговор. Можете и сами да отидете направо при началника и често това е предпочитаният път, макар не винаги да е юридически издържан. Ако обжалвате пред съда, жалбата се подава в неговата канцелария – на входа ще ви ориентират къде точно. Срещу жалбата си получавате изходен номер, с който можете да докажете, че сте я подали.
- В жалбата трябва да посочите към кого я отнасяте, в качеството му на какъв. Следват трите ви имена, адресът и паспортните ви данни. Трябва да посочите на какво основание обжалвате – кой законов или подзаконов текст считате за нарушен. След това, съвсем сбито, но разбираемо опишете ситуацията – вашия проблем и начина, по който обжалваният орган е реагирал. В разказа ви трябва да посочите как, кога и къде е станало нарушението и кой точно го е извършил – органите са длъжни да ви се легитимират. Завършвате с искането си (да се отмени решението, да се извърши отказаното действие и така нататък), пишете датата и се подписвате. Внимавайте да не изпуснете тези неща, защото жалбата ви може да стане невалидна.
- Ако случаят е важен за вас, не е излишно да потърсите по-компетентна помощ. Не забравяйте да се осведомите до кога трябва да получите отговор – в тези неща има срокове, след изтичането на които няма да можете да си търсите правата. В закона тези срокове също са посочени, както и пред кого точно може да се обжалва.
И така, това са няколко най-общи насоки за работа с правни проблеми. Ключът е в това да имате дръзновението да не оставяте нещата в несправедливото им положение и внимателно да проучвате какви са предоставените ви възможности. Все още по дефиниция “правото е добро” - и държавата не ви върши услуга, тя е длъжна да ви защити! Разбира се, начините за правна защита далеч не винаги действат, но като че ли главна заслуга за това имат самите граждани, които не си търсят правата, не се стремят да бъдат осведомени и да реагират адекватно. Пред всяка съдебна палата, в книжарницата на всеки юридически факултет и къде ли още не можете да намерите пълната нормативна уредба за интересуващия ви въпрос. Останалото е да седнете и внимателно да прегледате текста. По конституция той е длъжен да ви бъде достъпен и ясен.

ВАЖНИТЕ ПАРАГРАФИ

Специализираната юридическа терминология често е трудноразбираема и скучна за повечето хора, но някои правни постановки са от изключително голямо практическо значение. Най-вече те следва да бъдат разяснявани масово и по разбираем начин.

Пример: неизбежната отбрана. Тя се урежда от Чл. 12 на Наказателния Кодекс на РБългария. Според Чл. 12, Неизбежната отбрана не следва да се причисли към обявените от закона наказуеми действия. Тя се допуска тогава и само тогава, когато живота, личността, имота, честта или достойнството на определени лица са застрашени от лице-нападател.
Основната цел на неизбежната отбрана е да се отблъсне нападението и да се предотвратят евентуалните последствия от него. Това се допуска, за да може да се защитят обществените отношения, които са обект на посегателство. Често защитата на обществените интереси се припокрива с личните, затова институтът на самоотбраната се допуска и регламентира официално в Наказателния кодекс. Чрез неизбежната отбрана се постига и превантивно-възпиращ ефект върху психиката на нападателя, за да може евентуално същият да се откаже от намеренията си, още преди да е взел решение и преди да ги е привел в изпълнение. Замисълът е да се намали броят и тежестта на извършени престъпления.
Дълго време неизбежната отбрана е била предмет на спор и противоречиви мнения. Основен въпрос, който възниква в ситуацията на нападение е доколко и по какъв начин нападнатият има право да отвърне на нападението. В крайна сметка повечето правни системи приемат, че отвръщането на нападението е допустимо, когато съответства на характера и степента на нападението. За пример – не е допустимо отнемането живота на нападателя или причиняването му на значителни телесни вреди, когато застрашеният интерес е малозначителен – кражба на плодове например. Необходимостта от съразмерност между извършеното нападение и неизбежната отбрана е била обяснена още от Русо, като за пример е била използвана кражбата. При неговите многобройни пътувания в различните държави, той отбелязва, че държави, където обикновената кражбата се наказва със затвор, а обирът (кражба чрез употреба на сила), от който е последвала смърт – със смъртно наказание, имат много по-малко престъпност от държави като Русия, където по това време и кражбата, и обирът са се наказвали със смърт.
Следователно, неизбежната отбрана трябва да съответства на характера и размера на нападението, както и на защитавания интерес. Добре е да кажем кога няма превишаване на неизбежната отбрана, въпреки средствата и начините, с които си служи нападнатия. Това са: - Чл. 12, ал. 3 (частично обявена за противоконституционна относно думите "вилен имот или стопански обект") - нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище, вилен имот или стопански обект; - Чл. 12, ал. 6. - нападението не може да бъде отблъснато по друг начин. Нападателят не може да извърши действия, които да бъдат считани за неизбежна отбрана, когато той самият е предизвикал опасността. Опасността стои не само в осъществяване на акта на нападение – изпълнително деяние, а и в подготовката и създаването на условията за изпълнението му.
Когато се говори, че неизбежната отбрана е допустима единствено при непосредствена заплаха, то подготовката на условия и създаването на опасност също се считат за непосредствени. Не е задължително неизбежната отбрана да възникне само за действия, обявени от закона за наказуеми, но и за действия, които са противоправни – противоречащи на предписанията на закона или общественоопасни – криещи опасност за обществените отношения. Неизбежната отбрана може да бъде следствие както от действия – външни телодвижения, така и от бездействия – въздържане от такива, когато чрез това съответен субект или материални блага биват поставени в опасност.

Вж. също по темата в сайта: Право в Речника, Самозащита и Първа юридическа помощ