ПО-ВАЖНИ МАКРОСКОПИЧНИ РАСТЕНИЯ

ВИСШИ РАСТЕНИЯ (EMBRYOPHYTA)

Тук се числят т. нар. чернодробни мъхове (Marchantiophyta), а повечето мъхове са в Bryophyta - и двете категории са древни, просто устроени растения.
Същото важи и за Lycopodiophyta (плауни); известна е традиционната употреба в медицината на бухалковидния плаун (Lycopodium clavatum), selago и др.
В Polypodiopsida за хвощовете се счита, че преди милиони години са били преобладаващи владтели на сушаа и с ограмни размери; в днешно време са останали по-малко видове със скромни размери. Equisetum arvense (полски хвощ) е ена от най-известните билки, богата на органични силициеви соли.

Основната част от висшите растенията са обаче от следните подразделения:

TRACHEOPHYTES (СЕМЕННИ РАСТЕНИЯ)

GINKGOPHYTA. Ginkgo biloba е самотен представител на древен вид, известен най-вече с добавката (екстракт от листа).

GNETOPHYTA. Ефедрата (Ephedra) е растение с древна (стимулираща нервите и сърдечно-съдовата система) употреба, от него се изолира лекарството ефедрин. Билката и особено лекарството не са подходящи за редовно стимулиране на работоспособността, поради това, че претоварват мозъкът и сърцето.

ГОЛОСЕМЕННИ (PINOPHYTA)

По-важните семейства са:

Pinaceae. Pinus (бор) – в това семейство има различни родове, от които широко разпространени са например Picea (смърч), Larix (лиственица) и Cedrus (кедър). Ролята им в екологията  и стопанството е особено голяма, а техни (предимно етеричномаслени и смолисти) продукти се прилагат като притовомикробни и пречистващи фито- и ароматотерапевтични средства.



Cupressaceae. Тук родът Хвойна (Juniperus) е известен с употреби, които са подобни на иглолистните растения по-горе. Тук се причислява и туята (Thuja occidentalis и др. видове от този род са токсични, но в малки дози се прилагат за засилване на имунитета срещу вируси и тумори). 

ПОКРИТОСЕМЕННИ (MAGNOLIOPHYTA)

Основната група растения в съвременния свят - над 2/3 от покритата с растителност площ на земната суша се обитава от тях.

ДВУСЕМЕДЕЛНИ (MAGNOLIOPSIDA)

Това е обширен клас покритосеменни растения с огромна роля в биосферата и човешката жизнедеятелност. Съществуват различни техни класификации, според една от които се разделят на:

СУБКЛАС МАНГОЛИЕВИ (MAGNOLIIDAE)

Включва няколко порядъка, основно това са:

КАНЕЛОЦВЕТНИ. Тук се намират две семейства, които обединяват южни, вечнозелени, ароматни дървета и храсти. Употребата им като подправки и лечебни средства не се е наложила особено извън зоните им на местообитаване (за разлика от същинската канела).

ЛАВРОЦВЕТНИ. Повечето представители тук отново са южни и ароматни, предимно с регионално значение, с изключение на едно забележително семейство:
Лаврови (лат. Lauraceae). Родът Канела (Cinnamomum) е прочут с билковата си подправка от смлени кори, както и със смолата от камфоровото дърво, употребявана за лечебни и промишлени цени. Родът лавър или дафинов лист (Laurus) също има изявени подправъчни и терапевтични свойства. Персея (Persea) пък включва основно вида авокадо, в съвремието важна храна не само на юг. 



МАГНОЛИЕЦВЕТНИ.
Анонови (Annonaceae). В това семейство са някои слабо известни по света тропически плодове, а също така известното етеричномаслено растение иланг-иланг (Cananga odorata).
Мускатови. Редица представители са тропически дървета, много от тях имат психиделични свойство. Като силно действаща подправка и билка е известно индийското орехче (Myristica fragrans). 
Магнолиеви. Семейство с мнгоройни южни представители, но родът магнолия (Magnolia) се култивира широко като декоративно дърво и в умерените ширини. Използва се и във фитотерапията.

ПИПЕРОЦВЕТНИ (Piperales). По-нажните семейства в него са:
Вълчеябълкови (Aristolochiaceae). Групира редица силно токсични растения, които растат в топлите страни и отчасти в умерения пояс.
Саурурови (Saururaceae). Включва водното растение хотония (Houttuynia cordata), за което се предлагат медицински приложения.
Пиперови (Piperaceae). Включва остро пикантни подправъчни и лечебни растения, като черен пипер (Piper nigrum), дълъг пипер (P. longum), бетел (P. betle) и кава-кава (P. methysticum).

СУБКЛАС КАРАМФИЛИДИ (CARYOPHYLLIDAE) 

ПОРЯДЪК КАРАМФИЛОЦВЕТНИ (Caryophyllales). Основният по значимост раздел с многобройни представители, някои от семействата заслужават по-специално внимание:
Щирови (Amaranthraceae). Има различни версии за подсемейства, от някои автори Лободови се смята за самостоятелно семейство и т.н. По-важните родове са:
Щир (Amaranthus). Диви, култивирани за хранителни цели и декоративни, тези треви произхождат от Южна Америка, но вече виреят на мого места по света, в топли и умерени климати. Освен че зърното се отличава с многостранни хрантелни и лечебни свойства, зелените части вкл. на дивите видове се прибавят към ястия и готвят. 
Лобода (Atriplex). Дивите видове, подобно на култивираните, са ценни източници на белтъци и дурги нутриенти, употребени директно или сготвени; но обичайно се третират повече като фуражни растения или плевели.
Цвекло (Beta). Важни хранителни  и фуражни растения. Подробно са проучени предпазно-лечебните свойства на червеното цвекло (B. vulgaris, ssp. vulgaris, var. vulgaris); захарното се ползва повече като суровина за едноименния продукт.



Кактусови (Cactaceae). Съдържа различни подсемейства, с все още неуточнено класифициране. От многото родове и видове, пример за съществена практична значимост е:
Нопал (Opuncia ficus-indica). Освен южните си обитания, където се ползва вкл. в кухните (а също от пустинниците, поради воднистото съдържимо на листата), все по-често се отглежда и в умерените ширини и се използва като билка и суперхрана, специално плодовете. Има и още много видове кактуси от същия род, по-слабо проучени; някои от тях съдържат психоделични съставки, а други са с предимно декоративна употреба.
Карамфилови (Caryophyllaceae). Предимно треви, особено типични за Средиземноморието; някои са билки, които съдържат сапонини: напр. изсипливче (Herniaria), къклица (Agrostemma), сапуниче (Saponaria), хрущялка (Scleranthus) и врабчови чревца (Stellaria media) - последното растение също се прибавя към пролетни и есенни ястия. Градинският карамфил (Dianthus caryophyllus) е виден представител на масово отглежданите цветя (съвсем различен вид от подправката карамфил). 
Лападови (Polygonaceae). Повсеместно разпространено семейство с разнообразни родове и видове, напр.:
Елда (Fagopyrum esculentum). Древна и отново популяризираща се здравословна (и безглутенова) храна, освен зърното се ползва и надземната част (като билка). 
Спанаков лапад и киселец (Rumex patientia, acetosa). Масово разпространени по полетата и поляните, ползват се в сурово и готвено състояние като храна (като се внимава за предозиране на оксалатите, както е и при ревена - Rheum, той е от същия род). 
Пача трева (Polygonum aviculare). Масово разпространено лечебно растение. По-различен вид расте в Китай и се ползва като източник на резвератрол.
Тученицови (Portulacaceae). Най-известна, вкл. с диетичните си свойства като зеленчук, е P. oleracea - градинската тученица.
Росянкови (Droseraceae). Включва няколко вида насекомоядни растения.

ПОРЯДЪК САНТАЛОЦВЕТНИ (SANTALES). Включва предимно паразитни и полупаразитни растения. Медицинско приложение имат санталовото дърво (Santalum album) и белият имел (Viscum album). 

КЛОН АСТЕРИДИ (ASTERIDES)

Включва голямо разнообразие от растения, между които немалко лековити.

РАЗРЕД КАРТОФОЦВЕТНИ (SOLANALES). Основното семейство тук е Картофови (Solanaceae) - повечето от родовете и видовете му съдържат алкалоида соланин. 
Род Кучешко грозде (Solanum).