ПИХОПАТОЛОГИЯ

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПСИХИЧНИТЕ РАЗСТРОЙСТВА ( По М К Б - 10 DSM – III –R)

ТРЕВОЖНИ РАЗСТРОЙСТВА. Фобийни разстройства Проста фобия Социална фобия Агрофобия Други тревожни разстройства Паническо разстройство Генерализирано тревожно разстройство Смесено тревожно депресивно разстройство Обсесивно- компулсивно разстройство Посттравматично стресово разстройство Проста фобия Социална фобия Агорофобия без паническо разстройство Агорофобия с паническо разстройство Паническо разстройство Генерализирано тревожно разстройство Обсесивно- компулсивно разстройство Посттравматично стресово разстройство Обединението на всички представени в класфикацията разстройства намира оправдание в общата им психопатологична емоционална основа - тревожността. В нашата психиатрична литература доскоро не се правеше разграничение между преживяването страх и на тревожност. Едва през последните десетилетия, тези две понятия намират точното си семантично съдържание и съответна употреба. В еволюцията и в нормалната психология страхът е целесъобразна емоционална реакция, която мобилизира за търсене на стратегии за спасение при реална опастност. Тревожността е емоция, която сигнализира възможна, очаквана, но недиференцирана неясна застрашеност. Бързите промени, които настъпват независимо от нас в средата, в която живеем, ни поставя непрекъснато пред нови ситуации и нови изисквания за адаптация. Тази непрекъсната надпревара с времето за съвременния човек естествено повишава и тревожността пред множеството алтернативи, между които трябва да взема решение, за да се справи с бързо менящите се условия. Когато тревожността стане непрекъснато, непреодолимо състояние, което нарушава житейския комфорт, тя е патологична. В сравнение с нормалната тревожност патологичната е по- интензивна, честа и всепроникваща. Патологичната тревожност представлява силно дисфорично, ефективно състояние, при което когнитивните, поведенческите и физиологичните функции са разстроени и дезорганизирани. Патологичната тревожност може да се наблюдава в контекста на много психични разстройства (например ефективни разстройства, шизофрения, органичен мозъчен синдром), но тук ще се фокусираме само върху състоянията, при които тревожността е централна и доминираща клинична характеристика. 1. Паническо разстройство, епизодична паническа тревожност Основната характеристика на това разстройство са многократно повтарящите се пристъпи на паника (собено засилена тревожност, до степен на ужас), които са периодични и настъпват без явна провокираща ситуация, имат различна интензивност и са съпроводени от силен вегитативен дистрес. Пациентът обикновено споделя редица соматични симптоми, включващи затруднено дишане, тахикардия и чувство на притискане и дискомфорт в гърдите. Замаяността и световъртежът, както и деперсонализационните и дереализационните преживявания са също често срещани симптоми. Вегитативните симптоми, които се появяват най- често са горещи и студени вълни, треперене, обилни изпотявания и чувството, че ще се колабира. Нерядко пациентът споделя страховете си от загуба на контрол, умиране, полудяване или падане и превръщане в посмешище. Сърдечните и дихателните симптоми са най- дистресиращите и често споделяните от пациентите с паническо разстройство. Тези пациенти е по- вероятно да бъдат лекувани в спешните кабинети на болниците, отколкото в псиатричните криники, особено в началото на разстройството. Повечето пациенти първоначално са убедени, че страдат от някаква форма на сърдечносъдово заболяване, а и лекари, незапознати с патологичното разстройство, нерядко ги насочват към допълнителни изследвания към кардиолог . Другите две прояви, които често се срещат при паническите разстройства са деперсонализацията и дереализацията. Деперсонализацията се определя като усещане за дълбока промяна на собственото тяло. Пациентите се оплакват, че се чувстват така, сякаш са извън себе си, наблюдавайки телата си да преминават през различни дейности, неинтегрирани с тях. Дереализацията, която нерядко се появява едновременно с деперсонализацията, се определя като усещането, че познати неща и обкръжение извееднъж започват да изглеждат като непознати или чужди. Естественото протичане на паническото разстройство е различно. Възможно е един единствен неусложнен епизод или с персистиране на разстройството в продължение на седмици или месеци. Освен това е възможно разстройството да се превърне в един постоянен, хроничен аспект от живота на пациента. Възможно е, особено ако разстройството продължава продължително време, между епизодите да се развие тревожност на очакване или генерализирана тревожност. Паническото разстройство се диагностицира много по- често при жени и обикновено е с начало в късното юношество или началото на зрялата възраст. Пристъпите на паника имат типична продължителност от няколко минути. Отначало те възникват без ясна връзка със ситуацията. Впоследствие страхът от вегитативния дискомфорт и физическа застрашеност може да доведе болния до отбягване на такива ситуации, в които се е чувствал безпомощен, лишен от подкрепа и възможност да получи “спасение” при евентуално настъпване на нов пристъп. По този механизъм страхът се свързва вторично с определени ситуации- широкото пространство на площадите, претъпканите превозни средства, асансьорите и т.н. В най- тежки случаи болните се страхуват изобщо да излязат сами от дома си. Стига се до така нареченото паническо разстройство с агрофобия. Състоянието на агрофобията с паническо разстройство не е задължително. Агрофобията може да се появи и самостоятелно. 2. Генерализирано тревожно разстройство То е вероятно най- познатото от всички състояния на тревожност, макар че може би е най- ненадеждно диагностицирането. Тревожността при тези пациенти е постоянна, неопределена и безповодна. Тя не е свързана нито с панически атаки и техния силен вегитативен дистрес, нито с определен провокиращ обект или ситуация. Това е причината да й се даде добре характеризиращото я определение- “свободно плуваща тревожност”. Пациентите се оплакват от непрекъсната напрегнатост, радразнителност, треперене, стягане на мускулатурата на тялото, тежест в епигастриума. Не рядко в първоначалните етапи на разстройство те са убедени че симптомите им са резултат от соматично заболяване(обикновено сърдечно- съдово, неврологично или ендокринно). В съзнанието на пациентите нахлуват тревожни мисли и опасения, тревожни предчувствия, които се отнасят за самите тях или за близките им, страх от провал, от неуспех, от близки беди. Това разстройство е по- често при жените. Започва от млада възраст, често се предшества от хронични психотравми. Има голяма продължителност и води до значителни нарушения на социалното функциониране. 3. Фобийни тревожни разстройства Фобиите са силен страх от определени обекти или ситуации, които не носят реална опастност. Пациентът съзнава ирационалността и неоснователността на страховото си преживяване, но не може да го преодолее. Като начин за справяне отбягва фобоченния обект или ситуация. Разстройството е често срещано и може да започне във всяка възраст, но най- често от юношеството. За обяснение на възникването на фобиите си съперничат психоаналитични и бихевиористични хипотези. В насочването на страха към определен фобоченен обект или ситуация психояналитиците виждат защитен механизъм на изместване- страховете от неприемливите импулси на “ТО” от изтласкани неразрешени комплекси не могат да бъдат овладени от слабия “Аз” и се насочват към неутрален, страничен обект. Според бихевиористичните теории фобиите са просто пример за закрепена условна реакция, която се изгражда при съчетание на истински застрашаващ дразнител с неутрален съвпадащ дразнител. Впоследствие действието на неутралния дразнител предизвиква страховата реакция. Фобиите са описвани с многобройни имена , получени от гръцкото название на фобогенния обект и думата фобия. В съвременните класификации този стил на изграждане на множество познания се отбягва. В тях фигурира само агорофобията, която произлиза от гръцката дума “агора” (площад). До неотдавна с термина “агорофобия” се ознаваше само страхът от преминаване на площади и открити пространства. Сега това понятие включва и страх от тълпа, от препълнени превозни средства или по- точно от ситуации, при които трудно ще се излезе в случай на прилошаване или соматична застрашеност. Агорофобията се съчетава често с паническото разстройство. 4. Социална фобия Социалните фобии не са свързани със страх за живота или здравето, а за социалния престиж на личността, от унижение пред другите. Болните се опитват по всякакъв начин да избягват придизвикващата фобия ситуация. В случай на неуспех се изживява чиста тревога, съпроводена от вегитативни симптоми. Социалната фобия пречи на социалната изява на личността, още повече, че страхът се концентрира към сначими в това отношение ситуации (сценична фобия) . Може да се получи и генерализиране на страха към повече социални ситуации и да се парализира тежко социално функциониране. 5.Специфични (изолирани) фобии. При тях страхът е ограничен до много специфични обекти и ситуации- от животни, насекоми, летене със самолет и много други. Тези изолирани (прости ) фобии, фокусирани от ранно детство могат да станат много упорити. Но тъй като са ограничени и позволяват да се отбягва успешно предизвикващата страх ситуация, те ен носят особени разстройства за социалното функциониране на индивида. 6. Обсесивно- компулсивно разстройство До скоро това разстройство се наричаше предимно натраплива невроза. Основната психопатологична характеристика при това разстройство са натрапващи се мисли, представи или действия, чиято безсмисленост болният осъзнава и въпреки това не е в състояние да им се противопостави. Те се преживяват като изхождащи от самата личност, а не внушавани отвън. Пациентът ги възприема като болестни прояви, опитва се да им противодейства, но се оказва безсилен и те се натрапват отново и отново. Често съдържанието на обсесивните мисли е неприятно за болния, противоречащо на моралните му убеждения (например богохулни фрази) и това го води до нарастваща тревожност. В натрапващите се , също така безсмислени и многократно повтарящи се действия (компулсии), макар и не винаги, може да се влага ритуално- предпазен, магически смисъл. Действията се извършват с определена последователност, с определен брой повторения и ако ритуалът бъде прекъснат или нарушен се започва отново. В противен случай нараства тревожността с мисли за предстоящи беди, които ще споходят болния или близките му. 7. Посттравматично стресово разстройство Възниква в резултат на много силни и значими психотравми (терористичен акт, изнасилване и мн.други). Това разстройство се характеризира с това, че възниква седмици или месеци след психотравмата. Протича със силно напрежение, раздразнителност, проблеми със съня. Болните избягват всякакви ситуации подобни на психотравмата. Продължителността му е около 6 месеца. 8.Неврастенна невроза Това е състояние на класическа невроза и възниква в резултат на хронични психотравми. Пациентите се оплакват от осбен тип главоболие- чувстват я стегната като в обръч (каска). Имат проблеми със съня, лесна преуморяемост. Появява се и тремор на ръцете. ЛЕЧЕНИЕ Ефективното лечение на патолгичната тревожност се изгражда върху точната клинична оценка и диагноза. Първата стъпка е да се изясни възможността симптомите на тревожност, наблюдавани при пациента, да са в резултат на телесно нарушение (хипертериодизъм, сърдечни заболявания, ендокринни разстройства и др.). Тревожността е основна манифестация и на редица синдроми на отнемане на алкохол, барбитурата и различни наркотици и тази възможност също не трябва да се пренебрегва. След установяване на тревожността (дали е първична или е вторична) се провежда съответното лечение. То е комплексно и включва както медикаментното лечение, така и психотерапия. Медикаментозното лечение представлява симптомно лечение на тревожността. Използват се анксиолитици- бензадиазепими (DiazepamqClonazepam- Rirotrilq Alprazolam), невролептици (Thioridazin , Flnanxol), антидепресанти ( Clomipramin -Anfaranil , Amitripthylin) и спомаганелно - по-леки средства от лечебни растения, минерали и други. Психологичните интервенции, които се прилагат при тревожните разстройства са: - Индивидуална психотерапия; - Групова терапия; - Поведенческа терапия. Индивидуалната терапия включва: - Психоанализа – тя е рядко приложима поради високата си цена, дългото времетраене и зависимост от мотивацията и ресурсите на пациента. - Динамична психотерапия - полезна е в случаите, когато тревожността произтича от конфликти, инсайт- ориентираната терапия би съдействала за разширяването им. Относително скъпа и отнемаща време. - Поддържаща психотерапия – доминиращ способ за лечение на ситуационната тревожност и главно на непаническите разстройства. Фокусът на терапията е върху справянето с негативни ефекти, редуциране на стреса и улесняване на развитие на адаптивни умения за справяне. Груповата терапия включва: - Динамични/интеракзионни групи- ефективен подход за експлоатиране и преглед на конфликти и проблеми. Интерперсонална подкрепа и интеракции, намаляване на чувството за изолация и аменация и експресията на чувствата в обкръжението на “равнопоставени” са предимства на този подход. - Едюкативни / информационни групи – с фокус не толкова върху чувствата и конфликтите, колкото върху обучението на пациентите и обмена на информация. Поведенческата терапия включва: - Системна десинсибилизация- използва комбинация от релаксация и реципрочна инхибиция с угасяване на тревожните отговори. Има доказана ефективност при специфични фобийни разстройства и тревожност, индуцирана от специфични фобийни модели. - Прогресивна релаксация - ефективна е в редуциране на общото ниво на стрес и тревожност, основано на взаимното изключване на тревожност и състоянието на мускулна релаксация. - Медитация – виско приложими техники, изискващи минимален специализиран тренинг и приложими в широк медицински контекст. Намалява физиологичния стрес и стабилизира автономното (вегитативното) функциониране. Изисква способност за концентриране и практикуване. - Flooding , implosion – директна конфрнтация с фобийни обекти било в реалността или във фантазията и въображението. - “Спиране на мисълта”- приложим главно в обсесивн компулсивни разстройства. Ш Биологична обратна връзка (Biofeedbaсk) - Полезна при научаване на контрол върху определени, свързани с тревожността и стреса, биологични функции. Например кръвно налягане, спазми на мускулатурата и др. Както отбелязахме и по- рано, ефективното лечение на тревожните разстройства зависи до голяма степен от точната диагностична оценка на конкретния случай, да се фокусира върху различаването на ситуационната тревожност, генерализирани тревожни разстройства и онези, които включват панически състояния и фобийно отбягване.

ПСИХОМОТОРНА ЗАБАВЕНОСТ (НАМАЛЕНА ДВИГАТЕЛНА АКТИВНОСТ) - Пациентът седи прекалено неподвижно или ходи прекалено бавно, или изчаква твърде дълго преди да извърши дадено движение. ПСИХОМОТОРНА АЖИТИРАНОСТ - двигателно неспокойствие и повишена активност, свързани с напрежение, тревожност или раздразнителност. ЗАБАВЕНО МИСЛЕНЕ И РЕЧ - Пациентът отговаря на въпросите след дълги паузи, като между отделните думи има необичайно дълги интервали от време. Често отговорът се прекъсва или въпросът не се последва от отговор и трябва да бъде повтарян многократно. ДИСТИМИЯ (ПОТИСНАТО НАСТРОЕНИЕ) - Изразява се по различни начини - тъга, отчаяние, нисък дух, невъзможност да се зарадва на нещо, обезсърченост. Потиснатото настроение често се придружава от понижена самооценка, преживяване за вина (несъразмерна на обстоятелствата), невъзможност да се изпитва радост (анхедония), редуциране на интересите. Свързана е също с нарушение на апетита, безсъние, понижено либидо. ЛАБИЛНО НАСТРОЕНИЕ - По време на интервюто настроението на изследвания е променливо. В даден момент може да бъде уплашен, в друг - самоуверен. Може да се редува веселост с потиснатост или враждебност с приятелско отношение. Тук се включват също различни степени на едно и също настроение - например флуктуиране между радост и приповдигнатост. ХИПЕРТИМИЯ (ПОВИШЕНО НАСТРОЕНИЕ) - Може да варира между безгрижна веселост до почти неовладима възбуда. Обикновено се придружава от повишена енергия, свръхактивност и намалена нужда от сън. Може да се съпътствува от раздразнителност и гневливост, които понякога са водещите промени в настроението. УСКОРЕН ГОВОР, ЛЕТЕЖ НА МИСЪЛТА - Пациентът говори необичайно много, оставя впечатление, като че ли мислите му изпреварват думите, говори много бързо, с твърде висок глас, многословен. ОБЩА ТРЕВОЖНОСТ - Изследваният е напрегнат, тревожен. Изглежда непрекъснато нащрек, озърта се уплашено. Говори, като че ли очаква нещо лошо. Обикновено гласът е пресеклив, има тремор на ръцете, тахикардия, учестено дишане, изпотяване или други вегетативни прояви. Придружава се от мускулно напрежение, което усеща като неприятно стягане на група мускули или на всички мускули, не е в състояние да се отпусне. Мускулното напрежение не пречи на движенията, но и не се повлиява от тях. Изпълнен е с мрачни предчувствия, с опънати докрай нерви (чувството, че се "намира на ръба").

ПРИСТЪПИ НА ПАНИКА - Пристъпи на силен страх, които не са свързани с определена ситуация или ясна причина, и са непредсказуеми. Пристъпите на паника се придружават от изразени вегетативни прояви като: зачервяване, изтръпване на крайниците, чувство на задавяне или задушаване, световъртеж, пресъхване на устата, сърцебиене, изпотяване, тремор, болки в гърдите, стомашен дискомфорт. Може да има дереализация, страх да не умре или да не изгуби контрол и да полудее. ФОБИИ - страх, придружен от изразени вегетативни прояви, който е свързан с определени ситуации, одушевени или неодушевени обекти. Пациентът активно ги избягва. Фобиите са самостоятелни явления и не са свързани с налудности, натрапливости, тежка депресия и халюцинации. Те са: а) СИТУАЦИОННИ (обикновено, когато пациентът е сам) - да бъде на открито без близко безопасно място, например открити пространства, мостове, празни улици; от тълпи, магазини, театри без лесно достъпен изход; сам в автобус, влак; да излезе сам; да не припадне, докато е сам или няма помощ наблизо; да остане сам в помещение. б) СОЦИАЛНИ - да яде или пие с други хора; от изчервяване пред хора; да говори пред малка група от познати; да говори на публично място или пред непознати или по телефона. в) СПЕЦИФИЧНИ - от буря, гръмотевици и светкавици; от басейни, езера, море; от животни - насекоми, пера, птици, змии и т.н.; от специфични ситуации - височини, летене, мостове, малки затворени пространства, асансьори, тунели и т.н.; ситуации, свързани с болест - болници, кръв, инжекции, зъболечение, смърт; страх от заразяване - вирусно заболяване, СПИН. ХИПОХОНДРИЧНОСТ - Продължителна свръхангажираност с възможността за наличието на една или повече сериозни и прогресивно развиващи се телесни болести, лежащи в основата на демонстрираните симптоми, въпреки че повтарящите се изследвания и прегледи показват липсата на адекватно телесно обяснение. Заб.: Да се разграничава от хипохондрични налудности. НАТРАПЛИВОСТИ Натрапливите мисли са идеи, образи или импулси, които нахлуват в ума на индивида отново и отново в стереотипна форма. Те се възприемат като собствени за индивида. Почти винаги те са мъчителни (защото се преживяват като насилствени или неприлични или просто безсмислени) и обикновено индивидът се опитва да им се противопостави. Натрапливите мъдрувания и размишления следва да се отличават от истинските натрапливости по това, че те не се преживяват като его-дистонни, а индивидът ги оценява като смислени, макар и понякога прекалени. Натрапливите действия и ритуали са стереотипно поведение, което се повтаря отново и отново. Често пациентът ги извършва, за да се предпази от някое обективно неприятно събитие, но сами по себе си те не водят до достигане на полезни по своята същност цели. Натрапливостите не са свързани с доставянето на удоволствие - в този смисъл самото намаляване на напрежението и тревожността не се оценява като удоволствено. Обикновено натрапливостите биват ритуали за чистота, за проверяване, само натрапливи мисли (често със срамен, религиозен или богохулен характер), или натраплива бавност.

ДИСОЦИАТИВНИ ПРОЯВИ - Дисоциативното състояние се определя като: "стеснение на съзнанието, което служи на някаква несъзнавана цел и се съпътства и/или последва от амнезия". Тук не са включени органично предизвикани стеснения на съзнанието. а/ Психогенна фуга - внезапно излизане или заминаване от дома или работата. В това състояние индивидът няма спомен за истинското си минало или личност, понякога може да се установи на ново местожителство и под ново име. След излизане от фугата има пълна загуба на спомен за целия епизод; б/ Психогенна амнезия - епизод на внезапна загуба на спомен за нещо важно, с голяма лична значимост, което е твърде съществено и голямо по обем и продължителност за да бъде обяснено с обикновена разсеяност или неуслужливост на паметта; в/ Транс - състояние на променено съзнание с явно намалена или избирателно насочена реактивност спрямо стимулите от обкръжението; г/ Ганзеров синдром - стеснено съзнание с глуповатост и отговаряне "покрай" на въпросите. Често е свързано с други симптоми - амнезия, дезориентация, конверзионни прояви; д/ Хиперсомния - сънличост, тежък, продължителен сън; е/ Психогенен ступор - обикновено възниква след силен стрес, лицевата мимика е застинала, за разлика от кататонния ступор не е масковидна, а изразява силен афект (например ужас), често се наблюдава ситен тремор на пръстите, ръцете и клепачите. Няма мускулна ригидност и восъчна гъвкавост. Трябва да се разграничава от депресивния ступор - рядко срещано състояние, при което също липсват характерните кататонни симптоми и лицето представлява застинала маска на тъга и отчаяние, предшествува се от постепенно задълбочаващо се депресивно състояние с витални симптоми.

КОНВЕРЗИОННИ ПРОЯВИ - Загуба или увреждане на дадена телесна функция, които не се дължат на органично заболяване, а се приемат за причинени от емоционални фактори по пътя на соматизацията, поради връзката по време между появата на психосоциален стрес и/или засилването на вътрешнопсихичен конфликт и появата на симптома. Пациентът няма субективното усещане, че съзнателно контролира появата на симптома и не е в състояние да го предизвика или отстрани волево. Конверзионните симптоми обикновено възникват внезапно или за много кратък период от време. Най-често срещани симптоми: парези и парализи, хипестезии и анестезии, често несъответстващи на инервирания от даден нерв кожен участък, астазия-абазия (болният не може да се задържи прав, но няма двигателни смущения в легнало положение), слепота, глухота, припадъци и др. ДЕРЕАЛИЗАЦИЯ - изследваният възприема обстановката като нереална. Нещата изглеждат лишени от цвят и живост, приличат на изкуствени. Хората като че ли симулират емоциите си или се движат като марионетки. Пациентът преживява състоянието като абнормно. ДЕПЕРСОНАЛИЗАЦИЯ - изследваният се чувствува като нереален, като че ли играе роля, неестествен. При по-тежка форма на дереализация има чувството, че е мъртъв или част от тялото не му принадлежи или че живее в съвсем друг, "успореден" свят. Преживяването е мъчително, критичното отношение е запазено. Дереализацията и деперсонализацията често се срещат заедно, но могат да се наблюдават и самостоятелно. ПСИХОЗА - нарушение на психичното функциониране, при което човек не е в състояние да отличи действителността от въображението. Характерният дефицит в психозата е загубената способност да се прави разлика между данните от външния свят и информацията от субективните предположения, очаквания и емоции. Психозата може да бъде дефинирана като нарушение на сверяването на действителността. НАЛУДНОСТИ - Погрешна идея или вярване, които не се коригират от опита или убеждаване. Тук не се включват вярвания, които се споделят от други членове на културата или голяма група). Параноидни налудности - включват налудности за преследване, ревност или за отношение (външни събития и обстоятелства придобиват лично значение). Мегаломанни налудности - налудности за необикновена значимост и влияние, за знатен произход, за особени способности или мисия. Депресивни налудности - включват налудности за вина, за безперспективност и за разорение. Други надулности - хипохондрични, фантастни. ХАЛЮЦИНАЦИИ - Възприятие без обект. Могат да бъдат: слухови, зрителни, вкусови, обонятелни, соматични, тактилни. Трябва да се отличават от илюзията, която е изопачено възприятие на реален обект. СИМПТОМИ ОТ ПЪРВИ РАНГ - Тук се включват: (а) насилствено влагане или отнемане на мисли, (б) предаване на мисли, (в) "направени чувства", (г) "направени подтици", (д) "направени усещания", (ж) преживяване за действия по чужда воля, (з) ехо на мислите, (и) слухови халюцинации, при които два или повече гласа говорят за пациента в трето лице, (к) коментиращи гласове, (л) налудно възприятие на действителността (внезапен пристъп на убеденост в друг смисъл на обичайната действителност). РАЗКЪСАНО МИСЛЕНЕ - мисленето е неразбираемо, поради нарушена логическа връзка между отделните части на изречението или между едно изречение и следващото го; нарушени граматика или синтаксис; или използувани неологизми (измислени "нови думи"). БЕДНА ПО СЪДЪРЖАНИЕ РЕЧ - пациентът говори свободно, но толкова неопределено, че думите не носят почти никаква информация. Езикът е твърде неясен, често свръхабстрактен или свръхконкретен, повтарящ се или стереотипен. БЕДНА ПО КОЛИЧЕСТВО РЕЧ - пациентът често не отговаря, налага се въпросите да бъдат повтаряни, а отговорите обикновено се изчерпват с една дума. Бедната по количество реч не трябва да се бърка със забавеността на речта, която се наблюдава при обща психомоторна забавеност. ХИПОБУЛИЯ И АБУЛИЯ - Изразява се в липса на енергия, пориви и интереси. Пациентът не може да се мобилизира, за да започне и/или завърши различни задачи. ИЗРАВНЕН АФЕКТ - Лицето и гласът на пациента са безизразни, не е емоционално ангажиран в разговора, не поема инициативи. Проявява безразличие и при обсъждане на важни за него неща. НЕСЪОТВЕТЕН АФЕКТ - емоционалните реакции са непредвидими, несъответни на стимулите, необичайни спрямо обстановката и темата на разговора. КАТАТОННИ ПРОЯВИ а) СТУПОР - изразено намаление на реактивността спрямо обкръжението и на спонтанната двигателна активност. б) МУТИЗЪМ - пациентът отговаря еднословно само на отделни въпроси и то след многократното им повтаряне или въобще не отговаря. Липсва и спонтанна говорна активност. в) НЕГАТИВИЗЪМ - пациентът извършва обратното на това, за което е помолен или не изпълнява нарежданията. г) АМБИТЕНДЕНТНОСТ - състояние на постоянно колебание между две алтернативни действия. д) ВОСЪЧНА ГЪВКАВОСТ - задържане на крайниците и тялото в предизвикано от друг неудобно положение. е) MITGEHEN - свръхмерно участие от страна на пациента при пасивно движение, предизвикано от друго лице; например пациентът може да бъде поставен в неудобна поза само след побутване с пръст. ж) АВТОМАТИЧНА ПОДЧИНЯЕМОСТ - автоматично изпълнение на нареждания. з) ЕХОЛАЛИЯ - механично повтаряне на думи и изречения при използуване на същата интонация на говорещия. и) ЗАЕМАНЕ НА СТРАННИ И НЕУДОБНИ ПОЗИ - напр. "въздушна възглавница". к) КАТАТОННА ВЪЗБУДА - видимо безцелна двигателна активност, неповлияваща се от външни стимули. Заб.: Кататонният ступор трябва да се различава от психогенния и депресивния ступор.

ДЕМЕНЦИЯ - синдром с често хроничен или прогресивен ход, при който се засягат многобройни висши корови функции, като памет, мислене, ориентация, смятане, способности за разбиране и обучение, език и преценка. Преценяването на интелектуалните способности трябва да става при ясно съзнание на пациента. УМСТВЕНО ИЗОСТАВАНЕ - Описаните три степени отговарят на 1/ леко, 2/ средно, 3/тежко и дълбоко умствено изоставане. 1 - овладяват речта с известно закъснение, но в степен достатъчна за ежедневието и поддържане на елементарен разговор. Достигат самостоятелност в грижите за себе си (ядене, миене, обличане, контрол на тазови резервоари) и в практическите и домакински умения, въпреки че развитието се извършва със забавени темпове. Основните трудности се наблюдават обикновено в училище, където имат особени проблеми с четенето и писането. Повечето могат да се занимават с елементарен физически труд. Тази категория обикновено отговаря на IQ между 50 и 69. 2 - разбирането и употребата на речта се развиват бавно и успехите в тази област са ограничени. Овладяването на речта варира в широки граници - от способност за участие в прост разговор до речников багаж, който удовлетворява най-елементарни практически нужди; някои въобще не могат да говорят, макар да разбират прости инструкции. Овладяването на двигателни умения и умения да се грижат за себе си е също така забавено. Напредъкът в училище е ограничен, някои от индивидите в тази група успяват да овладеят основните умения, необходими за четене, писане и смятане. Като възрастни обикновено могат да извършват грижливо структурирана, проста практическа работа при осигуряване на подходящ надзор. Рядко могат да живеят напълно самостоятелно. Често в тази група се наблюдава развитие на отделните способности в различна степен: някои индивиди постигат по-високи нива по отношение на зрително-пространствените умения, докато други са подчертано несръчни, а изпитват удоволствие от социалните интеракции и прост разговор. IQ коефициентът обикновено е между 35 и 49. 3 - разбирането и употребата на речта, ако има такава, се ограничава със схващане на обикновени нареждания и използуване на прости изречения. Обучението трябва да бъде насочено към овладяване на минимални умения - практически и в грижите за себе си. При съответно ръководство индивидът може да участвува скромно в домакинската работа. Постоянно се нуждае от грижи и надзор. IQ коефициентът е под 35.

БЕЛЕЗИ НА НАРКОМАННА ЗАВИСИМОСТ Спуециалистите разделят тези знаци на типични и атипични, като се смята, че “атипичните” се проявяват под една или друга форма по време на кризата на юношеството, дори и да няма употреба на вещества. Типичните говорят за консумация, но именно те са тези, които се откриват на твърде късен етап от родителите. І. Атипични знаци: А. Поведение: 1. Апатия, пасивност, продължителна затвореност в себе си 2. Нестабилно настроение, свръхвъзбудимост, нервност, еуфория, раздразнимост 3. Объркване,противоречия, разминаване между думи и действия 4. Лъжи, измислици, заплахи, шантажи, манипулации 5. Загуба чувството за време, често забравяне, липса на точност В. Външен вид: 1. Нездрав, блед тен, отслабване, тръпки 2. Физическо занемаряване, вкл. в облеклото и личната хигиена 3. Занемаряване на личното пространството, стаята или апартамента 4. Разширени (канабис) или свити(хероин) зеници С. Отношения с близките 1. Враждебно, отбягващо, затворено или загадъчно поведение 2. Отказ от комуникация 3. Избягване на контакти със семейството, липса на съвместен живот 4. Смяна на приятелския кръг, загуба на “добри” приятели, посещения на наркомани, чести телефонни обаждания от непознати D. Училище и работа 1. Намаляване на постиженията в училище, намаляване капацитета за внимание и концентрация 2. Отсъствия, нередовна посещаемост, отпадане 3. Чести конфликти с представителите на училищните власти 4. Липса на интерес, отвращение, изоставяне на училището/работата Е. Финанси и закон 1. Честа нужда от пари, без те да са инвестирани във видими покупки, странни обяснения за харчене на средства 2. Финансови затруднения, задлъжняване 3. Криминални прояви, продажба на вещества, проституция, неприятности с полицията. G. Социална маргиналност 1. Загуба на ценностите и принципите, валидни за обществото 2. Отказ от структурирано свободно време (спорт, хоби), скитане 3. Трудности със социалната интеграция, принадлежност към маргинални групи, начин на живот извън закона ІІ. Типични знаци ? Наличие на вещества у детето или у дома: марихуана, психотропни медикаменти… ? Наличие на “прибори” за консумиране: обгорена лъжица, спринцовка… ? Следи от убождания по ръцете, краката, бедрата ? Позитивни тестове И така, ако вие наблюдавате, например у детето си, често знаци като апатия, физическо занемаряване, избягване на контактите със семейството, бягства от училище, има над какво да се замислите. Колкото и да е трудно, опитайте се да схванете синдрома като покана за разговор, защото често употребата на наркотици е именно болезнен (и неадекватен) “вик за помощ”. Не обвинявайте, дори и да сте открили истинско доказателство или да сте получили признание от детето си. Това, което е важно да знае всеки родител, за да съумее да се справи с бушуващия ураган от чувства е, че семейството е част от проблема, но също и част от решението на този проблем.