ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
Когато има много гориво, но не и достъп на достатъчно въздух, огънят се задушава и гасне. Такава опасност грози и съвременния човек: той се храни дори и без да е гладен, а диша плитко. Вярно е, че дихателният процес е автоматизиран от природата, но също както и процеса на храносмилането, той е податлив на извращения. Намаленото физическо натоварване, пристягащите атрибути от облеклото, тютюнопушенето и пребиваването в замърсена атмосфера водят до прогресивно намаляване дълбочината на дишането. Затова е необходимо всеки, който се стреми да повиши жизнения си тонус, да отделя за дълбоко дишане от 10 до 20 минути ежедневно, и то на възможно най-чистия въздух. Дори и в големия град има определено време, а именно рано сутринта, когато замърсеността на атмосферата достига своя минимум, а паралелно с това е по-богата не само на кислород, но и на леки отрицателни йони - т.нар. "витамини на въздуха". Най-доброто време за дихателните упражнения, свързани с дълбоко дишане следователно е след събуждането и тоалета.
Има изказани мнения, че ускоряването на обмяната на веществата вследствие на удълбоченото дишане би могла да има и вредни последствия при някои хора, но това е вярно само при дълготрайни занимания (половин час и повече) или ако се наруши правилото за постепенност при упражненията (в случая често се явява преходен световъртеж, т.нар. "кислородно пиянство", което преминава след краткотрайна почивка). От друга страна, за увеличаване оползотворяемостта на кислорода в алвеолите е полезно да се правят недълготрайни (от 2-3 до 20-25 секунди) задържания на дъха (при болните - само след специализирана консултация!). В листата на изброените техники фигурират и упражнения, при които се спазва ритмично съотношение между различните фази на дишането. Ритъмът се отброява в секунди (броене на ум), следейки тиктакането на часовника или чрез друг удобен метод. С изключение на отделни моменти при някои упражнения, правилното дишане трябва да става винаги през носа: въздухът се филтрира и затопля, стимулират се по естествен път нервните носови окончания и по рефлекторен път се подобрява дейността на хипофизата, а оттам - и на всички жлези с вътрешна секреция. Според някои ръководства е най-добре да се правят дихателни техники в "ключовите" в биоритмологичен аспект часове (6, 12, 18 и 24), но е много по-добре да се правят когато и да е - но не и на пълен стомах - отколкото нередовно.
ТЕХНИКИ ЗА НАЧИНАЕЩИ
Тук ще дадем някои по-важни дихателни упражнения, а за много други ще стане дума при съответните заболявания, за които те особено се препоръчват. Всяка от дихателните техники се практикува на празен или полупразен стомах и започва с пълно издишване за изхвърляне на застоялия въздух от дробовете.
1. ДИАФРАГМЕНО ДИШАНЕ. Легнете по гръб или седнете с изправен гръбнак. Издишайте пълно. Вдишайте с издуване на корема още от горната му част надолу и напред (това съответствува на раздвижването на диафрагмата). Издишайте бавно и пълно. Повторете отначало 3 до 5 пъти и увеличавайте през няколко дни, докато достигнете до 15-20 пъти, от 1 до 3 пъти дневно в зависимост от времето и самочувствието. Диафрагмата е "второ сърце", подпомагаща дейността на сърцето и белите дробове и масажираща по естествен път коремните органи.
2. ФОРСИРАНО ДИШАНЕ. Когато горното упражнение е добре усвоено, може да се опитат серии от бързо (но - без напрежение!) дишане с ускорен ритъм, като особено скоростно е издишването, при което се получава хъркащ звук. Целта е прочистване на дихателните органи и зареждане с кислород. След 10 до 20 такива дишания се поема дълбоко въздух и се задържа от 10 до 20 секунди с притискане на брадичката до вдлъбнатината над гръдната кост. Следва бавно и спокойно издишване. Могат да се направят няколко серии, но прекаляването, поощрявано и в някои книги, е опасно!. Положение на тялото по време на тази техника - седнало или полунаведено с изправен гръбнак и ръце върху бедрата над коленете. Упражнението е противопоказано при нервна свръхвъзбудимост със склонност към гърчове.
3. ПЪЛНО ХАРМОНИЧНО ДИШАНЕ. Започнете с диафрагмено дишане, поемайки умерено количество въздух, после плавно продължете вдишването чрез разширяване на гръдния кош настрани и напред, и накрая повдигнете раменете и ключиците, изпълвайки с въздух и върховете на белите дробове. Необходимо е да се постигне контролирано вълнообразно движение. Издишването е по обратния ред: най-напред се спускат ключиците, после - гърдите и се приключва чрез активно свиване на корема. Нетренираните трябва да започнат от 3-5 пъти и постепенно да достигнат до 10-15 - винаги сутрин, а може и 2-3 пъти на ден.
4. РИТМИЧНО ДИШАНЕ. Съществуват много разновидности дихателно ритмизиране, като от тях се подбира този, който е най-подходящ в конкретния случай (според преценката на опитен познавач на тези техники): а). Без задържане на въздуха ( само вдишване и издишване в съотношение 1:1 или 1:2, например 5 бройки за вдишване и 5 или 10 - за издишване. Този вид дишане е безвредно и ефективно релаксиращо средство и се включва като подпомагащо автогенния тренинг упражнение. Може да се повтори 10-15 и повече пъти; б). С горно задържане на дъха (т.е. след вдишването) - пропорциите са 1:1:1, 1:2:2 или 1:4:2. Без компетентно ръководство не бива да се достига до съотношение, по-високо от 5:20:10 сек., нито да се прави повече от 10-12 пъти на ден; в). С долно задържане на дъха (след издишване) - 1:2:2, 1:2:4 или 1:1:1 (първата цифра съответства на дихателната пауза с която, след инициалното издишване, фактически започва упражнението). Докато горното задържане активира парасимпатиковата нервна система (понижава кръвното налягане и стимулира гладката мускулатура на вътрешните органи, долното действува противоположно. Това позволява назначението да се индивидуализира допълнително; г). С горно и долно задържане - съотношенията са 1:1:1:1 ("квадратно" дишане, особено ефикасно за цялостна регулация на психоенергийната система), 2:1:2:1 или 1:2:4:1.
5. ОЧИСТИТЕЛНО ДИШАНЕ. От разкрачен стоеж, издишайте пълно. Вдишайте дълбоко и, изпускайте на тласъци (с напрежение на дихателната мускулатура) през стиснатите си устни въздуха, като че ли произнасяте на пресекулки "п" или "т". Смята се, че прочиства дробовете и кръвта и помага срещу простудни заболявания. Повишава вътрекоремното и вътреочното налягане, което е нежелателно при хернии и глаукома. За намаляване на тази опасност може да се практикува при свит анален сфинктер и с брадичка, притисната към вдлъбнатината на гръдната кост.
6. РАЗМЕННО (алтернативно) ДИШАНЕ. От седнало положение с изправен гръбначен стълб, след издишване вдишвайте бавно и дълбоко през лявата ноздра, запушвайки отстрани дясната ноздра с палеца на дясната си ръка. Издишайте през дясната ноздра, запушвайки лявата с малкия и безименния пръст; следва вдишване през дясната и издишване през лявата и т.н. Дозировка - 4 до 8 пълни цикъла 2 до 4 пъти дневно. Уравновесява психоенергийните и обменните процеси, подобрява мозъчното кръвообращение и паметта, полезно е при главоболие. Добро е и като подготовка за техники по концентриране и медитиране. Умереното му практикуване е практически напълно безопасно, но включването на задържане (в съотношения 1:2:2, 1:4:2, 1:1:4:2 и др.) би трябвало да става само под вещо ръководство.
