ПРОФИЛАКТИКА
Предпазването (превенция) от болести и изобщо пълноценното функциониране в състояние на здраве е предмет на редица дисциплини, като найизвестната от тях в конвенционален план е хигиената, а алтернативно се предлага терминът валеология. Първичната профилактика е с цел предотвратяване развитието на сериозни проблеми от фундамента на привидното благополучие (което често е скрито предболестно състояние). Важна е и вторичната профилактика, целяща предотвратяване на нови влошавания на болестта след временното й затихване (ремисия). Тя означава още предпазване от усложнения при някои трудно повлияващи се от лечение заболявания. Вътрешната мобилизация за водене на максимално природсъобразен живот е в състояние най-малкото да забави настъпващия упадък във физическия и психичен организъм и спечелените по този начин месеци или години могат да се окажат ползотворни в много отношения!
ПРЕДИ ВСИЧКО - ДА НЕ ВРЕДИ! Този принцип на Хипократ многократно е бил нарушаван в полза на средства и методи със съмнителна полза, но със значителни рискове за здравето, а понякога - и за живота. Въпросът е много измерен: от конкретните лекарски предписания, през самото отношение (ятрогения) и внушенията на определени медии, та чак до (липсата на) всеобщото медицинско образование и личните решения на всеки един човек. Той предполага и ранната профилактика, и започването на лечение тогава, когато леките и безвредни средства ще дадат достатъчно резултати. И разбира се - повишена отговорност у разпространяващите знавни знания, продукти и услуги. Ето един пример за текст в началото на едно издание, който осведомява за възможни грешки при самолекуване и освен това е юридически целесъобразен за автора и издателя: "Тази книга съдържа материали за медицинската употреба на ... Това обаче не е насърчаване на самолечението. В случай, че имате сериозни заболявания или неясноти в разбирането на текста, моля, посъветвайте се с Вашия лекар. Авторът и издателството не носят отговорност при пренебрегване на това предупреждение, нито за проблеми, възникнали поради неправилно тълкуване на отделни твърдения или препоръки, взети вън от цялостния контекст на изложението." (Това предупреждение, разбира се, напълно важи и за интернет препоръките, вкл. в този сайт.)
ХИГИЕНА НА ДЕЙНОСТТА И ПОЧИВКАТА ОБЩА РЕГУЛАЦИЯ
Мързелът и преумората са основните врагове на прогреса във всяка една област. Борбата с тях съвсем не е елементарна. Тя налага преодоляване както на моментните дебалансиращи пристрастия, така и на общата склонност към изпадане в крайности, свойствена в определена степен на мнозинството от хората. Затова е важно най-напред да бъдат изтръгнати психологическите им корени. Развивайте за тази цел осъзнаването, че леността в крайно сметка само увеличава бъдещия обем на работата, докато пък преумората не води никога до по-бързо свършване на заплануваното, тъй като периодите на рязък спад в работоспособността са неизбежни след всяко пренапрягане. Свикнете с мисълта, че планирането на дейностите трябва да бъде гъвкаво и да зависи далеч не само от Вашето желание да свършите по-бързо. Иначе ще се травмирате психичиски, когато болест или друг ангажимент наложат забавяне на темпото на основната дейност, а може и да се изкушите преждевременно да заработите усилено след непълното си оздравяване, за да "наваксате" изгубеното - и по този начин да се влошите отново. Съществува, разбира се, и обратната тенденция у някои хора - да се смятат за твърде крехки след оздравяването си, което пречи на пълноценния им живот и ги превръща в аутсайдери. Мерило за осъществения принцип за ритмична смяна на един вид дейност с друг, както и на активността като цяло с почивката си остава режимът. Той обаче в нашето пълно с промени и изненади време е трудно и нерационално да бъде педантичен. Много по-добре е в него да бъдат включени (приблизително, по часове) само няколко, но най-съществени задачи за деня, за чието изпълнение ще трябва да бъдат концентрирани главната част от усилията ни. Режим е нужен и при седмичния ритъм (поне 1 денонощие смяна на обичайната за цялата седмица дейност - физическа или умствена - с нейната допълваща противоположност), и при годишния ритъм(смяната не само на дейността, но и на обичайната обстановка през годишния отпуск е особено важна). Умереността в дейността и почивката трябва да се има предвид и в перспективата на целия живот. Има наистина случаи, които изискват напрежение на силите, близко до максимално възможното, но човек може да издържи относително безпроблемно на тях, само ако основната част от дните си прекарва във внимателно поддържан енергиен баланс. При живот на "енергиен кредит" рано или късно рецервите се изчерпват. Тук енергийният преразход се разбира в най-общ смисъл - той би могъл да настъпи след физическа или умствена преумора, сексуални излишества, много говорене, небалансирано хранене, екстремални климатични въздействия и т.н. СЪН И
ПАСИВНА ПОЧИВКА. "Един час сън преди полунощ се равнява на два след полунощ". Тази народна мъдрост сега е научно потвърден факт: най-добре е да се ляга и става рано. Дневният сън не е за препоръчване, освен при малките деца и след епизоди на извънредна умора. За да бъде нощният сън пълноценен, трябва да е на чист въздух (на открехнат прозорец и не "през глава"), на твърдо легло с немного висока възглавница. Въпросът на коя страна предимно да се спи не е толкова важен, тъй като при наличието на достатъчно пространство (широко легло!) тялото само разрешава проблема, обръщайки се в различни положения, така че различните му части да отпочиват равномерно. Човек сам усеща, ако заспиването например наляво му създава дискомфорт и затова го избягва. Голямо значение обаче има състоянието, в което се ляга. Нито стомахът трябва да бъде пълен, нито умът - препълнен от грижи или телевизорни екшъни. Настройката за през цялата нощ се създава от последния половин час преди лягането, когато е най-добре да се правят само леки разходки, хигиенни процедури и психорегулиращи упражнения. През деня вместо сън е по-полезна релаксацията. Макар че за пълноценното й усвояване понякога се изискват продължителни опити, времето, отделено за нея ,винаги се възнаграждава. Особено е полезно да се прави тя в ранния следобед, чрез което се разпределя натоварването през деня на две части.
АКТИВНА ПОЧИВКА. Физическият труд от много хора се счита за оптимална алтернатива на лечебната физкултура. За съжаление, това обикновено не отговаря на истината. За да заеме той тази роля, необходимо е да бъде радостен, екологичен и свързан с балансирани движения, редуващи се с достатъчно релаксация. Трудът сред природата, упражняван като хоби, е най-близко до тези изисквания, докато болшинството физически работници в града се натоварват неритмично, без ентусиазъм и най-усилено дишат замърсен въздух или са подложени на травматизиращо високо шумово и вибрационно ниво. Именно затова, паралелно със спазването на хигиенните норми (доколкото това е възможно), не е излишно да се организира и един индивидуален балансиращ комплекс, специфично упражняващи и отпускащи онези части от тялото, които не са хармонично вградени в обичайните за съответния вид труд движения. Трудотерапията при редица телесни и главно нервно-психични заболявания има предвид главно леката физическа активност, чрез която се възстановява чувството за необходима принадлежност към обществото. Тук, разбира се, могат (и е добре при възможност) да се включат и елементи на творчество, надхвърлящи обикновената механична работа. Умственият труд се извършва по желание или задължение от все по-голям брой хора и опасността от преумора или редуване на свръхактивност със занемаряване е вече по-актуална, отколкото при физическите занимания. Както телесният, така и информационният глад може да бъде фалшив и да изисква задоволяване не на вътрешно присъщи, а на неусетно натрапени от външната комуникативна среда стимули. Периодът на вработване тук изисква задълбочена концентрация, която трудно се постига от мнозинството съвременни хора. по тази причина особено много се препоръчва по възможност заниманията да бъдат еднократни и продължителни, вместо краткотрайни и често повтарящи се (например, по 2 часа наведнъж, вместо 3 пъти по 40 минути). През това време са желателни 1-2 5-минутни почивки за зиртелна отмора, докато умът продължава да обсъжда проблема. Изключение правят децата, които тне са развили добре способностите си за съсредоточаване. Когато се налага продължителна умствена дейност, трябва да се внимава и за състоянието на сетивните органи. Обикновено се пренапрягат очите (вж. и по-долу!), така че зрителната дейност може да се редува със слухова (разговори, слушане на записи и новини) и чисто мисловна (обмисляне на нещата, творчески пориви), включително по време на планиран излет сред природата.
"Активната почивка" всъщност представлява смяна на един вид дейност с друг, като най-популярно е редуването на умствена с физическа активност. В по-широк смисъл, тя би трябвало да включва хармоничното усъвършенствуване на различните параметри на индивида (по магистрали като сила-издръжливост-гъвкавост-сръчност-красота и логика-памет-чувство-естетика-интуиция). Когато се развиват едно-две от тези качества, останалите "отпочиват", събират потенциал за разгръщане - стига само той да бъде подкрепен навреме чрез съответните занимания. Когато реципрочната уравновесяваща дейност се пренебрегва задълго, получава се едностранчиво развитие с всичките произтичащи от това здравословни, психолоемоционални, душевни и социални последствия. За съжаление, както образователните програми, така и масово предлаганите условия на труд и почивка понастоящем само поощряват и без това повсеместното дебалансиране на човешките дейности и настройки на съзнанието.
ЗРИТЕЛНА ХИГИЕНА. В миналото е било визирано предимно четенето (да се гледа под оптимален ъгъл към книгата, светлината да е добра и да пада отляво и малко изотзад и т.н.), но в днешно време става въпрос най-вече за дейностите, свързани с гледане на мониторни образи. Когато се говори за вредата от многото гледане на телевизия и занимания с компютри, обикновено не се уточнява за какъв вид зрително, умствено и психоемоционално натоварване става дума. И щом за повечето от нас тези дейности са всекидневие и няма как да се откажем от тях, какво ни остава, освен да махнем с ръце пред неизбежното зло на цивилизацията! В действителност, има какво да се направи. Досега са давани препоръки за общо ограничаване на съответните мероприятия, особено при малки деца, бременни жени и при определени заболявания. Но еднакво ли действат различните предавания и компютърни занимания? Оказва се, че картините с бързо движещи се образи уморяват много повече и очите, и нервната система, а чрез огромното количество светлинни импулси се подтиска и дейността на епифизната (пинеална) жлеза - това води до общо нарушение в дейността на ендокринната система, тъй като епифизата влияе върху хипофизата, а тя - върху всички останали жлези. Не случайно новият фармацептичен хит - мелатонинът (основният хормон от епифизата) се прилага именно при неврози с безсъние, старческо изтощение на ендокринния апарат, хронични инфекции и тумори. Освен това някои учени предполагат (както се твърди и в йога), че епифизата е център на интуитивното възприятие, което е от значение не само по духовния път, но и за много от професиите - особено за хората на изкуството, лекарите, заетите с бизнес прогнози и т.н. Вероятно с тези (и сигурно не само с тези!) фактори е свързано рязкото диференциране във вредните последици от различните видове занимания с телевизора и компютъра. Дори от елементарната си практика наблюдателният читател може да е забелязал, че екшъните по телевизията, често премигващите реклами, бързите компютърни игри и усиленото сърфиране в интернет уморяват много повече, да речем от гледането на спокойни предавания за природни забележителности, за новини (при които преобладава говорът пред сменящите се кадри) и интервюта; както и от обичайните дейности с компютъра, като писане на текстове и работа с база данни. Едва на второ място идват другите фактори при работата. Следователно: - Рисковите контингенти като страдащи от някои нервнопсихични, очни, хормонални и др. заболявания, бременните жени, малките деца; а също и хората, които попадат вън от тези категории, но много държат да успеят във важни духовни и творчески занимания, ще е най-добре да сведат до минимум (напр. до 3-4 часа седмично) именно заниманията с бързо движещи се образи; - Това време може малко да се увеличи, ако се правят чести прекъсвания на експозицията (напр., да се затварят очите за по минута-две по време на някои доскучаващи кадри, да се отклонява погледът или да се излиза за малко на терасата, докато се набира следващата страница в Мрежата или се чака архивиране на файл и т.н.); - Допълнителни мерки за намаляване на вредите са редовната физическата активност (особено сред природата), редувана с упражнения за дишане, релаксация и достатъчен сън, често плискане на очите със студена вода, витаминозно хранене и някои билкови и хранителни добавки, като препарати от черна боровинка или арония, гинко и гроздово семе или пикногенол. Важна хитрост при писането на дълги текстове е да се сложи клавиатурата отстрани, така че мониторът да не ни облъчва пряко, или последният да се завърти настрани и евентуално да се покрие с някаква плътна материя. Така допустимото време специално при този вид работа нараства най-малко двойно. (Разбира се, ако притежаваме течнокристален монитор, няма нужда правим това, освен при твърде екстремно натоварване,периодично за почивка); - Останалите, не толкова рискови занимания с телевизия и компютър, също следва да се ограничат при споменатите категории, но в повечето случаи - не до степента да пречат на обичайните необходимости на бизнеса и обучението. Ако наистина се филтрират (или поне сведат до минимум) картините с бързодвижещи се образи, биха могли да се гледат научнопопулярни предавания и важни изказвания, да се усвояват основите на Word и Access и пр., като се спазват и горните мероприятия за допълнително намаляване на последствията. Има много хора в рискови групи, както и творчески натури, които работят с компютър и гледат важни за тях предавания. Почти във всички случаи обаче тези важни занимания не включват бързо движещи се образи; обикновената текстова работа на компютър (с качествен и добре нагласен монитор), плюс отделни "немигащи" предавания могат да се включват до 2-3 ч. средно на ден (с прекъсвания, плюс 30-40 минути "мигащи"), или 15-20 ч. седмично. Работата обаче следва да е равномерна през работните дни (не един ден нищо, а другия за компенсация - двойно) и поне единия от дните през уикенда да бъде изцяло почивен - в смисъл от умствено и зрително напрежение; - А как стоят нещата с онези от нас, които не попадат в рискови категории и също така нямат намерение да успяват в някакви висши насоки? Въпреки че ефектите не се забелязват бързо (особено при децата, тъй като тяхната епифизна жлеза е по-активна от тази при възрастните), те настъпват при всички индивиди и тъй като включват не само духовни, но и физически ефекти, редно е всички ние да ограничим тиранията на бързите образи. Хигиенната норма за експозиция на бързо движещи се образи, дори при най-здравите, не би следвало да е повече от 6-7 часа седмично (и то не наведнъж!). Ако се има предвид, че ще правим прекъсвания, затваряния на очите и пр., максимумът може да се оттласка докъм 8 часа седмично. За това време може например да се изгледат 2 бързи филма от по 2 часа, други 3 по-малки "мигащи" предавания от по 20 минути и да останат 3 часа за компютърни игри или за сърфиране в интернет през уикенда. Който иска да прави повече от едното, може съответно да ограничи останалите неща; - Другите, не толкова рискови компютърни и телевизионни занимания могат да не се ограничават специално при горните (неособено застрашени) групи от хора, но само при условие, че остава време за достачно дейности в полза на здравната профилактика, като физкултура, правилно хранене и пълноценен сън. Даже и при най-натоварения график не е добре да се прехвърля 5-6 часа дневна експозиция (както и по-горе, времето при писане на отстранена клавиатура може да се брои наполовина). - Използвайте резолюция, която ви дава най-ясна картина, най-добър фокус, достатъчно едър и отчетлив шрифт. Това предпазва вашето зрение и ви помага да стоите повече време пред монитора, без да се напрягате и уморявате. Широко ширеща се заблуда са рекламните твърдения, че високата резолюция на мониторите дава по-добра картина. Истината е само, че картината е по-голяма - на същия екран виждате повече информация, но с по-малки и по-неясни детайли, шрифтът е по-дребен и по-нечетлив. Фокусът на дребните детайли се губи и кара очите ви да се напрягат, което води до увреждане на зрението. За това ви препоръчваме да използвате висока резолюция, само ако това е наистина необходимо - при работа с големи чертежи, схеми и графики. - Не само зрителните фактори са от значение, човек може да се почувства "изцеден" и ако съдържанието на това, което гледа, е изчерпващо, например сцени с много насилие или бързи емоционални обрати в сюжета (ако е касае за филми). В заключение, добре е да се помисли за разделяне на рисковете при различните видове зрително-умствени дейности от гореизтъкнатите съображения. Освен това е необходимо да се вземат мерки за повишаване на масовата здравна култура по отношение на онези мероприятия, които доказано намаляват вредните последици.
ЛИЧНА ХИГИЕНА
МАЛЪК РЕЧНИК НА ВИДОВЕТЕ ЛЕЧЕБНИ, ПРЕДПАЗНИ И НЕЖЕЛАТЕЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ:
Адстрингентно — стипчиво, запичащо, местно кръвоспиращо и противовъзпалително (такова действие имат най-вече съдържащите танини билки и някои минерали като стипцата). Антисептично - унищожаващо микробите във външната среда. Антипиретично - понижаващо телесната температура. Бактериостатично — веществата с такова действие спират или забавят развитието на бактериите. Бактерицидно — веществата с такова действие убиват бактериите. Депресивно — подтискащо действие, обикновено по отн. на ЦНС. Диуретично - пикочогонно, отводняващо. Канцерогенно — действие, водещо до образуване нa раков тумор. Кардиотонично — усилващо работата на сърцето. Карминативно — газогонно. Корозивно — изгарящо или разрушаващо върху определени тъкани. Лаксативно — слабително. Мутагенно - предизвикващо генетични изменения в клетките. Пургативно — очистително средство. Ревулзивно — което предизвиква умерено дразнене на мястото на прилагане със зачервяване, затопляне и др. Седативно — успокояващо нервната система. Спазмолитично — отстраняващо спазмите на гладката мускулатура. Тератогенно - увреждащо плода у бременни жени. Тонизиращо (робориращо) — общоукрепващо, засилващо функциите на определени органи и системи. Хипотензивно — понижаващо артериалното налягане. Холеретично — стимулиращо отделянето на жлъчка от чернодробните клетки. Цикатризиращо — ускоряващо заздравяването на рани. Цитостатично — спиращо размножаването на клетките (в тесен смисъл - туморните)
разгърни всички | прибери всички
наръчник
ВХОДНА ЕСЕНЦИЯ
ПОМОЩ СЕГА
ИЗРАЗ
ПРИРОДА
ЧОВЕК
Увод
Структури&функции
Светът на ума
Изследване
Препоръки
Общи принципи
Движение и релакс
Мануални методи
Физиопроцедури и операции
Дишане
Обща диетология
Храни, добавки и козметика
Медикаменти и отрови
Хомеопатични методи
Живо излъчване
Психосаморегулация
Външна психорегулация
Пълно въздействие
Битови оптимизации
Професия&призвание
ОБЩЕСТВО
БИТИЕ
ИЗХОДНА ЕСЕНЦИЯ