Всеки от нас крие в себе си континент от неоткрит характер. Благословен е онзи, който е Колумб на собствената си душа. (Теодор Кюйлър, писател)

СТРЕСЪТ - СЪЩНОСТ, АДЕКВАТНО И НЕАДЕКВАТНО САМОРЕГУЛИРАНЕ

Обикновено стресът се свързва с някакво отрицателно събитие, нещо което причинява на човек безпокойство. Първичният термин обаче е по–всеобхватен. Стресиращи могат да бъдат най–разнообразни събития: както щастливи, така и тъжни. Стресогенни могат да бъдат и преживявания, свързани с тялото, в това число и алергичните реакции.
Днес много хора вървят през живота, носейки тежкък товар от стрес и дори не го осъзнават. Но тялото има доста по–широко разбиране за стреса. За тьлаото стресът е промяна - добра или лоша. Преместването в нов апартамент, например, е стрес, въпреки че обикновено е положителна случка в живота. Според американските психиатри Стивън Бърнс и Кимбърли Бърнс стресът като промяна в ежедневната рутина, промяна в телесното здраве както и въображаема промяна.
Учените определят няколко вида стрес. Емоционалният стрес е причинен от конфликти, спорове или скандали, които водят до промяна в личния живот. Заболяванията и телесните наранявания причиняват промяна в телесното здраве. Друг значителен източник на стрес е преуморяването на тялото: ако работите или се веселите 16 часа в денонощието, вие естествено намалявате времето си за почивка. Рано или късно тялото ще се изтощи енергийно, тъй като няма достатъчно време или енергия, за да възстанови засегнатите клетки. Ще се почувствате останали без сили, а ако това продължи по–дълго, натрупващият се стрес със сигурност ще предизвика трайно увреждане в организма ви. Специфичните особености на околната среда също могат да доведат до стрес – например големите горещини или студове са стрес, с който тялото се налага да се справи. Токсините и силните замърсявания в околната среда също са стрес. И в този смисъл тютюнопушенето също се преживява като стрес от тялото на пушача, а и на околните, които вдишват цигарения дим. Хормоналните промени по време на пубертета, менопаузата, следродилния период, а така също и предменструалния синдром, също са значителен стрес. Редица психолози сочат, че поемането на отговорност за действията на друг човек е силен източник на стрес в живота. Алергичните реакции определено са стрес, изискващ огромни промени в разхода на енергия от страна на защитната система на тялото, което се бори с опасната атака от някакъв външен токсин.
На телесно ниво различните видове стрес могат да бъдат разпознати по следните проявления: умора, болки в тялото, пристъпи на тревожност и плач, нарушения в съня. Когато стресът се отразява на стомашно–чревния тракт, неговите прояви са язва, спазми и диария, колит, раздразнени черва. Когато е засегната системата от жлези, се наблюдава нарушено функциониране на щитовидната жлеза. По отношение на сърдечно–съдовата система стресът се изразява във високо кръвно налягане, сърдечни пристъпи, необичайно сърцебиене, удар. Кожата също усеща стреса – най–често под формата на кожни обриви, които са съпроводени от сърбеж. Имунната система също страда – стресът води до трайно намалена устойчивост към инфекции и тумори. Казано по–директно, когато стресът засегне имунната система, човек боледува по–често от грипни и простудни заболявания и вероятността да се разболее от рак става многократно пъти по–висока.
След изясняването на основните видове стрес и техните проявления следва да се обърне внимание на това как хората се опитват да преодолеят стреса във всекидневието си. Едно от "подръчните средства" е похапването на всякакви "вкуснотии", обикновено с много рафинирана захар и изолирани мазнини (като забравяме, че вкусни могат да бъдат и здравословни продукти). Внезапното повишаване на кръвната захар води до бързо подобряване на настроението и е най–популярното средство за преодоляване на стреса. Второто най–широко използвано средство за подобряване на тонуса и настроението е консумацията на кофеин. Алкохолът също се използва от много хора за регулиране на настроението или за отпускане преди сън. Тютюнът, марихуаната, кокаинът, амфетамините и хероинът са химични вещества, които директно подобряват настроението. За съжаление се употребяват доста широко и са изключително силни в ефекта си.
Независимо от това колко приятни могат да са обаче, всички тези начини за преодоляване на стреса са погрешни. Чрез тях само се отлага разрешаването на истинския проблем – наличието на негативен стрес в живота. Това, което трябва да се направи, е да прекратите употребата на тези вещества и да дадeте на тялото си възможност да възстанови баланса си. Само така може да възстановите равновесието в организма си, да бъдете наистина добре.
Ето един съвет за хората, които вършат прекомерно много работа през деня и искат да намалят нивото на стрес в живота си – сутринта напишете списък с всички задачи, които искате да отметнете през деня. След това откъснете долната половина на листа и я изхвърлете. Същото можете да направите и ако се срещате с прекомерно много хора и това ви тежи. Работата или ученето повече от 40 часа седмично води до тежък стрес – затова се опитайте да се ограничите в рамките на тези 40 часа. И сега нека да обобщя накратко начините за ограничаване на стреса в ежедневието. Намалете броя на социалните, служебните или училищните си задължения. Ако сте в стрес, отложете промените в ежедневната си рутина или просто отложете ремонта у дома. По–често отговаряйте на изискванията към вас с “Не”. Приемайте повече витамини и минерали всекидневно, стабилизирайте кръвната си захар, консумирайте повече сурови плодове и зеленчуци. Правете повече упражнения – от двайсет минути до два часа, три пъти седмично. Обърнете внимание на забравеното хоби или си създайте ново. Създаването на нещо с ръцете освобождава от стреса. Танцувайте с удоволствие, така, сякаш никой не ви гледа. Пейте си заедно с радиото или гледайте комедии. Медитирайте, посещавайте занимания по йога или занимания с всякакъв вид техники за отпускане.
Запомнете, че негативният стрес не е естествена характеристика на модерния живот и си заслужава да се научите да го регулирате, за да запазите равновесието в живота си и да му се наслаждавате по–пълноценно. Започнете новия си здравословен начин на живот от днес!

ПРОЦЕСЪТ „3-2-1“

Тази базова техника предлага бърз, лек и ефективен метод за работа с разхвърляните части от вашето подсъзнание. Разработена е от Интегралния институт на Кен Уилбър. Подсъзнателните („сенчести“) проблеми отдавна са признати за важни в психологията, но специализираната работа с тях традиционно е твърде продължителна и скъпа. Тук е представена методика за самостоятелна работа, по която някои биха могли да постигнат много, а други – да стигнат само донякъде; това зависи от състоянието на съответния ум, както и от редовността на практикуването.
Ние обичайно изразходваме неподозирано голямо количество вътрешна психична енергия, за да пазим някои аспекти от себе си скрити в подсъзнателната Сянка. Тази потискаща енергия би могла да се употреби за нещо коренно различно: например за лекуване, дълбока индивидуална трансформация, или за творчество. Но за да стане това възможно, необходимо е да преминем през изваждането на Сянката „на светлина“, да я осъзнаем и така да обединим разпръснатите си части. Разсъжденията в обичайното ни състояние не са в състояние да ни помогнат относно Сянката. Също така, дори и чрез много медитиране, тя едва ли би могла да ни се проясни, тъй като повечето медитации предполагат разтъждествяване с преживанията: „Вие не сте вашите мисли, чувства и действия.“ Ала за да интегрираме Сянката, ние следва отново да се отъждествим с отхвърлените измерения на нашия опит. Ние можем реално да се освободим само от онова, което ни принадлежи съзнателно! Здравото разтъждествяване е възможно, само след като сглобим отново нашия цялостен психоемоционален „пъзел“. Това е причината, поради която работата със Сянката е незаменим модул по пътя на терапията и интегралното ни развитие. Върнете си „сенчестите аспекти“, иначе те ще ви овладеят! „3-2-1“ е една от възможностите да се случи  това. Този процес променя перспективите от трето, във второ и после в първо лице. Когато някакъв аспект се е възприемал като заплашителен, ние сме се опитвали да се отделим от него и после сме настоявали: „Аз не съм това, аз не съм такъв. Аз съм нещо различно“. Проектирали сме нежелателната си черта върху други хора; това може да се отнася не само за низши, но и за висши аспекти, които не сме пожелали да приемем. Те се проектират от нас в образа на „Ти“; това може да има или да няма много общо с реалните качества на нарочената личност. Например, „ти си сърдит, алчен, непрактичен, гениален...“. Ако емоционалната заплаха, зависимостта или отхвърлянето станат толкова силни, че отхвърлим напълно съответния аспект, ние го изтласкваме в трето лице: „Той“, „Тя“ или „То“. Тогава Сянката се усеща „маскирана“, т.е. под формата на раздразнителност, страх или депресия, но ние не осъзнаваме защо се чувстваме по този начин! В тази практика, ние намираме Сянката си в трето лице, започваме диалог с нея във второ лице и я откриваме истински в първо лице. Да Видиш, да Поговориш, да Станеш... Всъщност е просто!

1. Изберете преживяване от живота си, с което бихте желали да работите. Обикновено е най-лесно да се започне с човек, с когото имате емоционални проблеми (т.е. любим, роднина, началник...). Този човек може да ви плаши, тревожи или възмущава; или пък да изпитвате по отношение на него безразсъдна страст, необяснима зависимост, пиетет и т.н.

2. Вижте Сянката. Сега си представете този човек. Опишете качествата, които най-силно ви отблъскват или привличат, като използвате езика на третото лице (той, тя, то). Говорете за тях на глас, на ум или ги записвайте на хартия. Не се опитвайте да смекчавате или редактирате описанието си; все пак човекът, за когото става дума, няма да узнае за това, а за вас е важно да проявите автентичност, поне когато сте насаме със себе си!

3. Поговорете със Сянката, т.е. започнете въображаем диалог с този човек, като се обръщате към него във второ лице (ти, вие). Говорете или мислено произнасяйте с усета, сякаш той или тя наистина се намират при вас. Кажете му/й какво ви тревожи в отношенията ви. Например, попитайте го: „Защо постъпваш така с мене?“, „Какво искаш от мен?“, „На какво би ме научил?“ и др. Отговорете от негово или нейно име, може и на глас, а може и да запишете целия диалог.

4. Станете Сянката – „превърнете се“ в този човек. Приемете в себе си качествата, които ви дразнят или привличат. Използвайте първо лице (аз, мое, на мен). Това може да ви причини неудобства – та това са същите черти, от които се дистанцирахте! Но продължавайте, като използвате утвърждения от рода на: „Аз съм безразличен“, „Аз съм жесток“, „Аз съм прелъстяващ“, „Аз съм работохолик“, „Аз съм музикално надарен“ и т.н. Може да запишете и това на хартия.

5. За да завършите Процеса, забравете изобщо за другия. Намерете същите тези качества в себе си и ги преживейте, като присъща част от природата си. Не провеждайте Процеса чрез абстракции и понятия, просто станете Сянката. Само така бихте могли да си върнете и интегрирате въпросните черти в себе си! Възможно е да се използва и празен стол, вместо да се водят записки. Поставете го срещу себе си и си представете, че избраният от вас човек седи на него. Опишете качествата на този човек, които ви провокират, после му ги „кажете“ направо „в лицето“, после седнете на стола му и „чуйте“ неговия отговор. Местете се от единия стол на другия, докато продължава диалогът. В „Станете Сянката“ – останете на неговия стол и се „превъплътете“ в него. Пуснете в себе си качествата, които ви отблъскват или обвързват и говорете чрез „аз“-утвърждения.

Процесът „3-2-1“ може да се прилага по различни схеми. За начинаещи, практикувайте го веднъж седмично по половин час, като преработвате най-голямата тема на отминалите 7 дни. За по-напредналите се препоръчва отделяне на повече време, както и прилагане на Процеса относно всекидневни проблеми и теми от сънищата.

"ДЖАБАРЕНЕ"

Древна суфи практика. В днешно време интерес представлява повече нейния психоразтоварващ механизъм, особено при хора, които са прекомерно обременени от собствените си концептуализации за нещата. Ал Джабар, средновековен суфистки мистик, който всеки път, когато бил запитван да говори за върховното, започвал да дърдори безсмислици. С това той искал да каже, че Върховното не може да се изрази с думи. Говоренето на „джабарски“ помага да се надмогне шаблонът на постоянното вербализиране. Без да потискате мислите си, вие може да ги „изхвърлите“, за да не обременяват постоянно съзнанието и подсъзнанието. Това разчиства „пространство за тишина“ и навлизане навътре. Най-добре на усамотено място, седнете или легнете, затворете очи и започнете да произнасяте безсмислени звуци, все едно че говорите на несъществуващ език. За известно време навлезте тотално в него. Позволете си да „изразите“ вътре във вас това което има нужда да бъде изразено. Изхвърлете всичко навън! Това може да се подпомага от спонтанни експресивни движения на тялото. След това поседете безмълвно; или легнете по корем и почувствайте, че все едно се сливате с земята при всяко издишване. Като начало целият процес може да трае 10-15 мин., а впоследствие – до половин час. Всеки е наблюдавал как децата инстинктивно си бърборят неразбираеми неща, което показва, че този метод е естествено заложен като механизъм за психоразтоварване. Той е и един от най-меко действащите, което обаче не означава, че е слабо ефективен. Всъщност, добре е отначало да се практикува именно той; и когато човек усети, че напредва, може да премине към „по-твърд“ катарзисен метод.

ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ... МУЗИКА!

Вече векове наред лекари и лечители от целия свят лекуват с музика. Оказва се, че тя е способна да предпазва от болести и да спира развитието им. С музика са лекували още в древността. Пеенето на хора на египетските жреци церяло безсъние. Речта на шамана под звуците на дайре целяло зарастване на раните на съплеменниците след битка. Модерната болест на XIX век – увеличение на далака - било лекувано с посещение на опера. Днес, музикотерапията вече е станала в един от най-популярните нетрадиционни методи на лечение. Затова в много от страните се отворят специализирани центрове. В Русия, например, има Научно-изследователски център за музикална терапия и медико-акустични технологии. За тези, които не разполагат с възможности да попаднат в клиника, се продават аудиокасети със записи, помагащи при депресия, умора, превъзбудена нервна система. Американците започнаха да предлагат на пазара дискове за отслабване, против тютюнопушене и алкохолизъм. Дори има музикални албуми с неочаквани названия: "Храносмилане", "Черен дроб", "Бели дробове", "Сърце". По мнението на специалистите, болният организъм, "слушайки" хармоничните звуци на здрави органи, започва самостоятелно да се възстановява.
Какво лекува мелодията? Музикалната терапия се използва почти при всички заболявания, но най-успешно този метод помага при нервни и психически разстройства. Правилно подбрани мелодии могат да помогнат при справянето с тревожност, депресия и неврастения не по-зле от антидепресантите. Лекарите препоръчват музика при сърдечно-съдови заболявания и мигрена, епилепсия и гастрит, астма и хроничен бронхит... Звуците нерядко се използват като обезболяващо средство в стоматологията. Освен това, смята се, че симфонична музика може да промени стомашната киселинност. Военните маршове повишават мускулния тонус. Мажорната мелодия – увеличава пулса и повишава кръвното налягане. Но най-важното е, че правилно подбраната музика нормализира ритъма на нашето дишане, пулса и кръвно налягане, облекчава мускулното напрежение. А музиката с по-малка сила - активизира физиологичните процеси.
Как музиката управлява нашия организъм? Американският лекар Гордън Шоу, който дълги години се е занимавал с изучаване на влиянието на музиката върху здравето на хората, смята, че вибрациите на звуците създават енергийни полета, които причиняват резонанс във всяка клетка на тялото ни. Но! В зависимост от мелодията, темпото и ритъма й, тяло реагира различно. Понякога тя може да се окаже вредна за здравето. И не е задължително вредна да е пънк рок (например); макар и рядко, дори и класическата музика е способна да предизвика влошаване на здравето. Например, исторически са известни случаи, когато на концерти на Паганини и Лист са припадали хора. Музика, която може да се нарече вредна, се отличава с чести дисонанси, липса на форма, нерегулярност и "лудост" на своите ритми. Нерядко това влияе и на нейните изпълнители: все още не са изяснени истинските мотиви за самоубийствата на солиста на група “Лесоповал”, китариста на група "Черно кафе ", техническия сътрудник на група "Технология", китариста на група "Алиса "...
И така, какво да слушаме? Универсално произведение няма. Веселата музика, например, може само да е в дисонанс с намръщени или тъжни настроения, докато в друг момент същата мелодия може да вдигне настроението. Все пак, ето основните правила за приема на "лекарството" - музика:
- За избавяне от алкохолизъм и тютюнопушене помагат "Аве Мария" на Шуберт, "Лунна соната" на Бетовен, "Лебеди” на Сен-Санс," Снежна буря "от Свиридов.
- От неврози и раздразнителност - музиката на Чайковски, Пахмутова, Таривердиева.
- При стрес и за медитация - музиката на Шуберт, Шуман, Чайковски.
- Гастрит лекува "Соната N 7" от Бетовен.
- Твърди се, че язва на стомаха изчезва при слушане на "Валс на цветята" от Чайковски.
- За профилактика на лесната уморяемост слушайте "Утро" от Григ, "Раздъмване над Москва река" на Мусоргски, романса "Вечерен звън" и "Годишните времена" на Чайковски. Също така успокояват джаз, блус, соул, с произход от темпераментната африканска музика.
- За да подобряване на потентността слушайте операта "Нюрнбергските майстори певци" на Вагнер и някои творби от Рихард Щраус.
- Ободряват, насърчават и оправят настроението много от творбите на Хайдн, Моцарт и Росини.
- Пълна релаксация можете да получите от "Валс" на Шостакович, "Мъжете и жените" на Лея, музика на Свиридов.
- Кръвното налягане и сърдечната дейност нормализира "Сватбен марш" от Менделсон.
- Мигрена лекува "Пролетна песен" на Менделсон, "Хумореска" на Дворжак, Полонеза на Огински.
- Подобрява съня и работата на мозъка "Пер Гинт" на Григ.
- Счита се, че музиката на Моцарт разработва интелектуалните способности при децата.