ФИЗИКАЛНИ ПРОЦЕДУРИ, ОПЕРАЦИИ, ПРОТЕЗИРАНЕ

ПАСИВНИ ОБЩОДОСТЪПНИ МЕТОДИ

Външни общи бани. Те са едновременно хигиенно и закаляващо средство. Най-силно е въздействието на продължителните вани на цялото тяло.Честотата им може да варира от 2 пъти дневно (за малък брой дни) до 1-2 пъти седмично (продължително). това е в в зависимост и от сезона, мястото и начина на живот и труд и т.н. На голямо времетраене и ежедневна експлоатация трябва да се решим след взето мнение от физиотерапевт или друг компетентен специалист. Употребата на обикновен сапун (разтварящ киселинната бариера на кожата) върху цялото тяло не бива да е по-честа от 2 пъти в седмицата. По-често могат да се използуват сапуни с киселинна реакция , близка до тази на кожата (pH=5,5) и приготвените с растителни мазнини, глицерин и др. "меки" компоненти.

Частични бани. Има разнообразни водни и билкови бани на части от тялото, които се използуват предимно с лечебна цел. Всекидневни и известни на всекиго са само изискванията за по-екзактна хигиена на ръцете, лицето, аногениталната област, бельото и устната кухина.
Грижи за устната сухина. Трябва да се има предвид, че някои пасти за зъби съдържат химически субстанции, които за определени хора се оказват дразнещи или алергизиращи. Ако въпросът за оптималната паста (у нас такава е хомеопатичната, която обаче рядко се среща) е трудно да се реши, може да последвате източния обичай за почистване на зъбите чрез натъркването им със смес от готварска сол и олио, последвано от обилно изплакване с хладка вода. Изплакване трябва да последва и след всяко хранене, като при нужда остатъците между зъбите се почистват с помощта на дървена клечка за зъби или чрез конец. Дъвкането на пресни тънки дъбови клончета е много полезно както за зъбите, така и за венците и лигавицата на устната кухина.
Маслена баня на устната кухина може да се нарече популярното народно средство за жабурене на растително масло - 1 непълна супена лъжица се върти бавно из цялата устната кухина, без да се поглъща, за 15 или повече минути и се изхвърля в тоалетната. Смята се, че освен върху самата устна кухина, процедурата влияе положително и върху целия организъм. Дали това би могло да се дължи на главно на самото олио или на отстраняване на някои маслено разтворими отрови, трудноотделяеми в обикновени условия чрез слюнката, въпросът остава отворен за изясняване. Напоследък има данни, че при редовно изпълнение се вдига с няколко процента шенсът от поява на мастна белодробна емболия, което хвърля сянка на съмнение върху общоприетото становище, че от нея може да има само полза.
Баня на носа. Прави се сутрин след ставане и представлява идеална подготовка за дихателните упражнения. Вземете малък чайник или каничка с вместимост от 1/2 до 1 л., като чучурката трябва да се пъха в ноздрите с леснина. Напълнете го с хладка вода - по-добре преварена и с прибавка на 1 изравнена ч.л. морска сол или сода бикарбонат. В клекнало положение, пред вас да има леген, обърнете главата си настрани и влейте от водата директно в горестоящата ноздра (тя ще се стече към долустоящата ноздра или към гърлото (като я изхвърляте през устата). Може да се повтори и през другата ноздра. По време на процедурата се диша само през устата. След завършването й, станете и наведете горната част на тялото под прав ъгъл, като опрете ръцете си на бедрата над коленете. Вдишвайте и издишвайте енергично, като въртите главата си наляво и надясно, като по този начин се изхвърля цялата задържана вода. Редовното изпълнение на тази процедура е полезно при възпаления на носоглътката и очите, при главоболие, слаба памет и др. нервно-психични проблеми.

Парни бани и инхалации. Използва се пречистващото действие на водните пари (с или без прибавка на минерални аерозоли, етерични масла и др.). При парните бани на въздействие се подлага цялото тяло или части от него, а при инхалациите парите се вдишват директно чрез фуния или специален инхалатор. В домашни условия най-удобно е прилагането на парна баня на главата и шията. Седнете на голям стол, а току-що свалената от огъня захлупена тенджера с 2/3 от обема си вряща вода (евентуално с добавки) поставете на малко столче. Завийте се с одеало, което да покрива и двата стола. Внимателно снемете капака и вдишвайте горещата пара в продължение на 10-15 мин. Следва изтриване със суха кърпа. При остри простудни заболявания може да се прави няколко вечери поред, а при хронични болести на дихателната система, очите и кожата на лицето - 1 до 3 пъти седмично в продължение на много месеци. Хората с повишена нервна възбудимост и страдащите от сърдечно-съдови заболявания не бива да правят парни бани без предварителна консултация със специалист. Сауна. Представлява не само закаляващо средство в съчетание с други процедури, но и ускорява елиминирането на отровите. Не на всички обаче високата температура понася и за определяне на противопоказанията е особено удачен методът на Аюрведа: лицата, притежаващи преобладаващи признаци на Питта-доша (виж гл. ( не би следвало да се подлагат на много горещи въздействия.

Промивки на храносмилателните органи. Обикновено те се класифицират към физикалните средства, но в действителност са много малко нещата, които по-енергично да се отразяват върху състава на кръвта. Всичко в съвременната популярна хигиена свършва до устната кухина. У мнозина даже възниква погнуса от идеята за по-дълбоки процедури, вместо да буди отвращение по-скоро патологичното замърсяване на вътрешностите. Наистина, тези процедури не са обезателни при всички хора със сравнително добро здраве. В същия момент те са извънредно ефикасни, често незаменими средства при цяла поредица от остри и хронични заболявания. Баня на стомаха. Популярните медицински промивки на стомаха се извършват почти изключително при остри отравяния, и то с помощта на специална техника. Но дори при тези случаи по различни причини често се закъснява с отстраняването на попадналите в организма субстанции. Ако човек владее добре повръщането по желание, той може не само своевременно да си даде първа помощ при подобни ситуации, но и да използува метода при разнообразни заболявания (стомашно-чревни, жлъчни, белодробни, кожни и др.), ефективността при които е доказана от природолечебната практика. Това лечение обаче трябва да се провежда под контрола на специалист, тъй като си има и своите противопоказания (сърдечна слабост, тежка хипертония, някои заболявания на хранопровода и т.н.).
Баня на дебелото черво (клизма). Това е органът с най-зловредна концентрация на гниещи токсични продукти. Промиването му стои в основата на много стари и нови природолечебни школи за дезинтоксикация. Процедурата обаче не трябва да се повтаря много често, тъй като може да подтисне естествените стимули за очистване да наруши равновесието на чревната бактериална флора. Най-сполучливата тактика е да се направи всичко възможно да се премахне запекът чрез регулиране на храненето, движенията и т.н.. Най-безвредни са малките клизми, при които може да се използва както иригатор, така и толумбичка с наконечник и количеството на употребената вода се движи между 200 и 500 грама. Промива се основно правото черво, което води до автоматично придвижване на фекалните маси от по-високостоящите отдели на дебелото черво надолу, чрез което се намалява всмукването на разпадните продукти от тях. Дълбоките клизми са важно лечебно средство - самостоятелно или в съчетание със строгите разтоварващи режими. За да проникне водата максимално навътре в дебелото черво, препоръчва се да се задържат преждевременните позиви за дефекация и да се вкара между 1 и 2 литра вода в положение лежешком на дясната страна. При спешни случаи може в продължение на няколко дни клизма може да се прави 1 до 3 пъти на ден, а след това - не по-често от веднъж седмично или само при нужда. При прекарани наскоро коремни операции прилагането й е забранено. При малките деца за промивките се използват специални наконечници, детски катетри или други подходящи приспособления към иригатора и съответно се намалява количеството на водата.
Промивки на целия храносмилателен тракт. Съществуват индийски техники за прекарване на солена вода от горе до долу, но те изискват специално проучване и ръководство; сега съществуват апаратни способи - т.нар. хидроколон терапия. По-просто е да се използува английска или глауберова сол (магнезиев, респ. натриев сулфат). Средната доза е 30 грама в 1 чаша вода. Очистването започва след няколко часа и трае до 1 денонощие, през което време се приема само вода или подходящи течности. Това се прави в началото на редица разтоварващи режими, както и при отравяния, остри алергични реакции и др. Солевите очистителни са противопоказани при остри коремни заболявания с опасност от перитонит.

Абсорбиращи терапии. В народната медицина отдавна се използува растителният въглен от подръчни въглехидратни източници (изгорено дърво, особено от липа или върба, прегорял картоф и др.). Съвременните технологии са създали различни форми на активен въглен, сорбенти на лигнинова основа (полифепан, лигносорб и др.), а напоследък и микронизиран силициев диоксид (Полисорб), които имат многократно по-високо ентеросорбиращо (свързващо отровите в червата) действие. Те се препоръчват не само като средства при явни външни отравяния, но и при вътрешни интоксикации вследствие на нарушено храносмилане, алергии, бъбречни, чернодробни и онкологични заболявания, а също и за по-бързото извеждане на тежките метали и радиоактивните продукти от организма. Интерес представлява не само самостоятелното им прилагане, но и съчетаването им с други методи за детоксикация (РДТ, физиотерапевични процедури).

Лапа от хлебен (селски) квас. Използвана широко у нас от богомилите и после от Петър Димков, тази примитивна наглед процедура има в летописа си хиляди случаи с категорично повлияване не само върху възстановителните процеси при следтравматични състояния, но и при тежки главоболия с неизяснена причина, при начални форми на изоставане в умственото развитие, при безсъние и хормонални нарушения с централна обусловеност. Вероятно не само топлината има значение, а и лъчението, което се отделя при ферментирането, а може би и хомеопатичните абсорбирани количества от дивия кестен. По време на процедурите главата трябва да се пази от резки атмосферни въздействия (студ, горещина, вятър). По-рядко се прилагат такива лапи върху други части на тялото (гръбначен стълб, гърди (тимусна жлеза) или директно върху кожни или съединителнотъканни патологични изменения). Технология.Набавят се достатъчни количества типово брашно, трици и брашно от конски кестени, които се използуват в съотношение 2:2:1. Освен това се ушива шапка (по-добре 2 еднакви шапки, за да могат да се перат последователно) от тензух. От ферментирала боза и типово брашно се подготвя питка, която след като втаса се използва като мая при замесването на лапата. Замесването става,като към равни количества брашно и трици се прибави маята и малко топла вода, омесва се на меко тесто и се оставя на топло да втасва поне 4 часа. Преди да се сложи в тензухената шапка се подсилва и подсушава с кестеново брашно, като се отделя в едно бурканче тесто, което да послужи за мая при следващото замесване. С останалото количество се пълни шапката и се оформя по линията на главата. Лапата се налага върху цялата глава - от челото до тила, като обхваща и ушите. Върху нея се слага парче вестник, завързва се с тензухена забрадка и се поставя вълнена шапка, която се пристяга с колан. С този компрес се спи цяла нощ или се държи, докато досади. През деня лапата се съхранява на студено, а вечерта се притопля и се използва още една нощ. На третата вечер се меси отново. Всеки седми ден се почива.

УРЕДНА ФИЗИОТЕРАПИЯ И ОПЕРАТИВНИ МЕТОДИ: МЕХАНИЧНИ УРЕДИ & ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И ДРУГИ & ОБЩА ХИРУРГИЯ & ГРАНИЧНИ МЕТОДИ

..