Храни, добавки и козметика

БИЛКИ, ЕКСТРАКТИ, ОТДЕЛНИ ДОБАВКИ И КОЗМЕТИЧНИ СРЕДСТВА

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ СЪСТАВКИ В ХРАНИТЕ И ДОБАВКИТЕ

Терминологията в това отношение сега е доста объркана, като за дадено понятие на различните места има различни пояснения. Тук се предлага едно по-ясно подразделяне:

• Подправките (специеси) са от растителен или минерален, по-рядко от синтетичен произход, и преди всичко се използват за постигане на вкусов ефект, макар че някои имат и консервиращи свойства. Влиянието им върху здравето е нееднозначно; между тях има и прекрасни билки, соли и органични киселини, но при предозиране дори и те могат да доведат до неблагоприятни резултати.
• Билките (фитопродуктите) са растения, които за разлика от храните се ползват в относително малки количества; много от тях се ползват във връзка с това и като суперхрани, подправки и добавки. Най-честата ишм традиционнна употреба извън това е като чайове (запарки и отвари).
• Добавките (суплементи) – в случая става дума за биологичноактивните добавки (БАД) – те са с концентрирано съдържание на хранителни вещества или биопротектори (например антиоксиданти и билкови екстракти). Могат да са от природен, полусинтетичен или синтетичен произход (вкл. аминокиселини, витамини, минерали, ензими и пробиотици). Обикновено в малки дози са полезни и без странични ефекти, макар че например в т.нар. ортомолекулярна медицина отделни субстанции се прилагат безвредно и в големи количества, но при съответни условия. Над определена граница обаче добавките могат да са добри само за определени индивиди, докато на други да навредят. Следователно, при употребата им във високи дози е необходимо индивидуално съобразяване! Важно е опаковките да бъдат придружени от информация за състава, срока на годност и евентуалните противопоказания.
• Прибавките (адитиви) от някои се наричат също „добавки“, с което се получава най-честото объркване на термините. Те могат и да имат, но по-често нямат особена хранителна, лечебна или вкусова стойност, а служат като пълнители, консерванти, оцветители, ароматизатори, набухватели и т.н. Някои са безвредни или даже полезни при минимален прием, но затова пък други, над определени граници, са нежелателни. Огромната част от означените с цифри субстанции (прословутите „Е-та“) влизат в тази категория.
• Примесите (контаминанти) са нежелателни вещества, които попадат в храните чрез замърсената околна среда и при некачествени производствени технологии. Преобладаващата част от тях вредят на организма: това са тежки метали, радиоактивни елементи, минерални торове, остатъци от пестициди и лекарства, диоксини и т.н. Следователно, необходимо е да се елиминира (или поне силно да се ограничи) приемът на почти всички от тях. Някои вещества попадат едновременно в две от тези категориии – например витамин С може да е и добавка, и прибавка. Проблеми обаче могат да възникнат например при високо или несъобразено с възрастта, теглото и заболяванията дозиране на концентрирани синтетични източници. Други неприятности са възможни, когато приемани дълго време и в големи дози витаминни добавки се прекъснат внезапно – тогава се получава относителна хиповитаминоза, тъй като организмът е понижил тяхната усвояемост от естествените източници. Описани са например гърчове у новородени, чиято майка е приемала високи дози от иначе неособено рисковия витамин В6!

Съпоставка между синтетични медикаменти и добавки. Някои от добавките са натурални (от храни, в прекия смисъл на думата, други са преработени щадящо, трети са полусинтетични (все по-често получавани чрез бактериални биоферментации) и все по-малък брой са синтетични. В повечето случаи синтетичните добавки се налага да се използват като бързо- и силнодействащи при спешни случаи, както и за поддържане при напреднала органна недостатъчност. Извън това, препоръчително е да се ограничават (ниските им дози не е намерено да са рискови). Счита се, но не е сигурно правило, че те при по-високи дози и продължителна употреба не са за препоръчване, в сравнение със заместващите ги природни продукти и полусинтетичните концентрирани хранителни добавки; не винаги обаче е възможно да се предложи равностойна по действие и себестойност замяна.
Но дори и синтетичните биологични молекули при равни други условия са по-благоприятни за организма от синтетичните медикаменти природните продукти – доколкото последните представляват вещества, които по начало се съдържат в нашия организъм. Но и тук нещата са относителни: има и синтетични средства с отличен профил на безопасност, както и природни продукти с доста противопоказания. Не бива да бъдем „природосъобразни фанатици“! Действието на всяка добавка зависи не само от нейното качество, усвоимост и дозировка, но и от времето, когато се приема, от съчетаването й с други средства и разбира се – от индивидуалните особености на съответния организъм. (На самите опаковки обикновено са дадени ориентири за дозирането, а в сложните случаи от значение е предписанието на специалиста.

РАСТИТЕЛНИ МАСЛА - ЕТЕРИЧНИ (АРОМАТОТЕРАПИЯ) И НЕЛЕТЛИВИ

Увод в ароматотерапията. От древните Египет и Индия, през Средновековна Европа и в по-ново време навсякъде по света,етеричните масла вминаги са заемали важно място в медицината и бита на човека. Сега са синтезирани голям брой изкуствени аромати за парфюмерията, но с лечебна и профилактична цел се препоръчва да се ползват само естествени продукти. По отношение на цените е добре да се внимава, тъй като много от етеричните масла са скъпи, но, купувайки ги от гарантиран източник, вие можете да си приготвите сравнително евтини крайни продукти след разреждане с масло-носител. От друга страна, ако купувате подобен готов (вече разреден) продукт, той би трябвало да не е с висока цена, особено ако концентрацията на чистите масла в него е ниска. С редки изключения, не трябва да се използват концентрирани етерични масла. Водата не е техен разтворител. По-специално, вътрешното пиене на чисти масла, "разредени" с вода или на бучка захар, както се споменава в някои източници, не се препоръчва. Вътрешното поемане на разредени в растително олио масла е въпрос, както на качество и индивидуален подбор, така и на правилно първично и вторично дозиране. Ако се касае за лечение на сериозни болести, лекарският контрол е задължителен. Освен това някои от етеричните масла за вътрешна употреба могат да бъдат заменени с едноименните билки и подправки - те са по-достъпни, безвредни и евтини. Най-подходящи разредители или носители на етеричните масла са натуралните тлъсти масла (най-добре растителни – бадемово, сусамово, жожоба, от житни зародиши и др.), вазелинът и течният парафин, за някои видове употреба - спиртът и глицеринът.

Грубо усреднено, концентрацията на етеричното масло (съотв. сместа от масла) в носителя може да бъде: а). Ниска - под 1% при силно действащи масла или свръхчувствителни индивиди, деца и пр. б). Средна - 1 до 3% - за рутинно използване в повечето случаи. в). Висока - над 3% - при по-интензивни въздействия (за дълбоко загряване при масажи на гърба и големите стави, третиране на отделни области, напр. при гъбички, или за стимулиране растежа на косите). Най-добре е да се включва, едва след като е установена добра поносимост към средните концентрации на същите композиции.
Като основна форма се е наложил ароматомасажът - гранична дисциплина с физиотерапията. Ефектът в случая се дължи на няколко комплексни въздействия: директно третиране, абсорбиране на малки дози масло от кожата (Изследванията сочат, че една минута след масаж на ходилата някои масла се откриват в микроколичества в издишвания въздух!), директно вдишване на определени количества от него и психоемоционални асоциации, които се предизвикват пряко и косвено - чрез полаганите от терапевта грижи.
Тази терапия обаче изисква съответно подготвени специалисти. Не бива да се експериментира произволно - това не са просто налагания с билки! Рани, бенки, уголемени лимфни възли, тромбозирали вени и тумори не трябва да се масажират с натиск! Дори при гладка кожа са възможни местни и общи реакции, като раздразване или повишаване чувствителността към слънцето, алергични обриви, задух, гадене, главоболие, нарушения на съня, нервна възбуда или угнетеност и т.н. Макар че при съблюдаване на определен минимум от принципи страничните ефекти са много по-редки от тези на болшинството медикаменти, добре е да използвате само тези масла и в тези разреждания, за които имате достатъчно познания. Понякога ароматотерапевтът назначава за домашно приложение компреси, бани или масажи на ограничени области на тялото с разредени етерични масла. При тези форми общото въздействие е по-слабо, но и безопасността е далеч по-голяма. Същото се отнася и до баните на цялото тяло или отделни негови части, ако във водата се поставят разредени маслени композиции. Те са подходящи по-скоро за релаксация, тъй като отстъстват формите на тонизиращ масаж, а и количеството на поетите масла е по-малко. Инхалации и капки за нос с етерични масла се препоръчват при заболявания на дихателните органи. За обща профилактика през зимата и пролетта, най-безвредна е т. нар. "студена инхалация" - разпръскване с пулверизатор на няколко капки от съответните масла в стаята или просто поставяне на напоена с тях салфетка в близост до леглото или работното място. Редовните разходки в гората също биха могли да помогнат - особено пролетно и лятно време. Специалистите предлагат и други начини за ароматолечение: жабурене, гаргари, капки за нос и уши и т.н. Благоуханните свещи, каденето на тамян и миропомазването са разпространени форми на религиозно въздействие и дължат ефекта си до голяма степен на употребените смолисти и етеричномаслени съставки.

ВАЖНИ ЕТЕРИЧНИ МАСЛА

Някои от растенията, които се използват по-често във фитотерапията или като подправки – лайка, исиот, босилек, сенникови етеричномаслени култури (копър, резене, майоран и др.) и др., са дадени на съответните места.

Ветивер (Vetiveria odorata). Традиционно за Индия високо тревисто растение, маслото се прави от корените. Ефективно средство за възстановяване от патологии вследствие на подтиснат стрес, включително при умствена преумора, безсъние и мускулно напрежение (особено психогенно, у перфекционисти). Включването му в масажните композиции помага още при екземи, ставни болки, анемии, възпаления на лимфните възли и нарушен баланс на женските хормони. Начин на употреба. За масаж – в разреждания 1-5%. Забележка. В хомеопатията растението се употребява при кожни язви и сърбящи обриви, гърлобол и ухобол, уретрални и вагинални течения и др.
Дърво камфорово (Cinnamomum camphora). Подобрява кръвообращението при простуди и двигателни нарушения; активизира дишането и кръвообращението (чрез стимулиране на съдодвигателният център в продълговатия мозък). В хомеопатията се прилага предимно при изтощителни (холероподобни) разстройства с рязко падане на кръвното налягане, изстиване и посиняване на тялото. Напоследък някои изучават и хроничната му конституция, която се характериза умствено с безпокойство и сетивни нарушения, внезапни объркани мисли, страх от тъмнтото, религиозно отчаяние и др.; физически освен храносмилателната система може да има пулсиращо главоболие, кървене от носа и задух. Характерно е общото влошаване от подтискане на емоциите и телесните секреции, както и от травми и подобряването след изпотяване. Употреба. Външно е добре да се използва в по-ниски концентрации от стандартните аптечни 10% в спирт - и евент. да се съчетава с други, допълващи го по действие компоненти. Отдавна известно и безвредно е простото студено инхалиране на камфоровите изпарения при припадъци. В хомеопатията - вътрешно от малко на брой капки от концентрирана тинктура (т.нар. „Camphora Rubini", но тя вече се изоставя поради страничните си действия) - до средни и по-високи разреждания. 2х и 3х са добри потенции за хипотоници; това приблизително се равнява на разтворимостта на смолата в чиста вода - накисва се парченце колкото орех в затворено бурканче с 200 мл. вода (камфорът сублимира!) и през следващите дни се пият 2-3х1 чаена лъжичка. Забележки. 1. Наложително е , особено за вътрешна употреба, да се използва само естествена камфорова смола, синтетичният й оптичен изомер е 13 пъти по-токсичен! 2. Големите дози и концентрации могат да раздразнят кожата у някои, а при други - да провокират нервновегетативен дисбаланс. Противопоказани са и при бременност и ранна детска възраст.
Дърво карамфилово (Eugenia caryophyllata; Caryo.). Тонизиращо и силно противомикробно масло, използва се най-вече против зъбобол и инфекции в устната кухина. (Капват се 20-30 капки от маслото в 1 лъжица растително масло и се жабури продължително). Разредено може да се използва и за загряващ масаж при простуди и ставни болки. Разрежданията е добре да не надвишават 5%. Забележка. Значителни концентрации върху кожата и лигавиците могат да предизвикат сърбежи и зачервяване, а вътрешно подправката – да провкира стомашно-чревни разстройства или бъбречномехурни възпаления.
Дърво чаено (Melaleuca alternofolia). Едно от най-силните противомикробни и антимикотични средства от естествен произход. Практически не дразни кожата в умерени концентрации и може да се употребява (изключително външно - за мазане, промивки или инхалации) широко при гнойни рани, дерматити, херпеси, гъбични поражения на кожата, вените, гениталиите, храносмилателните и дихателните органи. Счита се, че има имуностимулиращо действие, включително за по-бързо възстановяване от синдрома на хроничната умора (миалгичен енцефаломиелит), от следоперативни усложнения и радиационни въздействия (перспективно е при рехабилитацията на онкологично болните). Начин на употреба: в различни разреждания и в състава на различни природни продукти.
Дърво санталово (Santalum album). Масло от дървесен вид, отдавна ценен в Индия и Шри Ланка. Добро охлаждащо средство, коригира сухата кожа, уталожва дихателните проблеми, вкл. при ларингит и се прилага от векове на изток при пикочополови инфекции. Полезно за фиксиране на летливи етеричномаслени смеси.
Евкалипт кълбестоплоден (Eucalyptus globulus). Най-употребяваното измежду високоефикасните противомикробни масла (особено за инхалации при инфекции на дихателните пътища), което освен това ободрява и намалява температурата при треска, както и болезнеността при артрити и невралгии. Подобрява проникването на други, смесени с него, маслено разтворими съставки. Прилага се главно инхалаторно; върху кожата не се препоръчват концентрации, по-големи от 2-3%.
Жасмин (Jasminum officinale). Ценено в парфюмерията и ароматотерапията южно масло. Препоръчва се за преодоляване на депресивните настроения (създава усещане за разширяване зоната на комфорт, което астролозите биха окачествили като Юпитерово влияние); за нормализиране на хормоналната функция у двата пола; при спазми на вътрешните органи, трудно храносмилане с повишено газообразуване, кашлици с трудно отделяща се слуз и др. Стимулирането на половите функции, което се посочва в някои източници, вероятно е вследствие и на комплексното укрепване на организма. Удачно е в тези случаи да се съчетава с други масла: розово, салвиево, иланг-иланг и др. Употребява се в ниски разреждания.
Здравец и индрише (Geranium macrorrhyzum, Pelargonium roseum). Масла, които се произвеждат само от пресни суровини. Външно те обикновено се прилагат в малки количества или за подобряване качествата на смесите - основно в направление към нервноуспокоително действие (но на някои хора действат тонизиращо). Също са добри диуретици и регулират предменструалния синдром. Правилно композирани в бадемово или друго качествено масло-носител, те се понасят от всякаква кожа, а в маслен разтвор от половин до един процент имат и възстановяващи свойства при рани и разширени вени. Дъвченето на пресните листа е полезно при инфекции в устната кухина, кървящи венци и пародонтоза. Разликата между здравеца и индришето е по-скоро количествена – първият е повече противомикробен, тонизиращ и имуностимулиращ, докато то е повече хармонизиращо нервната система (класифицира се като „Ин" масло, намиращо се под влиянието на Венера). Най-лесният начин за инхалаторно въздействие е чрез посаждане в двора или саксия.
Иглолистни дървета и храсти. Бор бял (Pinus silvestris); Хвойна обикновена (Juniperus communis); Кедър ливански (Cedrus libani); Кипарис (Cupressus sempervirens). Общото между трябва да се търси в тонизиращите им свойства и дрениращото им въздействие върху дихателните и отделителните органи - и активирането под тяхно въздействие на общата веществообмяна. Причисляват се към групата масла, подходящи за антицелулитен масаж и изобщо - за ускоряване разграждането на мазнините. Най-ефикасна в това отношение е хвойната (особено маслото от плодове, специално при целулит - в съчетание с някое сенникоплодно масло, розмарин, пачули и др.). Кедърът е най-добър за балансиране на нервите при изтощение, депресия и лоша психоатмосфера (за „пречистване на аурата"). Кипарисът е ефективен при увреждане на капилярите и вените (за разлика от хвойновото, кедровото и други Ян-изиращи иглолистни масла, тук влиянието е предимно свиващо и вътрешно организиращо – „Ин" и „Сатурново"). Тези масла са извънредно подходящи за студени инхалации и парни бани, вкл. профилактично при епидемии, както и за освежаване на въздуха чрез пулверизиране. За масажи, компреси и бани се прилагат в ниски до средни концентрации. Забележки. 1. С хвойновото масло да се внимава при остри бъбречни възпаления, бременност и опасност от гинекологично кървене. 2. Да се избягва вътрешно приложение на което и да е от тези масла, особено на кипарисовото. 3. У нас се произвежда пречистено борово масло, наричано "терпентиново", което преди години беше популярно във всяка аптека, но сега е едно от подценените масово достъпни лечебни средства. То се използва и в хомеопатията.
Иланг-иланг (Cananga odorata). Южно масло с екзотичен аромат, все по-често прилагано в парфюмерията и медицината. В ароматотерапията се прилага натурален или поне не силно пречистен продукт - основно като релаксант, антидепресант и афродизиак (повишава настроението в интимни ситуации). Има съобщения за значителна ефикасност при високо кръвно налягане, сърцебиене и епилепсия, както и че принципно подобрява взаимоотношенията с хора и животни (растението явно въздействие върху дясната мозъчна хемисфера - или, както биха казали древните, има Ин-активност и е под влияние на Венера, вероятно във връзка със знака на Везните). Това масло притежава и противохерпесно (а може би и по-широкоспектърно противовирусно) действие и усилва регенерацията на кожните клетки. Употреба - инхалаторно, за масажи и вани (разреждания 2-3%), в състава на козметични продукти и др. Оригиналното лечебно масло не е с най-префинен мирис, такъв се получава след определена преработка и обикновено така се прилага в козметиката.
Лавандула (Lavandula vera). №1 в ароматотерапията, не е скъпо, произвежда се у нас и е едно от малкото масла, които могат да се прилагат висококонцентрирани, без да дразнят кожата. Традиционно се прилага при изгаряния, рани и дерматологични инфекции (включително гъбични - микози), а също при вътрешни възпаления като имуностимулатор и най-вече - като нервен релаксант при страхова напрегнатост, безсъние и главоболие. Добър регулатор на високото кръвно налягане, без да снижава значително ниското. Ценено е и свойството му да пропъжда молците. Мнозина препоръчват да се поставя чисто лавандулово масло върху изгорено като мярка за първа помощ, или да се ползват съдържащи го фитомехлеми. Друга форма за първа помощ при остра уплаха е студената инхалация: капват се 2-3 капки върху носна кърпичка и се вдишва дълбоко, задържа се въздухът за няколко секунди и после се издишва бавно. Вътрешно вместо масло е по-добре да се прилага запарка или тинктура от цветове.
Менти. В ароматотерапията тези масла се прилагат предимно за инхалации, гаргари и разтривки при простуди, главоболие и лошо храносмилане. Действа умерено противомикробно и противогъбично. Балансира нервната възбудимост, като успокоява и освежава едновременно. В източната традиция се препоръчва за разтривки на гръбнака при синдроми на превъзбудена жизнена енергия (т.нар. неправилни движения на "чи"). Употреба -винаги в разредено състояние, най-добре под 5%. Има хора, които понасят и по-високи концентрации, но за други те са дразнещи за кожата. В по-леки форми обаче - до 1% спиртен или маслен разтвор - може да се прилага и при кожни сърбежи.Вътрешно се приема само в разредена и капсулирана форма, при гадене и чревни спазми - най-добре след препоръка от специалист.
Розмарин. Едно от най-важните за ароматотерапията. Действа общо и нервно тонизиращо, подобрява възприятията и паметта, служи като естествен стимулатор на надбъбречните жлези. Често стабилизира състоянието на страдащите от ниско кръвно налягане. Има и противомикробно действие при хреми и кашлици, активизира кръвообращението в ставите и мускулите (за ароматомасаж); подобрява дренирането на жлъчния мехур при дискинезии, хронични възпаления и пясъци. Старо средство срещу някои форми на косопад и "уморена" кожа. Концентрациите, в които се ползва, могат да варират значително, но обикновено са около 2% (по-разредени, но добри за козметично приложение извлеци могат да се получат чрез накисване на самата билка в растително масло). Да се избягва по време на бременност и при епилепсия.
Роза (Rosa sp.). В аюрведа, китайската фитотерапия и различни школи на енергийната медицина се счита, че розата и етеричното й масло хармонизират сърдечната чакра и са с класическо Ин- и Саттва влияние – любвеобилно, но ненатрапващо се, чисто и безкористно. На физическо равнище то е имунорегулиращо и противовъзпалително. Много помага при кожни възпаления, сухи екземи и радиационни дерматити, а в съставките за ароматомасаж и инхалаторно се използва при депресивни състояния (особено свързани със сърдечни и сексуални неврози), главоболие, крампи, хормонални и жлъчночернодробни смущения и др. Действа широкоспектърно антимикробно и коригира аромата на други маслени компоненти при изготвяне на смеси и масажни масла - както в медицинската козметика, така и в парфюмерията. Вътрешно се прилага и в капсули - при запек, жлъчен застой и мастна инфилтрация (стеатоза) на черния дроб. В ниски разреждания (вкл. като инфузионно масло или под формата на т.нар. „розова вода") - за масажи, инхалиции и ароманти бани; както и в състава на мехлеми, шанпоани и др. продукти на общата и лечебна козметика. Вътрешно маслото се приема в дози от по няколко десетки милиграма на прием; но със същите цели могат да се ползват и розови цветчета – като чай или добавка към храната – 1-2 чаени лъжички пречистени от примеси венечни листенца обикновено са достатъчно дневна доза. Забележка. 1. Подобно на розовото масло при кожни проблеми действат вносните палмароза (Cymbopogon martini, Palmarosa) и перувиански балсам – дърво балсамово (Myroxylon balsamum). Салвия мускусна (Salvia sclarea). Това масло притежава изразено антидепресивно действие, което във високи дози и продължително въздействие преминава в еуфорично и замъгляващо съзнанието. Ето защо по-добре е да се прилага в състава на смеси, които балансират действието му (с босилек, лавандула или цитрусови масла). Счита се за продукт с естрогеноподобно действие при менструални болки и оплаквания по време на критическата възраст. Действа съдосвиващо - върху порите на кожата, разширените вени и хемороидите. Концентрацията му в маслото-носител не бива да надхвърля 3-5%.
Тамян (Boswelia carterii). Смолата е класическо средство за кадене в няколко религии и интересно лечебно растение. В ароматотерапията маслото се използва за студени или горещи инхалации с цел хармонизиране на психиката („предпазване от нежелани психоенергии" в езотериката), както и в състава на маслени композиции като средство, подобряващо храносмилането и действащо противомикробно при белодробни, ставни и кожни възпаления, аменорея и др. Вътрешно действа противомикробно и очистващо. Забележка. Подобно действа и маслото от мира, но по-често тя е суровина за лечебна тинктура.
Трева лимонова (Cymbopogon citratus). Отдавна използвано масло в традиционната индийска медицина. Дезинфектант при инфекциозни болести и трески. Това тропическо растение е с тонизиращо, противомикробно и репелентно (срещу насекоми) действие; притежава дезодориращ ефект. Трябва да се използва внимателно, поради възможност от раздразване на кожата. Най-безопасен метод е освежаването на въздуха чрез пулверизиране.
Цитрусови култури. Лимон (Citrus limon); Портокал сладък (Citrus vulgaris); Грейпфрут (Citrus paradisi); Бергамот (Citrus bergamia). От повечето такива култури се получават масла, както чрез пресоване на корите от плодовете им, така и чрез дестилация (маслото от листата на горчивия портокал е известно като "петигрен", а от портокалови цветове - като "нероли"). Действат регулиращо върху нервите (лимоновото и грейпфрутовото - повече освежават; портокаловото и мандариновото - повече успокояват, подпомагат заспиването) и противомикробно. Помагат за изчистването на жлъчката, бъбреците и пикочните пътища (при дискинезии, холецистит, цистит и уретрит). Нероли подхранва енергията на сърдечната чакра (съответно влияние на Слънцето и знака на Лъва). Петигренът най-рядко дава старнични явления от цялата тази група масла и е добър антидепресант. Външно и строго локално, с чисто лимоново масло могат да се третират брадавици. За масаж се предпочитат ниски до средни концентрации.

Забележки. 1. При лоша поносимост към слънце са възможни реакции и към минимални количества бергамотово масло, поради което трябва да се прави предварителна проба върху малък участък от кожата и да се избягва излагането на слънце до 12 ч. след процедурите. По-слаби фотосенсибилизатори са маслата от лимон, портокал и мандарина. 2. Във фитотерапията като успокоително средство, за сън и с цел подобряване на храносмилането се препоръчва тинктура от корите на повечето изброени видове; но тъй като те сега се пръскат с химия, употребата им по този начин е под въпрос в страните, разчитащи само на внос.

Наръчник

© Copyright 2024 М.И.Р. Всички права запазени.