ИСТИНСКАТА СТОЙНОСТ НА ПРЪСТЕНА 

(Хорхе Букай, из книгата „Нека ти разкажа")

- Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание за нищо. Казват ми, че за нищо не ме бива, че нищо не върша като хората и съм непохватен и много тъп. Как да се поправя? Какво да сторя, че да ме ценят повече?
Без да го поглежда, учителят му рекъл:
- Съжалявам много, момко. Не мога да ти помогна, защото първо трябва да реша един личен въпрос. Може би след това... - И след кратка пауза добавил:
- Но ако склониш да ми помогнеш, ще се справя по-бързо с него и после може да ти помогна.
- О...колко се радвам, учителю - измънкал момъкът, разбирайки, че отново го подценяват и пренебрегват.
- Добре - продължил учителят. Свалил пръстена от кутрето на лявата си ръка и като го подал на момчето му рекъл:
- Яхни коня, който е навън и иди на пазара. Продай този пръстен, защото трябва да изплатя един дълг. Постарай се да получиш възможно най-високата цена и да не скланяш за по-малко от една златна монета. Тръгвай и се върни по-бързо с жълтицата. Момъкът взел пръстена и тръгнал. Щом стигнал до пазара, започнал да предлага пръстена на търговците, които го поглеждали с известен интерес, докато не споменял цената, която иска. Отворел ли дума за златната монета, едни му се присмивали, други му обръщали гръб и само един старец си направил труда любезно да му обясни, че една златна монета е твърде голяма цена за този пръстен. Някой се смилил над него и му предложил сребърна монета и медна съдинка, но заръката била да не скланя на по-малко от жълтица и момъкът отказал. Като предложил пръстена на всички, които срещнал на пазара, а това били повече от сто души, отчаян от неуспеха, той яхнал коня и се върнал при учителя. Колко би искал момъкът да има златна монета и да я даде на учителя, за да се отърве той от дълга си и най-сетне да го посъветва и да му помогне... Влязъл при стареца.
- Учителю – рекъл, - съжалявам. Това, което ми заръча, е невъзможно. Сигурно щях да получа две-три сребърни монети, но не мисля, че можех да заблудя някого, за истинската стойност на пръстена.
- Това, което каза, е много важно, млади приятелю – усмихнат отвърнал учителят. – Първо трябва да узнаем истинската стойност на пръстена. Яхай пак коня и върви при бижутера. Че кой ще знае по-добре от него? Кажи му, че искаш да го продадеш и питай колко ще ти даде за него. Но каквото и да ти предложи, не го продавай. Върни се тук.
Момъкът отново яхнал коня. Бижутерът погледнал пръстена под светлината на масленичето, разгледал го под лупа, претеглил го и после казал на момчето:
- Момко, кажи на учителя, че ако иска да продаде пръстена още сега, не мога да му дам повече от петдесет и осем златни монети за него. - Петдесет и осем златни монети ли? – възкликнал момъкът. - Да – отвърнал бижутерът. – Знам, че след време може да вземе към седемдесет монети, но ако го продава спешно...
Момъкът много се развълнувал и препуснал обратно към дома на учителя, за да му каже новината.
- Седни – рекъл му старецът, като го изслушал. – Ти си като този пръстен: рядък и скъп накит. И като него, можеш да бъдеш оценен само от истинския познавач. Защо си тръгнал да искаш от всеки да види истинската ти стойност?

ЗАЩО СТАРТЪП КОМПАНИИТЕ СЕ ПРОВАЛЯТ?

Всеки ден стартират нови бизнеси, но мвого отях не успяват да се превърнат в устойчиви компании. Защо?

1. Продуктът не е съобразен с неговото търсене (то се оказва много по-ниско от очакваното). Това е много честа причина за провал. Необходимо е да се направи предварително проучване на параза.

2. Недостатъчен бюджет. В бизнес плана не са заложени непредвидени ситуации, ако изобщо имате бизнес план. Точно те „изяждат“ парите и  лишават от възможността да се развие бизнесът. В други случаи на собствени средства не може особено да се разчита и тогава тежестта пада върху наиране и задържане на подходящи инвеститори.

3. Неправилен екип. Голям процент от фирмите се провалят, защото нямат подходящите хора в екипа си. От гледна точка на бизнеса, служителите трябва да са силно мотивирани, лоялни, добри изпълнители, по възможност с голям опит и разнообразни знания. За да се открият те, нужно е да се ползват всички налични контакти, да се правят предварителни интервюта или дори конкурси.

4. Наличие на големи кокуренти. Вероятно ще се загуби битката с тях, особено ако продуктът или услугата са идентични. Най-малкото, следва да се добави нещо уникално към продукта или услугата.

5. Неправилно ценообразуване и определяне на разходите. Продуктът има търсене, но твърде високата цена обрича бизнеса на малко продажби, докато ниската - на загуби. Това са чести грешки, особено за стартъпи, които се ръководят от лица без достатъчен бизнес опит.

6. Неизграден бизнес модел. Голям процент от стартиращите бизнеси се провалят, защото нямат ясна стратегия и бизнес план, по който да се ръководят. Дори и да не са перфектни, те са важни, защото осигуряват основата, върху която могат и да се нанесат корекции с течение на времето.

7. Слаб маркетинг. Дори и идеалният продукт, с неоспорими качества и полезност, иновативен, без конкуренция и с голямо търсене, може да не успее на пазара, ако не се рекламира и предлага достатъчно, в точното време, на подходящото място и по адекватен пазарен механизъм.

8. Недостатъчно внимание към клиентите. Игнорирането на потребителското поведение и нагласи може да убие бизнеса много бързо. Клиентите при това променят често поведението си и енеобходимо "да се държи ръката на пулса им" и да се реагира навреме на промените. 

9.  Загуба на фокус. Всяко отклонение от основната цел носи определени рискове. Едва след стабилизирането е оправдано да се влагат много ресурси в други направления!

10. Липса на ентусиазъм. Ако отговорните лица не "горят" в работата си, трудно ще могат да създадат впечатляващ бизнес, особено ако са иковатори в някоя област!

11. Непредвидени правни предизвикателства. Новата фирма може да се сблъска с правни усложнения, които да я поведат надолу. Особено преди стартиране на бизнес на международно ниво, необходимо предварително е запознаване със законодателството и евентуалните спънки.

12. Професионално "прегаряне". Собствениците на една част от новите бизнеси размиват границите между работа и личен живот и не отделят време за възстановяване и здравословен живот. Те не поощряват и служителите си в тази посока и това силно снижава перспективите пред една такава дейност. липса на напредък и развитие за бизнеса.

Методът Disney

Методът Disney е брейнсторминг схема чрез която една група използва 4 различни мисловни модела, за да достигне до решение. Той включва паралелно мислене и анализ на един конкретен проблем, генериране на нови идеи, оценка на идеите, конструктивен и критичен план за действие.
Членовете на групата последователно заемат 4 мисловни позиции – на наблюдател (spectator), на мечтател (dreamer), на реалист (realist) и на критик/скептик (critic/evaluator).
В първата мисловна позиция на наблюдател, групата се опитва да “огледа” проблема отвън с през очите на клиент, случаен посетител или човек сблъскващ се за пръв път с проблема.
След нея групата заема позицията на мечтател, като се опитва да види проблема през “розови очила”, да намери най-идеалните решения без да се съобразява с условности и ограничения, да си ги представи “така, както биха били идеални”. Тази позиция формира нови идеи и цели и разширява полето на мислене. Мечтателят задава или решава въпроси от типа: “Защо искаме да направим това?”, “Какво е това, което искаме?”, “Какво можем да очакваме?”, като основното мото е “Всичко е възможно”. На този етап се раждат много креативни и радикални идеи предполагащи промяна и нови насоки.
В следващата стъпка групата се адаптира към гледаната точка на реалиста и се опитва да прогледне през неговите очи. Те се превръщат в прагматични реалисти, които използвайки редукционистки подход “пресяват” идеите генерирани от мечтателите – избират най-ценните от тях и създават конструктивен план за осъществяването им. Реалистите си отговарят на въпроси от типа: “Как точно ще се приложат тези идеи?”, “Как ще разберем, че сме достигнали поставената цел?”, “Кой ще го свърши?”, “Как ще се разпределят във времето всички стъпки?”, като основното мото е: “Действай все едно идеята е осъществима”.
Последната мисловна гледна точна принадлежи на критиците, които преглеждат плана съставен от реалистите с цел да намерят недостатъците, пречките и рисковете в него. Тяхната задача е да подобрят плана доколкото е възможно и да го застраховат от провал. Критиците дефинират контекста в който планът-решение няма да сработи, опитвайки се да предотвратят това и да запазят позитивната линия на развитие. Тяхното мото е: “Предположи какво ще правиш, ако възникне проблем!”
Видео, което чудесно онагледява този метод може да изгледате от линка – How to use the Disney method. Подобрения на този метод са направени от Robert Dilts и са описани в неговата книга “Strategies of Genius”. Това ще ви помогне да избягвате едностранчивите и тенденциозни решения, спонтанните действия и решения, взети под натиск или пред лицето на безизходицата.
Едно решение трябва не само да бъде правилно, за да е наистина полезно, то трябва и да е навременно. Често правилният момент е дори по-важен от правилното решение, но когато те съвпаднат имаме истински успех. В природата ни е да отлагаме разрешаването на ситуация, която е проблемна или която ни плаши. Това се случва, тъй като се опитваме да я избегнем и заобиколим. Но рядко тя се решава от само себе си и в крайна сметка налага нашето активно съдействие и тогава правим най-големите си грешки, тъй като действаме прибързано и емоционално на ситуация, която изисква дълго отлагано решение.
Ако се научите да укротявате емоциите си и те да не са инструмент за взимане на решения, а избутате на преден план методичното анализиране и търсене на отговор, ще имате много по-малко проблеми. http://greenjotter.org/