ИНДИВИДУАЛНИ ЦЕЛИ И ОСМИСЛЯНЕ НА ЖИВОТА
***
И вече няма време за фантазии,
за празнослов и ветрогонен бяг...
Озъртам се – и глухо е, и празно е -
като на гара след изпуснат влак.
Съвсем сам. С багажеца, с годините
и с оня глух и тъй далечен ек,
останал от вагоните заминали,
изчезнали, но още недалек,
премигващи нататък из завоите...
...Студ. Гара. Вечер. Есен. Самота.
И сенки на вагони - като моите
години, профучали край света.
Е пътнико? Не, не тъжи във ледния,
в самотния перонен полумрак!
Да, сума влакове изпусна, но последния
от тях не си изпуснал още. Влак
все още има, и ще се покаже той.
След малко покрай теб ще изгърми.
Ослушвай се и бди. Но от багажа си
не всичко, само нещичко вземи.
Най-важното вземи: духа си – ребуса
от радост, скръб, погроми и възход!
Най-важното вземи – самия себе си,
което значи - целия живот!
(Дамян Дамянов)
