ЦЯЛОСТЕН ВЪЗГЛЕД ВЪРХУ ЗДРАВЕТО И ЗАБОЛЯВАНИЯТА

ХОЛИСТИЧЕН МОДЕЛ НА ЗДРАВЕТО И БОЛЕСТТА

В различни вариации, той е застъпен в източните медицини, западните натуропатични школи и в хомеопатията (особ. класическата); напоследък и в редица школи на психотерапията. Той представя човека като съставен от три взаимно свързани, влияещи си, основни нива. Всяко от тях има своя вътрешна организация, енергийна структура и динамика: физическо, умствено (вкл. емоционално) и духовно. В резултат на въздействие на отрицателен стресов фактор (травма, простуда, смърт на близък, разочарование, проблеми в работата и т.н) стабилното състояние наздраве се променя и изпада в т. нар. хаотична динамика. В този етап организма се стреми да достигне ново равновесно състояние и изявява симптоми: физически, емоционални, умствени.
Пример: здраво дете - начално стабилно състояние; настива-стресов фактов, резултатът е бронхит - ново стабилно състояние; започва лечение с антибиотици -стресов фактор, следва хаотична динамика и ново състояние - екзема; лечение със стероиди - нов стрес, хаотична динамика - астма и т.н.

За да може лекуващият да направи правилна преценка за направляваните процеси, той трябва добре да разбира йерархичната подреденост на тези нива и влиянието й върху функцията на отделните органи и тъкани. На болния се задават въпроси, които ориентират за индивидуалността на тези нива в конкретния човек. Във всяко от нивата също има йерархия: например във физическото най-важен е мозъкът (главен и гръбначен), после следват сърце, бъбреци, бели дробове и т.н. като кожата е най-периферния и относително маловажен орган. Ако всеки орган (тъкан) в организма е здрав, кожата няма да се разболее "отвътре". Ако по време на терапията се наблюдава преместване на увреждането от по-важни към по-маловажни нива и от по-важни централни органи към по-маловажни и периферни, знаем, че настъпва истинско излекуване (закон на Херинг). Ако се наблюдава противоположният процес, т.е. придвижване на увреждането към по-дълбоки нива и по-важни органи, очевидно болестта се подтиска и задълбочава, а не се лекува. Например, обривът се е скрил от кортикостероидите, но новопоявилата се астма или сенна хрема трябва да ни посочи, че кожната патология е подтисната и се е придвижила на по-горно ниво, обхванала е по-важни органи. Ето защо, въпреки все по-модерните и “действащи” лекарства, болестите се лекуват все по-трудно. Това е, защото патологията е преминала на по-горно ниво, превръщайки се в хронична, която много трудно може да се излекува истински тъй като жизнената им сила е подтисната, а болестта се е вгнездила навътре в организма. Тази потиснатост на жизнената сила се предава на поколенията. Това се доказва от “подмладяването” на болестите, т.е. болести, характерни за възрастните се появяват във все по-млада възраст (антиципация).