ЗАД ВОАЛА...

В учението на Бялото братство, представено от Учителя Петър Дънов, Природата е форма на съществуването на всемирния живот. Тя е една разумна безкрайност, която утвърждава закона на еволюцията, на обновлението: “В Природата има една разумна, жива сила, която действа по разнообразни начини. Тази сила индусите наричат “татвас” – санскритска дума, което означава жива енергия, която прониква цялото пространство, основа е за движението на всички небесни тела и е причина за проявата на всичкия живот във Вселената... И онзи научен метод да се използва тази жива енергия индусите наричат Пранаяма. Татвас е Любовта, която движи света, и всички висши желания се дължат на тази енергия, на тази сила, която със струите си прониква през нашите тела, през всичките ни тела.” Езотеричното познание в лицето на древната индийска мъдрост допълва тези ценни размисли с твърдението, че има две първоначала в Битието. Индуизмът ги назовава “Акаша” и “Прана”. Акаша е пространство, но не обикновено пространство, а такова, което съдържа в латентно (непроявено) състояние всички възможни форми. Прана е жизнена сила, енергия, която изпълва всичко съществуващо (съответства на функция на Светия Дух в християнството). Красотата и съвършената целенасоченост и целесъобразност, редът и непреходността придават на Живата Природа Божествена сила и неизчерпаема вътрешна енергия. Тя няма нито минало, нито бъдеще – винаги е “сега”. Винаги е млада и обновена. Природата – това е светът на нещата, на формите и отношенията, на мислите и вълненията на човека, една единна система от реалности, в скритата си същност пронизана от всемирната Любов. Това е Любовта на Бога към цялото творение, към всичко, извикано от Него към живот. Битието крие зад времето и пространството една абсолютна Мъдрост...Живата Природа е сбор от мислещи същества, които представляват “атомите” на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от различни категории и култури." Следователно разумността на Природата се явява съчетание от първоначалния заряд на разумност, вложен в нея от Създателя, и наличието в нея на неизброими сонмове разумни същества. Не бихме могли да разграничим първото от второто, тъй както не можем да поставим знак за категорично дистанциране между Твореца и творението. Обединяващото звено е Божията Премъдрост, изявена в Неговия величествен План за света, чийто изпълнители са именно посочените същества. В своята еволюция те са достигнали етап, в който могат да бъдат определени като Божии съработници.

В Живата Природа действат принципи, сили, енергии, закони. Налице са два основни разумни принципа: на силата (активността) и мекотата. Първият от тях действа за разделяне, индивидуализиране, разделение на Цялото. Той логично води до борба, разрушение и смърт. Другият принцип, напротив, обединява индивидуалностите и носи мир, той е произлязъл от духовния свят. Това е доказателство, че светът е изграден върху основата на две прояви на едно и също Начало. Затова главният закон, по който се развива светът, е еволюцията (усъвършенстване на материалната субстанция и издигането й до духовната до пълно взаимно проникване и сливане в Духа) и обратният й процес – инволюцията, която я предхожда (низхождане на Духа в материята и изграждане на света на формите). Посоката на инволюцията е от Центъра към периферията. А еволюцията е възкачване по обратния път, настъпващо след приключването на първия процес. Тези два принципа или направления на глобално развитие на Космоса при своето действие отделят енергията, необходима за създаването на вечно променливите условия на живота. Като такива те са методи за осъществяване на великия План на мирозданието, начертан от Бога. Живите същества са призвани да използват разумно предоставяната им непрекъснато и в изобилие енергия. Всяка злоупотреба в тази насока довежда до негативни за тях последствия, включително забавяне или дори регрес на личното им духовно развитие. На глобално равнище еволюцията се отличава с цикличен характер. Природата не обича застой. В нея има вечно движение, вечно творчество, което се направлява от разумни закони. Петър Дънов продължава: "Ние наричаме разумна, Жива Природа онова, което е проявено. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието. Идейното, вечното, свещеното, непроявеното – това е Бог, това е великото НАЧАЛО НА ЖИВОТА. То е свързано с проявеното. Затова някои наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина дотам се увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество. Едно знаем ние положително: че "Природата е проявеното, а Бог е Непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава.”

Природата – това е самата проявена външно висша Реалност, проявената висша разумност, висша Любов. Тя обаче е скрила своята духовна и Божествена "физиономия" за нисшето съзнание. То вижда само сянката на нещата, променливата видимост, а не и истинското съдържание, истинския живот, не и ония духовни и разумни творчески сили, които се проявяват и работят зад тази видимост. Науката досега е изучавала само външната форма – по пътя на емпиричното и рационалното познание, и едва тепърва започва да се интересува за истинските строителни сили на Космоса. Затова и в началото на третото хилядолетие човечеството вече е стъпило на Луната, извежда извън земната атмосфера пилотирани космически совалки, подготвя експедиция с астронавти до Марс и се стреми да овладее термоядрената енергия и плазмата, а все още не познава достатъчно собственото си “аз”, използва много нисък процент от потенциала на мозъка си – материалния проводник на съзнанието. Любовта – сърцето на тази разумност – не е някакво абстрактно понятие, някаква философска даденост. Това е живата сила в Природата и тя крие Божественото съвършенство в недрата си. Изразява се чрез светлината и радостта, хармонията и мъдростта, красотата и простотата, истината и вечността. Така Битието се проявява като реалност, която има вътрешен (езотеричен) и външен (екзотеричен) смисъл. И в най-малките неща се открива хармонията и мъдростта на творческите сили на Бога, единната целеустременост на разумните същества. Същественото за Природата е това, че тя обема в себе си целия живот – този на човека, животните, растенията, на привидно мъртвите форми, и истината за този единен и всеобхватен живот се разкрива единствено чрез навлизането в нейната скрита същност. Мъдростта и разумността в природата имат едно огледало в светлината и водата, във въздуха и човека, в птиците и животните, в скалите и дърветата, в растенията и цветята, в звездите и планетите. Външно те се изразяват чрез справедливостта, която цари в Универсума, в красотата и хармонията на Космоса, но тяхната истина, тяхната ценност и логика има само една вътрешна проява и това е свободата на Божия Промисъл. Тя управлява човека и обективните реалности на всички равнища, движенията и събитията.

Това е близко по смисъл до думите на ап. Йоан Богослов: “В начало беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе” (Йоан 1:1-5). Всичко в природата разкрива една удивителна архитектоника – както в малкото, така и в голямото; както в мълчанието, така и в звуковете; архитектоника на формите и отношенията, на линиите и обемите, на видимите и невидимите неща. Съразмерност и равновесие царуват в Космоса. Природата – това е животът, разбиран в неговата всеобхватност и единство. Животът – това е природата. Така човекът става неотделима част от природата, защото в него е животът, а животът е неотделим от човека. Понеже само той – разумното мислещо същество – може да се доближи до неговите тайни със знанието, което му е дадено от Бога. Животът и природата са едно. Алберт Швайцер открива същата тайна чрез музиката на Бах и служението си в Ламбарене, Африка. Разумността, заложена в дълбините на природата като единство на всичко съществуващо, изисква от живите същества да се освободят от привичния за всички тях (на по-ниските степени на духовна еволюция) егоизъм, стимулиращ ги да се самосъзнават като отделности и като такива да общуват със себеподобните и околната действителност. Отърсването от веригите на “его”-то, повишаването на съзнателността в контактите с видимата и невидима реалност довежда неизбежно до един твърде висок стадий на индивидуално проявление, който езотеричното познание и учението на Бялото братство нарича “Живот за Цялото”. Той е приложен на практика от високоеволюиралите същности. Те са осъзнали великата истина, че в основата на цялата природа лежат принципите и законите на любовта, (само)жертвата, взаимопомощта и сътрудничеството. А борбата за съществуване – толкова популярно понятие в света на гъстата материя?! Тя е характерна само за нисшите природни царства...

При Живота за Цялото човек е в хармония с грандиозната реалност, която е навред около нас и в самите нас. Неслучайно П. Дънов толкова често препоръчва на своите последователи да прекарват колкото се може повече време извън замърсената и от хигиенна, и от нравствена гледна точка градска среда. Освен чисто физиологическото й благотворно въздействие, Живата Разумна Природа винаги има и на какво да ги научи, с което да ги подпомогне по техния духовен път. Най-подходящи за духовна работа са планините. “Ония, които идват тук, чувстват, че има нещо повече от това, което виждат отвън. Материалният свят е въплътена идея, въплътена мисъл. Разумността в природата в малките работи прави чудни неща. Например, каква интелигентност с каква четка е работила върху крилата на пеперудата! Тази интелигентност като художник е проявила своето изкуство.” Природата винаги си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи. Нейният език не е като езика на съвременните хора – сухи понятия, голи логически форми на аналитичния интелект. Езикът й е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие, в прогресивна и възходяща степен. Онези, които успяват да разчетат успешно езика на природата, ползват значително предимство пред останалите. Те знаят, че зад всяка форма стои всевечната Премъдрост на Създателя. Всяко явление, събитие, всеки факт от живота крие в себе си определена доза символизъм, която би трябвало да бъде разпозната и проумяна. Това е причината и в учението на Агни-йога да срещаме призива: “Разгадавайте знаците на съдбата!” Всеки елемент от пребогатата действителност около нас е стаил в себе си значение – под повърхността, в дълбините на своята същност. Нашата човешка задача е да достигнем до него и – когато е нужно – да го използваме за добро. Природата ни е дала живот и ние преди всичко трябва да работим заради нея.

Цялото възхитително многообразие на Живата Разумна Природа и неспирният ритъм на нейното съществуване предполагат несекваща динамика, една вечна и неизразимо красива Промяна. И в същото време в дълбоките пластове на своята битийност тя демонстрира завидна неизменност! Формата е тази, която подлежи на постоянно изменение, развитие, усъвършенстване. А съдържанието остава непроменимо – то е сигурният фундамент, основата, върху която безбройните проявления на космическата многоликост стъпват здраво, за да поемат или продължат своето пътуване през Вечността. В езотеричната литература и лексика е популярно понятието “Акашови летописи (хроники, записи, анали)”. Съдържанието му обхваща феномен, който най-общо можем да назовем вечната памет на Вселената. Тази съвършена, Божествена по своя произход памет съхранява за вечни времена всичко, което се е случило в целия Космос: всяко събитие, всяка мисъл, чувство, слово и действие на всички същества, навред в безкрая на съществуващото. Тези, които се питат как функционира универсалният кармичен закон, нека се обърнат за справка към аналите на Акаша... Така те ще узнаят, че нищо на този свят не се заличава и нищо не остава без последствие.

Ние, хората, обичаме да правим сравнения. Харесва ни да мерим ръст с какво ли не, а най-вече – със себеподобните. Ала как бихме се почувствали, ако се изправим до величествената снага на Природата – нашата майка, нашия роден дом и обител? Ще бъдем ли достатъчно обективни да признаем, че сме по-малки от нея, че сме закърмени с нейното мляко на живота и че съществуваме благодарение на условията, които именно тя е създала за нас?! За да си дадем подобен отговор, е необходима духовна зрелост, която далеч не всички човеци обладават: “Има много учени хора – може да четете техните книги, но ще се намерите в голямо противоречие. Те считат, че човек стои по-високо от природата. В някои отношения са прави. Ако вземат човека за едно божество, тогава да – човек е едно проявление на Бога. Но като проявление на природата той не седи по-горе от нея. В едно отношение тя седи малко по-горе от него. Защото под думата “природа” се разбира съвкупността на всички онези разумни същества, които работят в света. Тогава може ли един човек да седи по-високо от тези разумни същества? Следователно природата е разумното в света. Аз не говоря за онази механична природа, на която ти се молиш и тя не те слуша, а за природата, която е отзвук на Божественото” (П. Дънов). Бог очаква от Своите разумни чеда да се отнасят към Природата като към майка. Най-мъдрите измежду тях вече са прозрели, че със собствени усилия не биха могли да прибавят нищо към същността на своята родителка-кърмилница. И още повече – ако посягаме необмислено и неразумно към нейната цялост, за да облагодетелстваме себе си, ще я нараним. А така нараняваме и себе си и поставяме под въпрос собственото си съществуване. Изучаването на природата е полезно; нещо повече – то се превръща в необходимост за ученика по духовния път. И това е така, понеже тъкмо в нея той открива законите на Живота и неизчерпаемата Мъдрост на Твореца. Неговият тих глас в душата ни ни нашепва, че можем спокойно и свободно да гласуваме пълно доверие на вечната Майка-Природа, тъй като сме частица от нейното велико Единство. Природата следва да бъде изучавана по форма, съдържание и смисъл. Само такъв интегрален подход към разкриването на нейните тайни е в състояние да ни доведе до пълно познание за действащите в нея принципи, закони и методи. В следващите редове ще разгледаме поредица закони, формулирани от Учителя П. Дънов и предадени на неговите последователи по достъпен, разбираем начин независимо от тяхната дълбочина и мащабност:

1) Ново отношение към природата. Механичното отношение към природата причинява огрубяване на човешкия характер. Общуването с разумните сили, стаени зад външното проявление на природната среда, подпомага разгръщането на духовния потенциал на човешкото същество. За да достигнем, обаче, до такова пълноценно общуване, преди всичко следва да осъзнаем наличието на изначалната разумност в сътворения свят. Следващата крачка е развитието на индивидуалното съзнание до висотата, позволяваща установяването и повтаряемото възпроизвеждане на този контакт: за да се свърже човек с разумните сили в природата, трябва да издигне своето съзнание до полето, в което те работят.

2) Божият глас в човека. Слушайте гласа на Възвишеното, което ви говори отвътре. Каквото ви каже, направете го. Посредством Божия глас в душата на човека бива осъществявано т.нар. вътрешно ръководство на личността. Интуицията – отличително качество на бъдещата VІ коренна раса – е водещото начало в това направление на позитивен обмен между човека и природната реалност. Постъпвате ли съобразно с този закон, цялата Разумна Природа е с вас, всички Разумни Същества са с вас. Космичната Мъдрост ръководи и направлява хората. И всички нещастия идат от това, че те не вярват и не слушат това Вътрешно Ръководство.

3) Раждането в човешката душа на идеите, спускащи се от Божествения свят. За нашата епоха е в сила правилото, че водещ път към Мъдростта е този на страданието. Ние страдаме от грешките си в областта на мисленето, чувствата и поведението. Страданието ни помага да заличим погрешните си мисли, възгледи и желания и да не се връщаме повече към тях. Така преживяваме цялостен катарзис (пречистване) и се отваряме за повеите от селенията на Божественото. Оттам в освободеното ни от мътилката на мрака съзнание нахлуват свежи, градивни идеи и ни повеждат по нови пътища в драмата на живота. Някога, след като минат еони на духовно съзряване и възмъжаване, човешкият род вече няма да бъде задължен да заплаща мъдростта със страдания. Очевидно е, че си заслужава да се потрудим за това...

4) Молитвата: Тя е въведение в Божествения живот. Чрез нея ще научим вътрешния смисъл на свръхсъзнателното. Живата Разумна Природа не допуска никой да нарушава нейните закони. Ако възникне нарушение на тези закони, светът има за задача да проведе възстановителна процедура. Силата на възстановяването в тези случаи е именно молитвата. Тя представлява призив на душата към Разумния свят да изпрати помощници, които да ремонтират повредената структура, да я изправят на крака и да я пуснат отново в движение. Осъществяването на цялата операция обаче не би могло да стане без проявата на човешката свободна воля. При наличието на такава – целенасочено и правилно определена – положителните резултати няма да закъснеят. Понякога дори може да станем свидетели на явление, което наричаме “чудо”. В този смисъл молитвата е самоопределяне. Тя концентрира човешката мисъл, човешките чувства и човешката воля в едно. Молитвата не е нищо друго освен правилно произнасяне езика на Любовта.

5) Събуждане и обновяване. Пътят към събуждането на човешката душа минава през благодарността. Неслучайно в новозаветните си послания ап. Павел ни препоръчва да благодарим за всичко: и за това, което ни прави щастливи, и за другото, което ни кара да изпитваме болка и да страдаме. Изворът на тази неувяхваща и непроменима от условията на живота благодарност е в дълбоката и искрена вяра. Истински вярващият човек знае, че всичко на този свят става по Божия воля и че рано или късно и най-голямата злина се превръща в добро. Затова той благодари на Небесния Отец за всичко. Така доброто съхранява своята същност, а чрез благодарността злото се превръща в добро. Който спазва този закон, неминуемо се освобождава от товара на страданието и постига жадуваната свобода. Той поема по пътеката на неспирното възраждане и обновление. Ако човек оцени благата, които получава на всяка крачка от природата, те ще се запазят и дори ще се увеличат. Ако не ги оцени, рано или късно ще се раздели с тях. Критерият дали ги е оценил е именно благодарността. Доволството е атестат за принадлежност към Божествения порядък, а недоволството – към човешкия.

6) Възлизане. По духовния Път има само две посоки – нагоре и надолу. Нещо повече – той не позволява нито миг застой! Ако не се качваш непрестанно (дори и скоростта ти да не е от най-високите; по-важно е да е равномерна), значи неизбежно започваш да слизаш. При изкачването нагоре откриваш пред себе си само един път. Поемеш ли надолу, пътища много... Според Иисус Христос, царството Божие е крепост, която трябва да бъде превзета с щурм. Победата не е никак лесна, но за нея си заслужава да направиш всички възможни жертви.

7) Духовният бумеранг. Всичко, което излиза от човека – неговите мисли, чувства и дела, всяко негово изречено слово – се завръща рано или късно при него. В някои от случаите - с умножена мощ на въздействието. На Изток този Закон за причината и следствието се нарича карма (от санскрит = действие, въздействие). В духовното познание е известен още и като Закон за възмездието. И така, доброто поражда добро, а злото – зло. Първото съгражда, а второто разрушава. Във физическия свят сме в състояние да наблюдаваме непосредствено действието на съзидателните и разрушителните сили. Обстоятелството, че не сме способни (поне огромният процент от нас) да съзираме въздействието, което оказват мислите и чувствата ни в невидимия свят, не ни оправдава ни най-малко. Законът на духовния бумеранг е обективен – т.е. той се проявява вън и независимо от нашето съзнание и лично отношение. Познанието за неговото съществуване и функции би следвало да ни помогне да бъдем осъзнати във всичките си жизнени изяви.

8) Взаимопомощта. Ако помогнеш на изпадналия в нужда, някога – в бъдещето, – когато ти самият имаш нужда от помощ, някой друг ще ти я окаже. Отминеш ли бедстващия, рано или късно и ти самият ще бъдеш отминат равнодушно, колкото и изгаряща да е потребността ти от съдействие. Разумните същества от по-висока еволюция наблюдават всички нас и носят отговорност за това, дали Законът за възмездието ще бъде изпълнен. Не знаем обаче деня и часа на изпълнението.

9) Трансформиране на енергиите. Любовта е най-мощният трансформатор на силите. Който не може да превърне отрицателните сили в себе си в положителни, не разбира законите на Природата. Този вид трансформация се нарича тониране. Понякога, когато сте скръбни, направете услуга някому и ще ви мине неразположението. Или гневният да отиде и да копае земята. Така ще пренесе отрицателните енергии в нея и ще се успокои. Има и други ефективни методи за тониране: музиката, молитвата, медитацията, екскурзиите сред природата и др.

10) Взаимовръзката външен-вътрешен живот. Когато човек извърши нещо в природата, аналогичен процес става и във вътрешния му свят – в света на неговите мисли, чувства и воля. Принципът на аналогията е универсален за целия Космос. П.Дънов е подтиквал учениците си да почистват изворите. Едно подобно действие се отразява благотворно и на околната среда, и на човешката душевност. Въобще създаването на ред, хармония, чистота и красота упражнява позитивно влияние и върху автора на действието, и върху цялата действителност.

11) Връзката на частта с Цялото. Тъй като Животът е единен, всичко, което се случва с Цялото, се отразява и върху неговите части. Човекът е елемент от Единството на Живота. Неговото разумно естество го прави действен, творчески елемент. Свободната му воля му позволява и да гради, и да разрушава. Връзките между човешките същества протичат и по невидим път. Духовното начало у личността го свързва незримо с всичките му ближни навред по планетата. По тези линии на връзка се носят с огромна скорост безброй влияния: емоционални, умствени, волеви. Този специфичен род комуникация е подчинена на закона за баланса на енергиите. Всички проявления на доброто и злото в света създават съответстваща на заряда им мотивация в останалите хора да се изявят по аналогичен начин. Затова не само моралната, а и духовната (кармичната) отговорност на силните духом е неизмеримо по-голяма в сравнение с масата други хора.

12) Следване методите на Живата Разумна Природа. Неизчерпаемо е знанието, което щедро и изобилно ни предлага тази велика Учителка и Възпитателка! Познаването на нейните закони и прилагането им във всекидневния живот е дълг на всеки човек. Неспазването на тези закони – дори и да не ги познаваме – е източник на неизбежно страдание.

13) Цикличност. За Живата Разумна Природа ритъмът, цикличността е универсален, т.е. всеобщ закон. Не е нужно да търсим проявите му твърде далеч. Всяка смяна на деня с нощта, на годишните сезони, на лунните фази, океанските и морски приливи и отливи, сърдечната дейност на човека, неговото дишане и пр. са обусловени от свой собствен ритъм или цикличност. Изумителни са мащабите на проявлението на този принцип: от трептенията на елементарните частици с определена честота, през изброените по-горе явления, до гигантските пулсации на космическите образувания – квазарите, пулсарите и самите галактики. Сякаш усещаме с невидимата си същност туптенето на Божието сърце!

14) Закон за растежа. Свойствено е за човека да се хвърля към големите начинания, без да си е постлал върху сигурната основа на по-малките постижения. Това е човешкият метод: започваме с голямото и накрая завършваме с провал и разочарование, страдаме безутешно за пропуснатия шанс. Божественият метод е да започнем с малкото и постепенно да го развиваме. Така със сигурност достигаме и до голямото!